Жил Дельоз (на френски: [ʒil dəløz], „зжи дьо-ЛОЗ“); 18 януари 1925 – 4 ноември 1995) е френски философ. Пише за философия, литература, кино и изкуство. Най-популярните му книги са двете части на проекта „Капитализъм и шизофрения“. Първата част се нарича Анти-Едип (1972), а втората — Хиляда плата (1980); и двете са създадени в съавторство с неговия дългогодишен партньор Феликс Гуатари. Автор е и на други важни монографии като Различие и повторение (1968) и Логика на смисъла (1969). Работата му оказва силно влияние в литературната теория, семиотиката, постструктурализма и постмодернизма и се смята за ключова за съвременната философска и художествена мисъл.

Живот и кариера
Дельоз е роден и възпитан във Франция и развива академична кариера като преподавател и изследовател. Освен автор на книги за историята на философията и за съвременни проблеми, той води семинари и публикува интервюта и диалози, които разширяват популярността му извън строгите философски кръгове. Стилът му е характеризиращ се с активно използване на метафори, неологизми и интерпретативни прочити на предходни философи и писатели.

Основни идеи и понятия
Дельоз развива редица концептуални инструменти, които са широко обсъждани и прилагани в различни дисциплини:

  • Разлика и повторение: в противовес на традиционните онтологии, Дельоз поставя акцент върху продуктивната сила на разликата и връзката между виртуалното и актуалното.
  • Тяло без органи (Body without organs, BwO): образ и метод за мислене отвъд структурите и йерархиите на „организираното“ субектно тяло.
  • Желание и машинност: в съвместната работа с Гуатари желанието се чете като продуктивна, „машинна“ сила, която не се свежда единствено до семейни и невротични структури.
  • Шизоанализата: радикална алтернатива на фройдисткия анализ, насочена към разграждане на властови и икономически детерминанти на психичните и социалните структури.
  • Ризома: модел на ненадлъжни, нелинеарни връзки и множествености, противопоставен на дървовидните (иерархични) структури на знанието и обществото.
  • Детериториализация и ретериториализация: процеси на разместване и преразпределение на смисъла, властта и идентичностите в социалната и културната територия.
  • Ставания (becoming): философия на трансформацията, подчертаваща преминаването през форми и идентичности, а не фиксираните същности.

Главни произведения и теми
Освен вече споменатите Различие и повторение и двата тома на Капитализъм и шизофрения, списъкът на важните творби включва:

  • Nietzsche and Philosophy (Ницше и философията, 1962)
  • Bergsonism (Бержсонизъм, 1966)
  • The Logic of Sense (Логика на смисъла, 1969)
  • Kafka: Toward a Minor Literature (заедно с Гуатари, 1975)
  • Cinema 1: The Movement-Image (1983) и Cinema 2: The Time-Image (1985) — ключови текстове за философията на киното
  • Foucault (1986) — книга за Мишел Фуко
  • What is Philosophy? (1991, със съавтор Гуатари) — рефлексия върху природата и задачите на философията
Тези произведения показват широкия диапазон на интересите му: от история на идеите и четения на класици, до разработване на нови теоретични инструменти за анализ на обществените и художествените явления.

Влияние и приемане
Дельоз е ключова фигура за множество полета — философия, културология, литературна критика, изкуствознание, кинотеория, архитектура и социални науки. Неговите концепти („ризома“, „детериториализация“, „тяло без органи“, „становене“) са възприети и преработвани от изследователи и практици в различни контексти. В същото време неговият стил и често експериментален подход към философско писане предизвикват и критики — някои оценяват трудностите в изказа, други оспорват политическите и методологични последствия от неговите теории.

Наследство
Дельоз остава една от най-обсъжданите фигури в съвременната мисъл: неговите идеи продължават да стимулират нови интерпретации и приложения, както и дебати за ролята на философията в разглеждането на социалните, културните и художествените проблеми. Неговото сътрудничество с Феликс Гуатари е особено влиятелно за развитието на критически теории, които търсят алтернативи на традиционните икономически, психологически и политически парадигми.