Бяла роза | Германска група, която се противопоставя на нацистите през Втората световна война

Началото на Бялата роза, юни-юли 1942 г.

През юни 1942 г. Александър Шморел и Ханс Шол, които са студенти в университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен, започват да пишат и разпространяват листовки, в които се обявяват срещу Хитлер и нацистка Германия. От юни до юли 1942 г. те написват четири листовки. Листовките призовават към пасивна съпротива срещу нацисткия режим и разказват за ужасите на войната срещу евреите (във втората листовка те говорят за това как "след завладяването на Полша в тази страна са били убити триста хиляди евреи по най-зверски начин"). Брошурите на "Бялата роза" са единственото съпротивително движение в нацистка Германия, което се обявява срещу систематичния Холокост над евреите.

От всяка листовка бяха направени няколкостотин копия. След това Ханс и Александър ги разпратиха на произволни адреси от телефонните указатели:

"За да ви успокоим, добавяме, че адресите на читателите на "Бяла роза" не са записани писмено. Те са избрани на случаен принцип от указатели."

-Извлечение от четвърта листовка

Бяла роза, ноември 1942-февруари 1943

През юли 1942 г. Алекс и Ханс, както и техният приятел Вили Граф, получават заповед да отидат на руския фронт през лятото, за да служат като медици. Съпротивителната дейност е преустановена за три месеца. Когато Алекс и Ханс се завръщат през ноември 1942 г., те се хвърлят отново в съпротивителните дейности с нова сила.

Между ноември 1942 г. и януари 1943 г. към групата се присъединяват четирима нови членове: Вили Граф, Кристоф Пробст, Софи Шол и Курт Хубер. Тези членове съставляват ядрото на групата "Бяла роза", въпреки че има и много други членове, които отговарят за разпространението и набирането на хора за "Бяла роза".

През януари 1942 г. е публикувана петата листовка. За разлика от другите четири листовки, петата листовка е отпечатана в няколко хиляди екземпляра.

На 3 февруари, след като научават за поражението при Сталинград, Ханс, Вили и Александър се измъкват през нощта, за да изрисуват стените на университета с лозунги като "Долу Хитлер" и "Хитлер - масовият убиец". Те повтарят тези графити кампании на 8 и 15 февруари, като стигат дотам, че изрисуват с графити Фелдхернхале , паметника на нацистите, убити по време на неуспешния пуч в бирарията на Хитлер. Тези кампании с графити вдигат Гестапо под тревога.

Залавяне и екзекуция на членовете на "Бялата роза

В началото на февруари е публикувана шестата брошура. От тази листовка са направени хиляди копия. Бяха направени толкова много копия, че членовете на Бялата роза изчерпаха пликовете, в които да поставят листовките. Виждайки това, Ханс и Софи решават да се промъкнат в университета по време на занятията и да поставят допълнителните листовки в залите. Те не казали на останалите членове за плана.

На 18 февруари 1943 г. Ханс и Софи внасят в университета две куфарчета, пълни с брошури. Набързо поставят листовки в залите и се готвят да си тръгнат, когато Софи осъзнава, че все още има листовки в куфарчето си. Тя се качва на третия етаж и започва да ги разнася по коридорите. Какво се е случило след това, не е ясно, но нещо накарало Софи да вземе останалите листовки и да ги хвърли от балкона в атриума. Това спонтанно действие било наблюдавано от Якоб Шмид, университетски пазач, който също бил фанатик на нацистката партия. Той алармира Гестапо, което нахлува в университета и залавя Софи и Ханс.

През следващите четири дни гестаповците разпитват Софи и Ханс. Двамата не издават никакви имена, но когато Ханс е заловен, у него има ръкописен проект за нова листовка. Черновата на листовката е написана от Кристоф Пробст, който е заловен на 20 февруари.

На 22 февруари 1943 г. Ханс, Софи и Кристоф са изправени пред съда. Всички те са осъдени на смърт чрез гилотина. Екзекуцията им е извършена същия ден. Ханс и Софи успяват да видят родителите си преди смъртта им. Кристоф не е могъл да се види със семейството си.

През следващите няколко седмици Гестапо залавя още членове на организацията. На 19 април 1943 г. се провежда вторият процес срещу членовете на "Бялата роза". На него Вили Граф, Александър Шморел и Курт Хубер са осъдени на смърт. Други десет членове получават присъди затвор, а един предполагаем член е оправдан.

Александър Шморел и Курт Хубер са екзекутирани на 13 юли 1943 г. Вили Граф е държан в карцер около шест месеца, докато Гестапо се опитва да го накара да издаде имената на други членове. Когато това не успява, го екзекутират на 12 октомври 1943 г. Той е последният от шестимата основни членове, които са убити.

Наследство

Днес членовете на "Бялата роза", особено Ханс и Софи Шол, са добре познати в Германия.

Създадени са три филма за Бялата роза:

Fünf Letzten Tage (Пет последни дни), издаден през 1982 г.

Die Weisse Rose (Бялата роза), издаден през 1982 г.

Sophie Scholl:Die Letzen Tage (Sophie Scholl: Последните дни), издаден през 2005 г.

Членове

Ядрото на "Бялата роза" се състои от петима ученици: Софи Шол, брат й Ханс Шол, Александър Шморел, Вили Граф и Кристоф Пробст. Всички те са на възраст между 21 и 25 години. Курт Хубер, учителят по философия на Софи, е шестият основен член на "Бялата роза".

Имаше и други членове, които бяха в периферията на вътрешния кръг на Бялата роза. Някои от тези членове са:

Ханс Хирцел

Сюзън Хирзел

Франц Йозеф Мюлер

Хайнрих Гутер

Ойген Гримингер

Д-р Хайнрих Филип Болингер

Хелмут Карл Теодор Август Бауер

Д-р Фалк Ерих Валтер Харнак

Гизела Шертлинг

Катерина Шюддекопф

Traute Lafrenz

*Тези имена са от втория процес срещу членовете на "Бялата роза", проведен на 19 април 1943 г. В хода на войната общо 29 души са заловени и обвинени в подпомагане на "Бялата роза". На 13 от тях са наложени присъди затвор, а 16 са екзекутирани.*