Симон ван дер Меер
Това е холандско име. Фамилията е van der Meer, а не Meer.
Симон ван дер Меер (24 ноември 1925 г. - 4 март 2011 г.) е холандски физик, специалист по ускорители на частици. Той е носител на Нобелова награда за физика. Друг физик, Карло Рубиа, също е носител на тази награда. Той печели наградата заради работата си по проекта на ЦЕРН. Това доведе до откриването на W и Z частиците, които са двете най-важни неща в материята.
Биография
Симон ван дер Меер е едно от четири деца. Израства в Хага, Нидерландия. Баща му е учител, а майка му произхожда от семейство на учители. Той ходи на училище в градската гимназия. Завършва я през 1943 г., когато германската армия контролира Нидерландия. През 1945 г. ван дер Меер постъпва в Техническия университет в Делфт. През 1952 г. получава диплома за инженер. През 1956 г. постъпва на работа в ЦЕРН и остава там до пенсионирането си през 1990 г.
През 1966 г., когато Ван дер Меер кара ски със свои приятели в швейцарските планини, той се запознава с Катарина М. Купман, която става негова съпруга. Двамата имат две деца - Естер (родена през 1968 г.) и Матайс (роден през 1970 г.).
Научна работа
След като получава дипломата си за инженер през 1952 г., Симон ван дер Меер работи в изследователската лаборатория на Philips в Айндховен. По време на работата си там той работи основно по високоволтово оборудване и електроника за електронни микроскопи. През 1956 г. се премества в новосъздадения по това време ЦЕРН. Когато започва работа в ЦЕРН, се занимава основно с техническо проектиране и захранване. Докато работи в ЦЕРН, той измисля идеята за стохастичното охлаждане, което води до откриването на W и Z бозоните. През 1984 г. ван дер Меер и Карло Рубиа получават Нобелова награда за физика за работата си по проекта.
Свързани страници
- W и Z бозони
- Нобелова награда
- CERN
