Мария Саломея Склодовска-Кюри (Мария Кюри) (7 ноември 1867 г. – 4 юли 1934 г.) е полска физичка, химичка и феминистка, известна с пионерските си изследвания в областта на радиоактивността. Тя е първата жена, която получава Нобелова награда, първата жена професор в Парижкия университет (Сорбоната) и първият човек, който е получил две Нобелови награди.

Ранен живот и образование

Мария Склодовска е родена във Варшава (тогава под контрол на Руската империя). Учи в т.нар. „Летящ университет“ — нелегална образователна институция, която дава възможност на жени да продължат висше образование. През 1891 г. заминава за Париж, където записва Физическия факултет на Сорбоната. Завършва с отлични резултати, получава диплома по физика и по-късно по математика. През 1895 г. се жени за френския физик Пиер Кюри.

Научни постижения

Заедно с Пиер Кюри Мария провежда серия от изследвания върху радиоактивните вещества. През 1898 г. те откриват два нови елемента — полоний (наименуван в чест на Полша) и радий. В последвалите години двойката работи за изолацията и пречистването на радия от минерала уранов бленд (пехбленд). Мария въвежда количествено измерване на активността и разработва методи за отделяне на много малки количества радиоактивни вещества.

Нобелови награди

През 1903 г. Мария Кюри получава заедно с Пиер Кюри и Анри Бекерел Нобелова награда за физика за изследванията на явленията на радиация, открити и описани от тях. През 1911 г. Мария е отличена с Нобелова награда за химия за откриването на полоний и радий и за изолацията на радия — награда, с която е призната поотделно за своите химични приноси. Тези отличия я правят както първата жена носител на Нобелова награда, така и първия човек с две Нобелови награди.

Професионална кариера и принос по време на войните

След смъртта на Пиер (1906 г.) Мария заема неговата катедра в Сорбоната и става първата жена професор в университета. Тя организира и ръководи лаборатории, по-късно става ключов фактор в основаването на научни институти, посветени на изследванията на радиацията и лечението с радйоактивни вещества (включително Кюри институтите в Париж и Варшава). По време на Първата световна война Мария Кюри създава и оборудва мобилни рентгенови станции (известни като „малките Кюри“), с които подпомага диагностиката и лечението на ранени войници и обучава медицински екипи за работа с рентгенови апарати.

Личен живот и потомство

Мария е омъжена за Пиер Кюри; имат две дъщери — Ирена (родена 1897) и Ев（Ève） (родена 1904). Ирена Жолио-Кюри също става видна ученка и заедно със съпруга си Фредерик Жолио печели Нобелова награда за химия през 1935 г. за откритието на изкуствената радиоактивност.

Здраве, смърт и наследство

Продължителното излагане на радиоактивни вещества, без тогавашните защитни мерки, води до здравословни проблеми. Мария Кюри умира на 4 юли 1934 г. от апластична анемия, причинена от продължително облъчване; част от работата ѝ и личните ѝ вещи остават силно радиоактивни и и до днес се съхраняват в оловни каси. Тя умира вследствие на прекалено голямо излагане на радиация в лабораторията си, където често е работила без адекватна защита.

Първоначално погребана в Ссо (Sceaux), останките на Мария и Пиер Кюри са пренесени в Пантеона в Париж през 1995 г., като признание за техния научен принос.

Влияние и признания

Приносът на Мария Кюри към физиката и химията е огромен: тя открива нови елементи, развива методи за измерване на радиоактивността и прокарва пътища за прилагането ѝ в медицина. Нейното име носят множество институции, училища, улици и научни награди. Мария Кюри остава символ на упорит труд, научна честност и борба за равенство в науката.