Стивън Чу (роден на 28 февруари 1948 г.) е американски физик, носител на Нобелова награда и държавен служител. Той е 12-ият министър на енергетиката на САЩ от 2009 до 2013 г. Чу е най-широко известен с изследванията си в Bell Labs в областта на охлаждането и улавянето на атоми с лазерна светлина, които му печелят Нобелова награда за физика през 1997 г. заедно с Клод Коен-Тануджи и Уилям Даниел Филипс. Неговите разработки в областта на лазерното охлаждане и „оптичната лигавица“ (optical molasses) отвеждат до нови възможности за прецизни измервания, атомни часовници и стартови точки за експерименти в квантовата физика.
Образование и ранна кариера
Чу завършва бакалавърска степен по физика и математика в Университета на Рочестър (University of Rochester) и защитава докторат по физика в Калифорнийския университет, Бъркли (UC Berkeley). След защита на дисертацията си той работи в Bell Labs, където провежда ключовите опити по лазерно охлаждане и улавяне на атоми. Тези експерименти показват как светлината може да пренася импулс и чрез съзнателно взаимодействие да забавя и локализира движението на атомите.
Академична и изследователска дейност
Преди да стане министър на енергетиката, Чу е професор по физика и по молекулярна и клетъчна биология в Калифорнийския университет в Бъркли. Преди това е бил професор по физика в Станфордския университет. Бил е и директор на Националната лаборатория "Лорънс Бъркли", където ръководи големи изследователски екипи и програми в областта на материалознанието, енергетиката и биофизиката.
Министър на енергетиката (2009–2013)
Като министър на енергетиката Чу насърчава научно-изследователската дейност в областта на възобновяемите източници, енергийната ефективност и чистите технологии. Под негово ръководство Министерството на енергетиката (DOE) подкрепя програми за финансиране на иновации (включително АRPA‑E) и разширява усилията за развитие на батерии, слънчева и вятърна енергия. Той публично защитава и ролята на ядрената енергетика като част от нисковъглеродно енергийно решение.
Политически позиции и идеи за енергетиката
Чу застъпва идеята, че светът трябва да се откаже от изкопаемите горива, за да се справи с изменението на климата, и призовава за мащабни инвестиции в научни изследвания и чисти технологии. Един от по-необичайните му предложения е концепцията за глобална „икономика на глюкозата“ — форма на нисковъглеродна икономика, при която глюкозата от тропически растения се транспортира, както днес се транспортира петрол. Целта на тази идея е да даде алтернативен източник на енергия и химически суровини, по-малко зависим от изкопаеми горива.
Значение на научния принос
Научната работа на Чу по охлаждане и улавяне на атоми далеч надхвърля фундаменталната физика: методите позволяват прецизни експерименти по квантова механика, улесняват разработката на прецизни часовници и сензори и са в основата на прогреса в областта на квантовите технологии. Нобеловата награда му носи международно признание и утвърждава неговото място сред водещите експериментални физици в края на XX век.
Награди, признания и пост в администрацията
Чу е един от малкото носители на Нобелова награда, които са служили в кабинета на САЩ, и е вторият американец от китайски произход, който заема такъв висок държавен пост. Неговата кариера съчетава академична изключителност и публична служба, което го прави видна фигура в дискусиите за бъдещето на енергетиката и климатичната политика.
Личен живот и обществена роля
Въпреки че Чу остава активен в научните среди и след периода си като министър, той често участва и в публични дискусии за енергетиката, климата и науката като двигател на обществения прогрес. Неговата кариера демонстрира как експертно знание може да бъде приложено в политиките за национално и глобално значение.
Ключови теми: лазерно охлаждане и улавяне на атоми, научна администрация, политики за чиста енергия, преход от изкопаеми горива, концепции за нисковъглеродна икономика.
