Плакозоа (Trichoplax) — най-простите многоклетъчни животни

Плакозоа (Trichoplax) — микроскопични плоски многоклетъчни, най-примитивните животни: строеж, хранене, размножаване и значение за еволюцията и морските екосистеми.

Плакозоите са животински филум, примитивна група безгръбначни. Те са едни от най-простите по структура представители на метазоите, без истински органи, мускули или нервна система, но със специализирани клетъчни типове и сложни молекулярни механизми.

Морфология и клетъчни типове

Trichoplax е малко, сплескано, неподвижно оформено животно с размери обикновено около 1 mm в диаметър. Тялото му е двуслоен: тънък горен (дорален) епител и долен (вентрален) епител, между които се намира мрежеста фиброзна (синцитиална) зона. Долната повърхност винаги е сплескана и служи за придвижване и хранене.

В организма се различават няколко основни клетъчни типа: епителни клетки с камшичета, които придвижват животното по морското дъно; жлезисти клетки, които участват в секрецията на храносмилателни ензими; липофилни клетки, изпълняващи външно храносмилане; влакнести/фиброзни клетки в синцитиума, които свързват и поддържат структурата; а също така клетки, свързани с сензорни функции (напр. кристални клетки). Между тези слоеве не съществува оформена кухина като у по-сложните животни — има по-скоро слой на свързани влакнести елементи и клетки.

Хранене и поведение

Trichoplax се храни предимно с микроорганизми, бактерии и органични частици, които улавя с долната си повърхност. Храненето включва изтласкване на епитела върху хранителната плячка, секреция на храносмилателни ензими и абсорбция на разградени вещества. Движението се осъществява чрез координирани вълни от движение на камшичетата на епителните клетки и чрез промени в формата на тялото.

Размножаване и генетика

Размножаването обикновено е безполово — чрез делене или пъпкуване, но са известни и наблюдения, които сочат възможност за полово размножаване. В природни популации е установено генетично разнообразие, а при някои образци са откривани клетки и признаци, свързвани с полова размножителна способност.

Геномът на Trichoplax е относително малък: около 11 514 гена, кодиращи протеини. Въпреки това почти 87 % от тези гени имат сходности с известни гени при други животни, което показва, че много ключови молекулярни пътища са установени рано в еволюцията на животните.

Еволюционна значимост и разпространение

Плакозоите са интересни за еволюцията, защото представят много просто организирана многоклетъчна форма и дават информация за ранните етапи в развитието на животинските тъкани и клетъчната специализация. Молекулярните и филогенетични данни често ги поставят близо до основата на животинското дърво, но точната им позиция спрямо другите основни групи животни остава предмет на изследвания и дискусии.

Намират се главно в топли и умерени морета по света, обикновено прилепнали към водни повърхности или ходещи по дъното в плитки води; в миналото са изучавани най-често в аквариумни условия, но през последните десетилетия вниманието към изучаване в естествени местообитания нараства.

История на откриване и изследвания

Организмът е описан за пръв път през 1883 г. и името на таксона буквално означава "плоски животни". През 60-те и 70-те години на XX в. подновеният интерес на изследователите довежда до установяване, че изучаваните екземпляри представляват възрастни индивиди, а не ларви. Този нов интерес включва и разширено изучаване на поведението и биологията на организма в природата (за разлика от аквариумите) и води до редица молекулярни и клетъчни изследвания, включително секвениране на генома и анализ на клетъчните типове.

Въпреки своята простота, плакозоите предоставят ценна информация за произхода на клетъчната специализация, сигнализацията между клетки и основните генетични програми, които са в основата на многоклетъчния живот.

Въпроси и отговори

В: Какво е научното наименование на Placozoa?

В: Как се движи Trichoplax?

В: Какво прави влакнестият синцитиум при Trichoplax?

В: Как се храни Trichoplax?

В: Как се размножава Trichoplax?

В: Какъв процент от неговите 11 514 гена, кодиращи белтъци, са подобни на известни гени при други животни?

Въпрос: Кога се подновява интересът на изследователите към Placozoa?

Търсене по буква