Мъри Гел-Ман — нобелов лауреат по физика, автор на кварковата теория
Мъри Гел-Ман (15 септември 1929 г. - 24 май 2019 г.) е американски физик, който през 1969 г. получава Нобелова награда за физика за работата си върху теорията на елементарните частици. Той е почетен професор по теоретична физика на Робърт Андрюс Миликан в Калифорнийския технологичен институт, почетен член и съосновател на Института Санта Фе, професор в катедрата по физика и астрономия в Университета на Ню Мексико и президентски професор по физика и медицина в Университета на Южна Калифорния.
Гел-Ман е работил и в ЦЕРН като стипендиант на фондация "Джон Саймън Гугенхайм" през 1972 г.
Научни приноси
Най-известният принос на Гел-Ман е въвеждането и разработката на теорията на кварките (1964), която предложи, че хадроните — протони, неутрони и други частици — са съставени от по-прости съставни частици, наречени кварки. Той въвежда и самото название "кварк", вдъхновено от литературния израз в Джеймс Джойс. Моделът на кварките дава обяснение за спектъра и свойствата на много елементарни частици и положи основите на по-късното развитие на квантовата хромодинамика (QCD).
Друг важен принос е т.нар. Eightfold Way — класификация на хадроните, базирана на симетрията SU(3), и свързаните с нея матрици и математични конструкции, които често се наричат Gell‑Mann матрици. Гел‑Ман също така развива идеи в областта на текущата алгебра (current algebra) и формули като Gell‑Mann–Nishijima, които свързват заряд, изоспин и странност в класификацията на частиците.
Неговата работа е ключова за оформянето на модерната теория на силните взаимодействия и за разбирането на структурата на материята на най-дълбоко ниво.
Кариера, публикации и интердисциплинарни интереси
Освен академичните си позиции, Гел‑Ман е един от основателите на Института Санта Фе, център за интердисциплинарни изследвания в областта на сложността. Той е автор на множество научни статии и популярни книги, сред които международно известната "The Quark and the Jaguar", в която съчетава идеи от физиката, биологията, еволюцията и теорията на сложните системи.
Интересите му надхвърлят традиционната теоретична физика — той се занимава с проблеми в лингвистиката, биологията и науката за сложните системи, като често търси общи принципи и структури между различните науки.
Награди и наследство
За приноса си към физиката Мъри Гел‑Ман получава Нобелова награда за физика (1969). Неговите идеи за кварките, симетрията и структурата на частиците остават фундаментални за по-нататъшното развитие на елементарната физика. Гел‑Ман е считан за един от най-влиятелните теоретици на XX век — неговите ученици и последователи продължават работата в областта на частиците и полетата, а институтите и книгите, които създава, подкрепят интердисциплинарен подход в науката.
Мъри Гел‑Ман умира на 24 май 2019 г., но наследството му в теорията на елементарните частици и в изследванията на сложността остава трайно и вдъхновяващо за следващите поколения учени.
Работи
Известен е с изследванията си в областта на физиката на елементарните частици - най-малките частици, от които се състои Вселената. Тези малки частици се държат по начин, който изглежда не следва известните закони на физиката, и Гел-Ман стига до идеята да им се даде число на странност, което да позволи да бъдат сравнявани и разпределяни в категории. Той също така стига до идеята, че частите на атома, протонът и неутронът, са съставени от още по-малки частици. Нарекъл ги кварки, безсмислено произведение от книгата на Джеймс Джойс "Събуждането на Финигън" (Finnigan's Wake).
След това Гел-Ман развива идеята, че кварките се държат заедно в ядрото чрез сила, която той нарича "цвят", и на тази сила може да се даде квантово число. Заедно с Ричард Файнман той открива слабото взаимодействие между субатомните частици. Изследва теорията на струните, която би могла да обясни какво изгражда най-малките частици и сили.
Личен живот
Гел-Ман е агностик. През октомври 2008 г. Гел-Ман подкрепя Барак Обама за президент на САЩ.
Гел-Ман умира на 24 май 2019 г. в дома си в Санта Фе, Ню Мексико, на 89-годишна възраст.
