Алиенация (социология)
Отчуждението е чувството, че си изоставен, че не принадлежиш или че не разбираш себе си по отношение на средата. За отчуждението може да се говори по много начини. В психологията изследователите говорят за отчуждението от гледна точка на това доколко добре или зле хората се вписват в своите социални групи. Това може да включва доколко добре хората се отнасят към своите връстници в училище или на работното място и доколко се чувстват свързани с хората около тях.
В социологията отчуждението е по-сложна и трудна идея. Отчуждението е начинът, по който хората разбират себе си във връзка с цялото общество. Добър пример за това е начинът, по който хората мислят за себе си, когато работят и изпълняват дадена работа. Карл Маркс пише за това. Този вид отчуждение се случва, когато хората вършат работа, която не им е интересна или я намират за скучна. Въпреки това в почти всички общества на някои хора може да им се наложи да вършат работа, която не им харесва, защото трябва да печелят пари. Това може да се разглежда като вид отчуждение, защото истинските чувства на човека и неговите действия са разделени и несвързани. От друга страна, човек може да се чувства овластен и свързан, ако върши работа, която харесва. Овластяването и чувството за свързаност са противоположни на отчуждението.
Отчуждението е ключов елемент и в екзистенциализма на Сартр и Камю. Връзката между тези идеи е темата на книгата на Колин Уилсън "Аутсайдерът" (1956). Аномията е друга свързана идея.
Друга страница
- Социална изолация
Въпроси и отговори
В: Какво представлява отчуждаването?
О: Отчуждението е чувството, че си изоставен, че не принадлежиш или че не разбираш себе си по отношение на заобикалящата те среда.
В: Как психологията разглежда отчуждението?
О: В психологията изследователите говорят за отчуждението от гледна точка на това колко добре или зле се вписват хората в своите социални групи. Това може да включва доколко добре хората се отнасят към връстниците си в училище или на работното място и доколко се чувстват свързани с хората около тях.
Въпрос: Как социологията разглежда отчуждението?
О: В социологията отчуждението е по-сложна и трудна идея. Отчуждението е начинът, по който хората разбират себе си във връзка с цялото общество. Добър пример за това е начинът, по който хората мислят за себе си, когато работят и вършат някаква работа. Карл Маркс пише за това. Този вид отчуждение се случва, когато хората вършат работа, която не им е интересна или я намират за скучна. Въпреки това в почти всички общества на някои хора може да им се наложи да вършат работа, която не им харесва, защото трябва да печелят пари. Това може да се разглежда като вид отчуждение, защото истинските чувства на човека и неговите действия са разделени и несвързани. От друга страна, човек може да се чувства овластен и свързан, ако върши работа, която харесва. Овластяването и чувството за свързаност са противоположни на отчуждението.
Въпрос: Каква връзка съществува между екзистенциализма и отчуждението?
О: Отчуждението също е ключов елемент в екзистенциализма на Сартр и Камю. Връзката между тези идеи е тема на книгата на Колин Уилсън "Аутсайдерът" (1956 г.). Аномията е друга свързана идея.
Въпрос: Какво означава аномия?
О: Аномията се отнася до отсъствието или разпадането на социалните норми, което кара хората да се чувстват откъснати от обществото като цяло поради липсата на цел или посока от приетите обществени ценности или стандарти за поведение в него .
