Това е холандско име. Фамилията е van der Meer, а не Meer.

Симон ван дер Меер (24 ноември 1925 г. – 4 март 2011 г.) е холандски физик, специалист по ускорители на частици. През 1984 г. той получава Нобеловата награда за физика, която дели с Карло Рубия, за „решаващия принос към големия проект, довел до откриването на полевите частици W и Z“ при опитите в ЦЕРН. Откриването на W и Z частиците бе ключово за потвърждаване на електрослабата теория и е важен елемент от Стандартния модел на елементарните частици; тези частици са носители на слабото взаимодействие, а не „две най-важни неща в материята“.

Биография

Симон ван дер Меер завършва инженерни науки в Технологичния университет в Делфт и по-голямата част от кариерата си прекарва в ЦЕРН, където работи от 1956 г. нататък. Той е известен като практичен инженер и изобретател – човек, който намира елегантни технически решения на сложни проблеми в облaста на ускорителната техника и инжeнерството за експерименти с висока енергия.

Научен принос

  • Стохастично охлаждане (stochastic cooling) – метод, разработен от ван дер Меер, който позволява намаляване на пространственото и енергийното разпръскване на частици в лъча. Това беше ключовото откритие, което направи възможно събирането и натрупването на големи количества антимateria (антипротони) за протон–антипротонните сблъсъци в Съвместния протон–антипротонен синхротрон на ЦЕРН.
  • Метод за калибриране на светимостта (van der Meer scan) – техника за точно измерване на абсолютната светимост (количеството сблъсъци за единица време) в сблъсъчни експерименти, която също носи неговото име и се използва широко при експериментите в колайдерите.

Комбинацията от тези технически решения и експерименталните усилия на екипи като тези, водени от Карло Рубия, доведе до откриването на W и Z бозоните в началото на 80-те години, което бе признато с Нобелова награда.

Значение

Работата на ван дер Меер има траен ефект върху развитието на експерименталната физика с високи енергии: неговите методи позволиха провеждането на експерименти с по-висока прецизност и по-голяма чувствителност, което разшири възможностите за тестове на фундаментални теории. Той остава в историята като един от ключовите инженери и методолози, чиито идеи доведоха до големи открития в частиците и взаимодействията.

Симон ван дер Меер умира на 4 март 2011 г., оставяйки значимо научно и технологично наследство в областта на ускорителната физика.