Мишел Фуко
Мишел Фуко (15 октомври 1926 г. - 25 юни 1984 г.) е френски философ и историк. Пише по много теми и оказва влияние върху много други мислители.
Фуко изучава институции като психиатрични отделения, болници, училища и затвори, за да разбере как те влияят на хората, които живеят в тях. Той е бил гей. Освен това изучава историята на сексуалността и по-късно през живота си пише за хомосексуалността.
Често е наричан постмодернист или постструктуралистки философ. Някои философи твърдят, че някои от идеите му са повлияни от екзистенциализма. Фуко обаче отхвърля всички тези етикети.
Ранен живот
Фуко е роден през 1926 г. в Поатие, Франция. Баща му, Пол Фуко, е хирург. Учи в йезуитския колеж "Сен-Станислас". След Втората световна война Фуко учи във Висшето училище за нормални науки. Докато учи в университета, той изпада в депресия и се опитва да се самоубие.
Фуко се интересува много от психология. Той получава диплома по философия и диплома по психология. Фуко се присъединява към Френската комунистическа партия от 1950 до 1953 г. Той напуска комунистическата партия, защото се натъжава от всички хора, които Сталин убива в Съветския съюз.
Университетски преподавател
В началото на 50-те години на ХХ век преподава в École Normale. След това започва да преподава психология в университета в Лил. През 1954 г. Фуко публикува първата си книга Maladie mentale et personnalité. В средата на 50-те години работи във Варшавския университет и в Хамбургския университет.
Завръща се във Франция през 1960 г. и става професор по философия в университета в Клермон-Феран. В средата на 60-те години Фуко се премества с любовницата си в Тунис (в Северна Африка) и получава работа като преподавател в Туниския университет. През 1966 г. публикува книгата Les Mots et les choses (Редът на нещата), която се радва на голяма популярност. През 1968 г. се завръща във Франция, където публикува L'archéologie du savoir (Археология на знанието).
В края на 60-те години на миналия век, след като във Франция се провеждат огромни студентски протести и бунтове, френското правителство създава нов експериментален университет във Винсен. Фуко става първият ръководител на неговия департамент по философия. Фуко се присъединява към студентите, които окупират административни сгради и се бият с полицията.
През 1970 г. Фуко става професор по история на мисловните системи в Колеж дьо Франс. Политическата му ангажираност нараства. Любовникът му Деферт се присъединява към ултрамаоистката Пролетарска партия (GP). След това Фуко написва книгата Surveiller et Punir (Дисциплинирай и наказвай), посветена на затворите и училищата.
Последни години
В края на 70-те години Фуко пише книги за историята на сексуалността. Фуко започва да прекарва повече време в Съединените щати, в университета в Бъфало. През 1978 г. Фуко посещава Иран, за да подкрепи новото революционно ислямско правителство. Фуко умира от болест, свързана със СПИН, на 26 юни 1984 г. в Париж.
Преведени текстове
Основните сборници с произведения на Фуко, преведени на английски език, са:
- Език, контрапамет, практика, под редакцията на Donald F. Bouchard (1977)
- Власт/знание, под редакцията на Колин Гордън (1980)
- The Foucault Reader, под редакцията на Пол Рабинов (1984)
- Политика, философия, култура, под редакцията на Лорънс Д. Крицман (1988)
- Фуко на живо (второ издание), под редакцията на Силвър Лотрингер (1996)
- Политиката на истината, под редакцията на Силвър Лотрингер (1997)
- Етика : субективност и истина (Основни трудове, том 1), под редакцията на Пол Рабинов (1997)
- Естетика, метод, епистемология (Основни трудове, том 2), под редакцията на Джеймс Д. Фаубиън (1998)
- Power (Essential Works Vol. 3), под редакцията на James D. Faubion (2000)
- The Essential Foucault, под редакцията на Пол Рабинов и Никълъс Роуз (2003)
