Пиер-Феликс Гуатари — френски психиатър, философ и съавтор на „Капитализъм и шизофрения“
Пиер-Феликс Гуатари — френски психиатър и философ, съавтор на „Капитализъм и шизофрения“, основател на шизоанализа и екософия, влиятелен мислител на XX век.
Пиер-Феликс Гуатари (на френски език: [ɡwataʁi] (listen) , "feh-LEEX GWA-tah-rhee"; 30 април 1930 г. - 29 август 1992 г.) е френски психиатър, философ, семиолог и активист. Основател е на две направления, наречени шизоанализа и екософия, и е най-известен с академичното си партньорство с Жил Дельоз, особено с книгата им в две части "Капитализъм и шизофрения". Първата част от нея е озаглавена "Анти-Едип" и е публикувана през 1972 г., а втората част е "Хиляда плата", публикувана през 1980 г.
Кратка биография и клинична практика
Гуатари работи дълги години в психиатричната клиника La Borde, където прилага и развива свои идеи за терапевтична и социална промяна. Там той експериментира с по-демократични форми на организация и с по-отворени практики в психиатрията, противопоставящи се на авторитарни и институционализирани подходи. Паралелно с клиничната дейност, Гуатари участва активно в политически и социални движения и сътрудничи с редица интелектуалци и активисти във Франция и в чужбина.
Основни понятия и идеи
- Шизоанализ — алтернативен към традиционния психоаналитичен метод подход, който се фокусира върху социалните, икономическите и технологичните условия, образуващи желанията и субектността. Шизоанализът разглежда потоци на желание и производството на смисъл извън класическите семейни и индивидуални рамки.
- Екософия — концепция, предложена от Гуатари, която свързва екологията на природната среда с екологията на социалните отношения и индивидуалната психика. Тази идея подчертава, че екологическите проблеми изискват интегрирани решения, включващи и социални, и ментални промени.
- Ризома, детериториализация и агреман/агенсаж — термини и метафори, разработвани заедно с Жил Дельоз, които служат за описване на нелинейни, нелинеарни и мрежови форми на организация, знание и власт. Те предлагат инструментариум за мислене на многовариантност и протичащи връзки вместо йерархична структура.
Публикации и влияние
Освен съвместните трудове с Дельоз, Гуатари публикува и самостоятелни книги и статии, в които развива свои политически, естетически и теоретични виждания. Най-широко разпространена сред тях е книгата "Les Trois Écologies" (на български често превеждана като "Трите екологии"), където той обобщава идеите си за връзките между екология, общество и индивидуалност.
Идеите на Гуатари оказват влияние върху философията, социологията, културологията, психоанализата, изкуството и екологическите движения. Неговите понятия често се използват в теоретични изследвания на глобализацията, капитализма, политическата практика и съвременните форми на колективно организиране.
Критика и приемане
Работите на Гуатари са както високо оценявани, така и критикувани. Поддръжниците оценяват иновативността му, междудисциплинарния подход и политическата ангажираност. Критиците отбелязват понякога трудния за разбиране стил, концептуалната абстрактност и нееднозначността на политическите предложения. Въпреки това неговото наследство остава централно за редица съвременни теоретични дискусии.
Наследство
Гуатари остава значима фигура заради усилието си да свърже клиничната практика с широки социални и политически промени, както и заради създаването на нови понятия, които позволяват да се мисли отвъд традиционните състави на индивидуалното и колективното. Неговите идеи продължават да се обсъждат в академични и активистки среди, в изкуството и в екологичните дискурси.
Основни издания (избрано)
- Antiedipus / Анти-Едип (с Ж. Дельоз, 1972)
- A Thousand Plateaus / Хиляда плата (с Ж. Дельоз, 1980)
- Les Trois Écologies / Трите екологии (1989)
- Редакционни статии и есета по психиатрия, политика и теория на субектността
Пиер-Феликс Гуатари умира на 29 август 1992 г. Въпреки смъртта си, неговото мислене продължава да бъде четено и прилагано в много полета — от теория на политиката до практики в психичното здраве и екологичните инициативи.
Живот
Гуатари е роден през 1930 г. в едно предградие извън Париж, наречено Вилньов-ле-Саблон. В началото на 50-те години на миналия век той се научава да практикува вид психология, наречена психоанализа, при своя учител Жак Лакан. По-късно работи в психиатрична клиника, наречена La Borde, която е негов работодател до края на живота му.
От 1955 до 1965 г. сътрудничи на комунистическия вестник в Париж, наречен La Voie Communiste (Комунистическият път). През 60-те години на ХХ век той е политически активен във Франция и благодарение на политическата си дейност се запознава с академичния си партньор Жил Дельоз. Заедно те публикуват труда в две части "Капитализъм и шизофрения" през 1972 и 1980 г. Двамата пишат и много други трудове, сред които "Какво е философия? (1991).
Гуатари умира в Ла Борд от сърдечен удар на 29 август 1992 г. на 62-годишна възраст. Партньорът му Жил Дельоз умира три години по-късно.
Въпроси и отговори
В: Кой е Пиер-Феликс Гуатари?
О: Пиер-Феликс Гуатари е френски психиатър, философ, семиолог и активист.
В: Кои са двете области, които той основава?
О: Той основава две области, наречени шизоанализа и екософия.
В: Кое е най-известното му произведение?
О: Най-известното му произведение е академичното му партньорство с Жил Дельоз, особено книгата им в две части "Капитализъм и шизофрения".
В: Кога са публикувани частите на "Капитализъм и шизофрения"?
О: Първата част е озаглавена Anti-Oedipus и е публикувана през 1972 г., а втората част е A Thousand Plateaus, публикувана през 1980 г.
В: Какъв тип мислител е бил Гуатари?
О: Гуатари е френски психиатър, философ, семиолог и активист.
В: С какво е станал известен Гуатари?
О: Става известен с това, че основава две области, наречени шизоанализа и екософия, както и с академичното си партньорство с Жил Дельоз по тяхната книга в две части "Капитализъм и шизофрения".
обискирам