Сьорен Аабе Киркегор — датски философ и богослов, основател на екзистенциализма

Сьорен Аабе Киркегор (5 май 1813 г. - 11 ноември 1855 г.) е датски философ и богослов от XIX век, който обикновено се смята за първия философ екзистенциалист.

Той пише много философски книги за вярата, съществуването, емоциите и чувствата. Не харесва хората, които се опитват да политизират християнството, и тези, които се опитват да ограничат отделния индивид в полза на групи от много хора. Много хора са намирали произведенията му за интересни и са казвали, че те са велики философски произведения. Лудвиг Витгенщайн, философ от ХХ век, смята, че Киркегор е "най-дълбокият мислител на ХІХ век".

Кратки биографични данни

Киркегор е роден в Копенхаген в дълбоко религиозно семейство. Баща му е силно религиозен и това влияние личи в ранните възгледи на Киркегор. Завършва теология и философия в Копенхаген, но избира да се посвети основно на писане и критично мислене, вместо на традиционна академична кариера.

Личен живот

Един от най-известните лични епизоди в живота му е годежът с Регине Олсен, който Киркегор прекратява. Това решение оставя трайна следа в творчеството му: темите за любовта, жертвата, личния избор и напрежението между индивидуалното призвание и социалните връзки често рефлектират на този опит.

Философски възгледи и стил

Киркегор подчертава значението на индивидуалния живот и личния избор. Някои от ключовите му идеи са:

• Субективността — за Киркегор „субективността е истината“; той твърди, че съществени въпроси (напр. вяра, морал) не могат да бъдат решени само чрез обективна система, а изискват лично ангажиране.
• Стадии на живота — описва естетически, етически и религиозен стадий като различни начини на съществуване и вземане на решения.
• „Скокът на вярата“ — идеята, че вярата често изисква ирационален, но необходим избор, който преодолява чисто разумни доказателства.
• Отчаяние и самосъзнание — анализира различни форми на отчаяние и връзката им със самосъзнанието и личната отговорност.
• Ирония и косвено общуване — Киркегор често използва литературни похвати, псевдоними и парадокс, за да подскаже, че истинската мисъл не може да бъде предадена директно като система.

Псевдоними и начин на писане

Много от произведенията му са писани под псевдоними—например Johannes de Silentio, Victor Eremita, Anti-Climacus и Johannes Climacus. Тази техника позволява да се разграничат различни гледни точки и да се подчертае идеята за „непряко“ или „иронично“ общуване—често самият автор говори чрез измислен разказвач или характер.

Основни произведения

Някои от най-важните му книги са:

• Enten — Eller (в български превод: „Или — или“, 1843) — разглежда естетическото и етическото като различни житейски пози.
• Frygt og Bæven („Страх и трепет“, 1843) — анализ на вярата чрез библейската история за Авраам и Исаак.
• Gjentagelsen („Повторението“, 1843) — размишления върху повторението като екзистенциална категория.
• Philosophiske Smuler / Philosophical Fragments (1844) и Afsluttende uvidenskabeligt Efterskrift („Заключително не-научно послесловие“, 1846) — критика на систематичната философия и защита на субективното разбиране на истината.
• Sygdommen til Døden („Болестта към смъртта“, 1849) — психологико-теологичен анализ на отчаянието.
• Indøvelse i Christendom („Практика в християнството“, 1850) — критика на „християнството като обществена институция“ и призив за истинска, лична вяра.

Критика и влияние

Киркегор критикува доминиращите за времето си системи, особено хегелианството и формализирано «обществено» християнство. Неговата работа предшества и вдъхновява мнозина мислители и течения през XX век, включително екзистенциалисти, богослови и литературни автори. Влиянието му се простира към философи и теолози като Кьеркегор—разбира се, но също и към Сьорен влияния върху Хайдегер, Сартр, Камю, Карл Барт и други, както и на по-късно признание в международната философска общност.

Смърт и наследство

Киркегор умира на 11 ноември 1855 г. в Копенхаген. По време на живота си получава смесени отзиви — в Дания е критикуван, но по-късно неговото творчество добива широко признание. Днес той се смята за ключова фигура в модерната философия и теология, а неговите идеи за индивидуалността, избора и вярата продължават да бъдат обсъждани и изучавани.

За допълнително четене: произведенията на Киркегор са издавани в много езици и издания; за първо запознаване препоръчвам „Или — или“, „Страх и трепет“ и „Болестта към смъртта“, които представят не само неговите теми, но и характерния му стил на мислене.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Сьорен Аабе Киркегор?

В: За какво пише Сьорен Аабие Киркегор във философските си книги?

В: Какво не е харесвал Сьорен Аабайе Киркегор?

В: Как хората намират произведенията на Сьорен Аабайе Киркегор?

Въпрос: Кой е смятал, че Сьорен Аабайе Киркегор е бил най-дълбокият мислител на XIX век?

Въпрос: За какво пише Сьорен Аабайе Киркегор, което го превръща в първия философ екзистенциалист?

В: От какви други области се е интересувал Сьорен Аабайе Киркегор освен от философия и теология?

Търсене по буква