Златно правило

Златното правило е морал, който гласи, че се отнасяш към другите така, както искаш те да се отнасят към теб. Този морал в различни форми е използван като основа на обществото в много култури и цивилизации. Нарича се "златно" правило, защото е ценно да имаш такъв вид уважение и грижовно отношение към другия.

Хората от много религии виждат ценността на този мандат и имат подобни изрази. В християнството Исус Христос преподава тази идея на учениците си и на други хора, когато произнася своята Проповед на планината. Тя е записана в Свещената Библия в книгата на Матей, глава 7 и стих 12. Исус обяснил на слушателите си, че всичко, което е записано в еврейския закон и за което са учили пророците по отношение на морала, е обобщено в това едно правило. Контекстът на това твърдение (Матей 7) е свързан с Божията милост и доброта. Принципът, който беше споделен, е не винаги да се отнасяме към другите така, както те може би заслужават да бъдат третирани, тъй като можем да преценим, че някои от тях не заслужават, а вместо това винаги да бъдем милостиви и милосърдни, без да отказваме добро.

В други религии и системи от вярвания съществува подобна концепция за "етиката на взаимността", наричана още "златното правило". Обикновено те дават подобна идея, макар че понякога тя е изразена под формата например на "Не се отнасяй към другите така, както не би искал да се отнасят към теб".

Едно от най-ранните правила от този тип е от времето на Мойсей в Стария завет: "Обичай ближния си като себе си" (Левит 19:18). С течение на времето се появяват и други подобни правила:

Въпроси и отговори

В: Какво представлява златното правило?

В: Къде Исус Христос е преподал тази идея?

В: Как Исус изразява този принцип?

Въпрос: Има ли подобни концепции от други религии или системи от вярвания?

Въпрос: Има ли пример от времето на Стария завет?

В: Има ли други примери с течение на времето?

Търсене по буква