Жак Лакан: френски психоаналитик и теоретик на огледалната фаза

Жак Лакан (13 април 1901 г., Париж - 9 септември 1981 г., Париж) е френски психоаналитик и психиатър. Той добавя нови идеи към психоанализата и философията. Някои от тези идеи са огледалната фаза, трите порядъка на субективността (въображаемо, символично и реално), обектът малко а и jouissance. Той говори всяка година на семинари от 1953 до 1981 г. През 60-те и 70-те години на ХХ в. той оказва влияние върху много френски интелектуалци. Говорил е и за връщане към идеите на Зигмунд Фройд. Нарича себе си фройдист (последовател на Фройд).

Биография и професионален път

Лакан завършва медицина и по-късно се специализира по психиатрия. Работи клинично и преподава, като постепенно се утвърждава като водещ теоретик на френската психоаналитична сцена. През 1953–1981 г. чете ежегодно своя известен семинар, в който развива и преформулира основните си идеи. В средата на 60-те години има конфликт с международните психоаналитични институции; през 1964 г. той основава École freudienne de Paris, в която участват ученици и последователи, а през 1980 г. тази школа е разпусната по негово решение. Неговият син-довереник и зет, Жак-Ален Милер, играе важна роля за публикуването и систематизирането на семинарите и текстовете му.

Основни теоретични идеи (в достъпна форма)

• Огледалната фаза — Лакан описва как малко дете, около 6–18 месеца, разпознава своето отражение или друг образ като „целостно“ тяло. Това разпознаване формира аз-образа (его) и начало на самосъзнанието, но също така въвежда усещане за раздвоеност: индивидът се идентифицира с образ, който е външен и зависим от въображаемите отношения.
• Трите порядъка: Въображаемо, Символично и Реално — за Лакан субективността се организира чрез тези три измерения:
  • Въображаемото — сфера на образите, огледалата и идентификациите.
  • Символичното — езикът, законите и социалните структури; тук се намират значението и имената, които подреждат желанието.
  • Реалното — това, което не подлежи на пълно символизиране; останало извън езика и образа, често преживявано като травма или пробив.
• Обектът «малко а» (objet petit a) — това е остатъкът или причината за желанието; не е реален предмет, а липса, която предизвиква непрекъснато търсене.
• Jouissance — термин, близък до „наслада“, но също и до прекомерно, болезнено преживяване на удоволствието, което надхвърля символичните граници и често се свързва с самонаказание или прекомерно удоволствие.
• Езикът и структурализмът — Лакан подчертава, че „несъзнаваното е структурирано като език“: езиковите закони, метафората и метонимията играят централна роля в психичния живот и в симптомите.

Клинична практика и методи

Лакан е известен с експерименталния си подход към аналитичната сесия, включително практиката на променлива продължителност на сесиите (т.н. variable-length sessions), което предизвиква дебати и критики. Той настоява за връзката между теория и клинична интервенция и работи върху начина, по който езикът и символите се появяват в анализа.

Влияние и критика

Лакан има голямо влияние в различни хуманитарни науки — философия, литературна критика, социология, филмови изследвания и феминистка теория. Неговият стил на писане и преподаване често е сложен и афористичен, което води до възхищение, но и до критика за неяснота и догматизъм. Някои психоаналитични организации и колеги са критикували неговите методи и институционални практики.

Наследство и основни публикации

Най-важните източници за Лакан остават неговите семинари и сборникът Écrits (събраните текстове). Семинарите, публикувани и постхумно, представят развитието на идеите му през десетилетията. Неговото влияние остава живо чрез множество лаканиански школи и ученици, които продължават да развиват и прилагат неговите концепции в клиничната и теоретичната практика.

Защо е важен

Лакан предлага рамка, която свързва психоанализата с езика и структурализма, преосмисля понятието за аз и желание и въвежда концепции, които позволяват нови начини за интерпретиране на симптомите и човешкото поведение. Дори когато се спори с неговите изводи, приносът му към теорията и развитието на психоаналитичната мисъл е значителен.

Избрани произведения: Еcrits (събрани писания), семинарите на Жак Лакан (1953–1981) и публикации, съставени и редактирани от неговите ученици.

Въпроси и отговори

В: Кой е Жак Лакан?

В: Какво е добавил Жак Лакан към психоанализата и философията?

Въпрос: Колко време Жак Лакан говори на семинарите?

В: На кого е повлиял Жак Лакан през 60-те и 70-те години на ХХ век?

Въпрос: Кой Жак Лакан се застъпва за връщане към идеите на?

В: Как се е наричал Жак Лакан?

Търсене по буква