Репарации от Първата световна война са плащанията и прехвърлянето на имущество и оборудване, които Германия е принудена да извърши след поражението си през Първата световна война. Тези задължения имат както икономически, така и силно политическо значение за междубалканските и европейските отношения през 20-те и 30-те години на XX век.

Член 231 от Версайския договор ("клауза за военна вина") обявява Германия и нейните съюзници за отговорни за всички "загуби и щети", нанесени на съюзниците по време на войната, и създава правната основа за исканията за репарации. Формулировката на члена даде основание за големи претенции, които предизвикаха силен гняв и политическо напрежение в Германия.

Определяне на сумата и начин на плащане

През януари 1921 г. Междусъюзническата репарационна комисия определи общата дължима сума на 132 милиарда златни марки — сума, която беше съставена от различни категории плащания в злато, в натура и в дългови ценни книжа. Тази величина беше посрещната като изключително голяма от много икономисти и политици и доведе до продължителни преговори за реструктуриране на задълженията.

Под натиск от икономическите последици и политическата нестабилност бяха приети няколко плана за разсрочване и намаляване на тежестта:

  • Dawes Plan (1924) — предвижда реструктуриране на плащанията и отпуска американски заеми за стабилизиране на германската валута и икономика.
  • Young Plan (1929) — предлага допълнително намаляване и нов график на плащане, но световната икономическа криза ограничава възможностите за изпълнение.

Икономически и социални последствия в Германия

Изплащането на огромни суми, съчетано със загубата на територии и промишлен капацитет, допринася за тежка икономическа криза в началото на 20-те години. Най-видимото явление бе хиперинфлацията в Германия през 1922–1923 г., когато стойността на марката се срина, спестяванията бяха обезценени, а социалното напрежение се засили. Окупaцията на Рур от френски и белгийски войски през 1923 г. (в отговор на забавяне или отказ за плащане) е пряко следствие от конфликта около репарациите.

Политически последици

Репарациите и свързаните с тях икономически страдания са един от факторите, използвани от радикални политически движения в Германия, включително нацистката партия, за мобилизиране на общественото недоволство. Мнозина германци възприемат условията на Версай и тежките плащания като национално унижение — емоция, която допринася за радикализиране на политиката през следващото десетилетие.

Прекратяване и окончателно уреждане

До идването на власт на нацистката партия на Хитлер през 1933 г. Германия е изплатила приблизително една осма от първоначално предвидените репарации. След 1933 г. плащанията са прекратени едностранно от новото правителство.

След Втората световна война въпросът за репарациите бе уреден в контекста на по-широки договорености за дългове и икономическо възстановяване на Западна Германия. Впоследствие част от старите дългове и реституционни задължения бяха предмет на допълнителни преговори и споразумения. В исторически план окончателни плащания, свързани със задължения, произтичащи от Първата световна война и последвалите ангажименти през 20-те години, бяха извършени дълго след самия конфликт — в един от последните етапи на уреждането на дълговете Германия направи плащания и през XXI век; медиите отбелязаха през 2010 г. като година, в която бяха направени последни монетарни разплащания, свързани с дългосрочни облигации и задължения от периода след Първата световна война — точно 20 години след обединението на Германия.

Дългосрочно значение

  • Репарациите повлияха върху международната финансова архитектура и доведоха до програми за международни заеми (особено от САЩ) и до по-широки икономически планове за стабилизация.
  • Те създадоха политически напрежения между победителите и победените, които се използваха от националистически и реваншистки сили.
  • Историята на репарациите е често цитиран пример за сложните връзки между икономическата тежест и политическата нестабилност след големи конфликти.

Повечето исторически анализи и икономически изследвания (включително критиките на известни икономисти от онова време) сочат, че формата и размерът на репарациите, както и начинът на тяхното прилагане, са имали значими последици за междувоенния ред в Европа.