Симон ван дер Меер — холандски физик и Нобелов лауреат за ускорители
Това е холандско име. Фамилията е van der Meer, а не Meer.
Симон ван дер Меер (24 ноември 1925 г. – 4 март 2011 г.) е холандски физик, специалист по ускорители на частици. През 1984 г. той получава Нобеловата награда за физика, която дели с Карло Рубия, за „решаващия принос към големия проект, довел до откриването на полевите частици W и Z“ при опитите в ЦЕРН. Откриването на W и Z частиците бе ключово за потвърждаване на електрослабата теория и е важен елемент от Стандартния модел на елементарните частици; тези частици са носители на слабото взаимодействие, а не „две най-важни неща в материята“.
Биография
Симон ван дер Меер завършва инженерни науки в Технологичния университет в Делфт и по-голямата част от кариерата си прекарва в ЦЕРН, където работи от 1956 г. нататък. Той е известен като практичен инженер и изобретател – човек, който намира елегантни технически решения на сложни проблеми в облaста на ускорителната техника и инжeнерството за експерименти с висока енергия.
Научен принос
- Стохастично охлаждане (stochastic cooling) – метод, разработен от ван дер Меер, който позволява намаляване на пространственото и енергийното разпръскване на частици в лъча. Това беше ключовото откритие, което направи възможно събирането и натрупването на големи количества антимateria (антипротони) за протон–антипротонните сблъсъци в Съвместния протон–антипротонен синхротрон на ЦЕРН.
- Метод за калибриране на светимостта (van der Meer scan) – техника за точно измерване на абсолютната светимост (количеството сблъсъци за единица време) в сблъсъчни експерименти, която също носи неговото име и се използва широко при експериментите в колайдерите.
Комбинацията от тези технически решения и експерименталните усилия на екипи като тези, водени от Карло Рубия, доведе до откриването на W и Z бозоните в началото на 80-те години, което бе признато с Нобелова награда.
Значение
Работата на ван дер Меер има траен ефект върху развитието на експерименталната физика с високи енергии: неговите методи позволиха провеждането на експерименти с по-висока прецизност и по-голяма чувствителност, което разшири възможностите за тестове на фундаментални теории. Той остава в историята като един от ключовите инженери и методолози, чиито идеи доведоха до големи открития в частиците и взаимодействията.
Симон ван дер Меер умира на 4 март 2011 г., оставяйки значимо научно и технологично наследство в областта на ускорителната физика.
Биография
Симон ван дер Меер е едно от четири деца. Израства в Хага, Нидерландия. Баща му е учител, а майка му произхожда от семейство на учители. Той ходи на училище в градската гимназия. Завършва я през 1943 г., когато германската армия контролира Нидерландия. През 1945 г. ван дер Меер постъпва в Техническия университет в Делфт. През 1952 г. получава диплома за инженер. През 1956 г. постъпва на работа в ЦЕРН и остава там до пенсионирането си през 1990 г.
През 1966 г., когато Ван дер Меер кара ски със свои приятели в швейцарските планини, той се запознава с Катарина М. Купман, която става негова съпруга. Двамата имат две деца - Естер (родена през 1968 г.) и Матайс (роден през 1970 г.).
Научна работа
След като получава дипломата си за инженер през 1952 г., Симон ван дер Меер работи в изследователската лаборатория на Philips в Айндховен. По време на работата си там той работи основно по високоволтово оборудване и електроника за електронни микроскопи. През 1956 г. се премества в новосъздадения по това време ЦЕРН. Когато започва работа в ЦЕРН, се занимава основно с техническо проектиране и захранване. Докато работи в ЦЕРН, той измисля идеята за стохастичното охлаждане, което води до откриването на W и Z бозоните. През 1984 г. ван дер Меер и Карло Рубиа получават Нобелова награда за физика за работата си по проекта.
Свързани страници
- W и Z бозони
- Нобелова награда
- CERN
