Нилс Бор — датски нобелов лауреат и пионер на квантовата физика (1885–1962)
Нилс Бор (1885–1962) — датски нобелов лауреат и пионер на квантовата физика; откривател на квантоването на атомните нива и ключова фигура в развитието на модерната атомна теория.
Нилс Бор (7 октомври 1885 г. – 18 ноември 1962 г.) е виден датски физик, един от основоположниците на модерната квантова физика и ключова фигура в разбирането на структурата на атома. За приноса си в изследванията върху структурата на атомите и излъчваното от тях лъчение той получава Нобелова награда през 1922 г. Нилс Бор е смятан за един от най-важните физици на XX век и за централна фигура в развитието и популяризирането на квантовата теория.
Научен принос
През 1913 г. Бор предлага своя модел на атома (известен като Борова структура), в който електроните обикалят ядрото по определени стационарни орбити с квантовани енергийни нива. Тази идея обяснява спектралните линии на водорода и въвежда понятието квантоване на енергията — ключов елемент от ранната квантова теория. По-нататъшните му разработки и принципът на кореспонденцията (correspondence principle) свързват класическата физика с квантовите закономерности
- Бор разработва и развива концепции, които помагат за формирането на т.нар. копенхагенска интерпретация на квантовата механика.
- Въвежда идеята за принципа на комплементарността — че вълновата и корпускулярната природа на частиците са допълващи се описания, които не могат да бъдат наблюдавани едновременно в пълнота.
- Основава Института за теоретична физика в Копенхаген (1920), който по-късно става известен като Институт „Нилс Бор“ и се превръща в международен център за изследвания и обучение по квантова механика.
Взаимоотношения с други учени и етични позиции
Бор работи и дискутира интензивно с водещи съвременници, сред които Алберт Айнщайн. Техните прочути дебати относно природата на реалността и интерпретацията на квантовата механика остават ключова част от философията на физиката. Бор също възпита и влияе върху цяло поколение физици — сред тях Вернер Хайзенберг, Волфганг Паули и други, които допринасят за развитието на квантовата теория.
Роля по време на Втората световна война
По време на войната Бор напуска окупираната от нацистите Дания. През 1943 г. той достига до Съединените щати и поддържа контакти с учени, ангажирани с изследвания, свързани с разработването на атомната бомба. Бор обсъжда както научни, така и етични въпроси, свързани с използването на ядрената енергия, и настоява за международни механизми за контрол над ядрените оръжия. Макар да е имал връзки с участници в проекта "Манхатън", неговата роля е по-скоро на съветник и морален спътник, а не на пряк технически ръководител на оръжейни разработки.
Личен живот и наследство
През 1912 г. Бор се жени за Маргрете Ньорлунд. Един от синовете му е Ааге Бор, който също се посвещава на физиката и през 1975 г. получава своята Нобелова награда. Нилс Бор умира на 18 ноември 1962 г. в Копенхаген, но приносът му остава жив чрез институциите, учениците и идеите, които формира — както в научно, така и в етично отношение. Неговото наследство включва не само основни модели и принципи в квантовата физика, но и активно участие в обществените и политически дебати за отговорното използване на научните открития.
Нилс Бор
Моделът на атома на Бор
Биография
Нилс Хенрик Давид Бор или Нилс Бор е роден в Копенхаген, Дания,1885 г., като син на Кристиан Бор, който също е професор по физиология в Копенхагенския университет. Майката на Бор се казва Елън Адлер Бор и е еврейка от богато семейство на банкери и политици. Нилс е брат и на Харалд Бор. Бор е бил математик, физик и, колкото и да е забавно, е бил футболист от националния отбор.
През 1903 г. Бор започва да учи философия и математика в Копенхагенския университет.
През 1905 г. Датската кралска академия на науките организира конкурс. Нилс Бор участва в него с няколко експеримента в областта на повърхностното напрежение. Той използвал лабораторията на баща си в университета, защото я познавал още от дете.
Работата му печели наградата. Поради тази причина той решава да прекрати изучаването на философия и математика и се насочва към физиката.
Получава докторската си степен през 1911 г.
Бор прави експерименти в колежа "Тринити" в Кеймбридж под ръководството на Джей Джей Томсън. След това отива в Манчестърския университет под ръководството на Ърнест Ръдърфорд. Въз основа на теориите на Ръдърфорд той публикува своята теория за електроните. През 1913 г. той въвежда теорията за електроните, движещи се по орбити около ядрото на атома, и за химичните свойства на орбитите.
Той въвежда идеята, че електронът може да падне от орбита с по-висока енергия на по-ниска. Тогава той може да излъчи фотон с дискретна енергия. Това е в основата на квантовата теория.
Нилс Бор и съпругата му Маргрете Ньорлунд Бор имат четирима сина. Най-големият от тях загива при трагичен инцидент с лодка, а другият умира от менингит в детството. Останалите продължават да водят успешен живот, включително Ааге Бор, който става много успешен физик и подобно на баща си печели Нобелова награда за физика през 1975 г.
