Филип Ленард — немски физик и Нобелов лауреат, изследвал фотоелектричния ефект

Филип Ленард е роден в Пресбург (днешна Братислава) на 7 юни 1862 г. в Кралство Унгария. Семейство Ленард е от немски произход. Баща му, Филип фон Ленардис (1812-1896), е търговец на вино в Пресбург. Майка му е Антония Бауман (1831-1865). През 1880 г. учи физика и химия във Виена и Будапеща, а през 1882 г. се връща в Пресбург. След като през 1883 г. му е отказано асистентско място в Будапещенския университет, той се премества в Хайделберг. Учи при Роберт Бунзен, а също и един семестър в Берлин при Херман фон Хелмхолц. През 1886 г. получава докторска степен. През 1887 г. се връща в Будапеща, за да работи за Лоранд Етвьош. След като работи в Аахен, Бон, Бреслау, Хайделберг (1896-1898 г.) и Кил (1898-1907 г.), през 1907 г. се връща в Хайделбергския университет като ръководител на Института "Филип Ленард". През 1905 г. Ленард става член на Шведската кралска академия на науките. През 1907 г. става член на Унгарската академия на науките.

Той изучава фосфоресценцията, луминесценцията и проводимостта на пламъците.

Фотоелектрически изследвания

Ленард започва да изследва катодните лъчи през 1888 г. Тези лъчи се произвеждат в прости, частично евакуирани стъклени тръби. Вътре имало метални електроди, върху които можело да се постави високо напрежение. Трудно е било да се изследват лъчите вътре в затворените стъклени тръби. Достъпът до тях е бил труден, а и в тръбите все още е имало молекули въздух. Ленард успял да направи малки метални прозорчета в стъклото, достатъчно дебели, за да издържат на налягането, но достатъчно тънки, за да пропускат лъчите. Той можеше да пропуска лъчите навън в лабораторията или в друга камера, която беше напълно безвъздушна. Тези прозорци днес са известни като прозорци на Ленард. Той може лесно да открие лъчите и да измери интензитета им, като използва хартиени листове със слой фосфоресциращи материали.

Ленард вижда, че поглъщането на катодните лъчи е пропорционално на плътността на материала, през който преминават. Това е противоположно на идеята, че те са някакъв вид електромагнитно излъчване. Той също така показа, че лъчите могат да преминават през въздуха и изглежда, че се разсейват от него. Това означавало, че те трябва да са частици, които са дори по-малки от молекулите на въздуха. Той потвърждава част от работата на Джей Джей Томсън и това показва, че катодните лъчи са потоци от отрицателно заредени енергийни частици. Нарича ги кванти на електричеството или накратко кванти, по името на Хелмхолц. Джей Джей Томсън ги е наричал корпускули, но електроните стават ежедневен термин. Ленард използва това знание, заедно с резултатите от неговите и на други хора по-ранни експерименти за поглъщането на лъчите в металите. Той доказва, че електроните са част от атома. Ленард установил, че атомите са предимно празно пространство. Той казал, че всеки атом се състои от празно пространство и електрически неутрални тела, наречени "динамиди", всяко от които се състои от един електрон и равен положителен заряд.

Той експериментира с тръба на Крукс. Той показва, че лъчите, получени при облъчване на метали във вакуум с ултравиолетова светлина, са като катодни лъчи. Той открива, че енергията на лъчите не зависи от интензитета на светлината, но е по-голяма при по-къси дължини на вълната.

Алберт Айнщайн обяснява това като квантов ефект. Според тази теория графиката на зависимостта на енергията на катодния лъч от честотата е права линия с наклон, равен на константата на Планк, h. Това е доказано няколко години по-късно. За тази теория Айнщайн е удостоен с Нобелова награда за физика. На Ленард не му харесва вниманието, което се обръща на Айнщайн. Той не вярва в теориите на Айнщайн, включително в теорията на относителността. Въпреки това се съгласява с обяснението на Айнщайн за фотоелектричния ефект.

За тази си работа Ленард получава Нобелова награда за физика през 1905 г.

Метеорологичен принос

Ленард е първият човек, който през 1892 г. изследва това, което днес се нарича ефект на Ленард. Това е разделянето на електрическите заряди, свързано с аеродинамичното разпадане на водни капки. Известно е още като наелектризиране на пръски или ефект на водопада.

Той изучава размера и формата на дъждовните капки. Той построил въздушен тунел, в който водните капки можели да се задържат неподвижни за няколко секунди. Открива, че големите дъждовни капки не са с форма на сълза, а по-скоро са с форма на кифла за хамбургер.

Ленард е силен германски националист и не харесва "английската физика". Смятал е, че англичаните са откраднали идеите си от Германия. Присъединява се към Националсоциалистическата партия, преди тя да стане популярна. Казвал, че Германия трябва да разчита на "Дойче физик" и да игнорира фалшивите и умишлено подвеждащи според него идеи на "еврейската физика". Под това той разбира теориите на Алберт Айнщайн, включително "еврейската измама" на относителността. Става съветник на Адолф Хитлер и ръководител на арийската физика.

През 1931 г. Ленард се пенсионира от Хайделбергския университет като професор по теоретична физика. През 1945 г. съюзническите окупационни сили го отстраняват от почетния му пост. Гимназията "Хелмхолц" в Хайделберг е наречена Philipp Lenard Schule от 1927 г. до 1945 г. Тя е преименувана през септември 1945 г. Военното правителство премахва нацистките имена на улици и паметници. Ленард умира през 1947 г. в Меселхаузен, Германия.

• Кралско общество: Медал "Рамфорд", 1896 г.
• Италианско научно дружество: Медал "Матеучи", 1896 г.
• Френска академия на науките: Награда Ла Каз, 1897 г.
• Институт Франклин: Медал "Франклин", 1932 г.
• Нобелова награда за физика, 1905 г.
• През 2008 г. кратер в близост до северния полюс на Луната носи неговото име.