Мъри Гел-Ман (15 септември 1929 г. - 24 май 2019 г.) е американски физик, който през 1969 г. получава Нобелова награда за физика за работата си върху теорията на елементарните частици. Той е почетен професор по теоретична физика на Робърт Андрюс Миликан в Калифорнийския технологичен институт, почетен член и съосновател на Института Санта Фе, професор в катедрата по физика и астрономия в Университета на Ню Мексико и президентски професор по физика и медицина в Университета на Южна Калифорния.
Гел-Ман е работил и в ЦЕРН като стипендиант на фондация "Джон Саймън Гугенхайм" през 1972 г.
Научни приноси
Най-известният принос на Гел-Ман е въвеждането и разработката на теорията на кварките (1964), която предложи, че хадроните — протони, неутрони и други частици — са съставени от по-прости съставни частици, наречени кварки. Той въвежда и самото название "кварк", вдъхновено от литературния израз в Джеймс Джойс. Моделът на кварките дава обяснение за спектъра и свойствата на много елементарни частици и положи основите на по-късното развитие на квантовата хромодинамика (QCD).
Друг важен принос е т.нар. Eightfold Way — класификация на хадроните, базирана на симетрията SU(3), и свързаните с нея матрици и математични конструкции, които често се наричат Gell‑Mann матрици. Гел‑Ман също така развива идеи в областта на текущата алгебра (current algebra) и формули като Gell‑Mann–Nishijima, които свързват заряд, изоспин и странност в класификацията на частиците.
Неговата работа е ключова за оформянето на модерната теория на силните взаимодействия и за разбирането на структурата на материята на най-дълбоко ниво.
Кариера, публикации и интердисциплинарни интереси
Освен академичните си позиции, Гел‑Ман е един от основателите на Института Санта Фе, център за интердисциплинарни изследвания в областта на сложността. Той е автор на множество научни статии и популярни книги, сред които международно известната "The Quark and the Jaguar", в която съчетава идеи от физиката, биологията, еволюцията и теорията на сложните системи.
Интересите му надхвърлят традиционната теоретична физика — той се занимава с проблеми в лингвистиката, биологията и науката за сложните системи, като често търси общи принципи и структури между различните науки.
Награди и наследство
За приноса си към физиката Мъри Гел‑Ман получава Нобелова награда за физика (1969). Неговите идеи за кварките, симетрията и структурата на частиците остават фундаментални за по-нататъшното развитие на елементарната физика. Гел‑Ман е считан за един от най-влиятелните теоретици на XX век — неговите ученици и последователи продължават работата в областта на частиците и полетата, а институтите и книгите, които създава, подкрепят интердисциплинарен подход в науката.
Мъри Гел‑Ман умира на 24 май 2019 г., но наследството му в теорията на елементарните частици и в изследванията на сложността остава трайно и вдъхновяващо за следващите поколения учени.