| Носители на Нобелова награда за физика | |
| 1901-1925 | Рьонтген (1901 г.) - Лоренц / Зееман (1902 г.) - Бекерел / П. Кюри / М. Кюри (1903 г.) - Рейли (1904 г.) - Ленард (1905 г.) - Томсън (1906 г.) - Майкелсън (1907 г.) - Липман (1908 г.) - Маркони / Браун (1909 г.) - ван дер Ваалс (1910 г.) - Виена (1911 г.) - Дален (1912 г.) - Камерлинг Онес (1913 г.) - Лауе (1914 г.) - В. Л. Браг / У. Х. Браг (1915) - Баркла (1917) - Планк (1918) - Старк (1919) - Гийом (1920) - Айнщайн (1921) - Н. Бор (1922) - Миликан (1923) - М. Зигбан (1924) - Франк / Херц (1925) |
| 1926-1950 | Перин (1926 г.) - Комптън / К. Уилсън (1927 г.) - О. Ричардсън (1928 г.) - Дьо Бройл (1929 г.) - Раман (1930 г.) - Хайзенберг (1932 г.) - Шрьодингер / Дирак (1933 г.) - Чадуик (1935 г.) - Хес / К. Д. Андерсън (1936 г.) - Дейвисън / Томсън (1937 г.) - Ферми (1938 г.) - Лорънс (1939 г.) - Стърн (1943 г.) - Раби (1944 г.) - Паули (1945 г.) - Бриджман (1946 г.) - Епълтън (1947 г.) - Блакет (1948 г.) - Юкава (1949 г.) - Пауъл (1950 г.) |
| 1951-1975 | Cockcroft / Walton (1951) - Bloch / Purcell (1952) - Zernike (1953) - Born / Bothe (1954) - Lamb / Kusch (1955) - Shockley / Bardeen / Brattain (1956) - Yang / T. D. Lee (1957) - Cherenkov / Frank / Tamm (1958) - Segrè / Chamberlain (1959) - Glaser (1960) - Hofstadter / Mössbauer (1961) - Landau (1962) - Wigner / Goeppert-Mayer / Jensen (1963) - Townes / Basov / Prokhorov (1964) - Tomonaga / Schwinger / Feynman (1965) - Kastler (1966) - Bethe (1967) - Alvarez (1968) - Gell-Mann (1969) - Alfvén / Néel (1970) - Gabor (1971) - Bardeen / Cooper / Schrieffer (1972) - Esaki / Giaever / Josephson (1973) - Ryle / Hewish (1974) - A. Бор / Мотелсън / Рейнуотър (1975 г.) |
| 1976-2000 | Рихтер / Тинг (1976 г.) - П. У. Андерсън / Мот / Ван Влек (1977 г.) - Капица / Пензиас / Р. Уилсън (1978 г.) - Глашов / Салам / Вайнберг (1979 г.) - Кронин / Фич (1980 г.) - Блумберген / Шаулов / К. Зигбан (1981 г.) - К. Wilson (1982) - Chandrasekhar / Fowler (1983) - Rubbia / van der Meer (1984) - von Klitzing (1985) - Ruska / Binnig / Rohrer (1986) - Bednorz / Müller (1987) - Lederman / Schwartz / Steinberger (1988) - Ramsey / Dehmelt / Paul (1989) - Friedman / Kendall / R. Taylor (1990) - de Gennes (1991) - Charpak (1992) - Hulse / J. Taylor (1993) - Brockhouse / Shull (1994) - Perl / Reines (1995) - D. Lee / Osheroff / R. Richardson (1996) - Chu / Cohen-Tannoudji / Phillips (1997) - Laughlin / Störmer / Tsui (1998) - 't Hooft / Veltman (1999) - Alferov / Kroemer / Kilby (2000) |
| от 2001 г. до момента | Корнел / Кетърле / Виман (2001 г.) - Дейвис / Кошиба / Джакони (2002 г.) - Абрикосов / Гинзбург / Легет (2003 г.) - Грос / Полицер / Вилчек (2004 г.) - Глаубер / Хол / Хенш (2005 г.) - Mather / Smoot (2006 г.) - Fert / Grünberg (2007 г.) - Nambu / Kobayashi / Maskawa (2008 г.) - Kao / Boyle / Smith (2009 г.) - Geim / Novoselov (2010 г.) - Perlmutter / Riess / Schmidt (2011 г.) - Wineland / Haroche (2012 г.) - Englert / Higgs (2013 г.) - Akasaki / Amano / Nakamura (2014 г.) - Kajita / McDonald (2015 г.) - Thouless / Haldane / Kosterlitz (2016 г.) - Weiss / Barish / Thorne (2017 г.) - Ashkin / Mourou / Strickland (2018 г.) - Mayor / Peebles / Queloz (2019 г.) - Penrose / Genzel / Ghez (2020 г.) - Manabe / Hasselmann / Parisi (2021 г.) - Aspect / Clauser / Zeilinger (2022 г.) |
| Категория:Носители на Нобелова награда за физика - | |
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Нилс Бор?
О: Нилс Бор е датски физик, който помага за откриването на квантовата физика, структурата на атома и атомната бомба. През 1922 г. му е присъдена Нобелова награда за откриването на квантуването на атомните енергийни нива.
Въпрос: Кога Нилс Бор се жени за Маргрете Нّрлунд?
О: Нилс Бор се жени за Маргрете Нّрлунд през 1912 г.
В: Кой е бил един от синовете му?
О: Един от синовете му е Ааге Бор, който също е важен физик и печели Нобелова награда през 1975 г.
В: По какъв проект е работил заедно с други физици?
О: Нилс Бор е работил по проект с други физици, известен като проекта "Манхатън".
В: Сътрудничил ли си е с Алберт Айнщайн?
О: Да, Нилс Бор си е сътрудничил с Алберт Айнщайн.
Въпрос: Смята ли се за един от най-важните физици на XX век?
О: Да, Нилс Бор е смятан за един от най-важните физици на XX век.
обискирам