Мъри Гел-Ман

Мъри Гел-Ман (15 септември 1929 г. - 24 май 2019 г.) е американски физик, който през 1969 г. получава Нобелова награда за физика за работата си върху теорията на елементарните частици. Той е почетен професор по теоретична физика на Робърт Андрюс Миликан в Калифорнийския технологичен институт, почетен член и съосновател на Института Санта Фе, професор в катедрата по физика и астрономия в Университета на Ню Мексико и президентски професор по физика и медицина в Университета на Южна Калифорния.

Гел-Ман е работил и в ЦЕРН като стипендиант на фондация "Джон Саймън Гугенхайм" през 1972 г.

Работи

Известен е с изследванията си в областта на физиката на елементарните частици - най-малките частици, от които се състои Вселената. Тези малки частици се държат по начин, който изглежда не следва известните закони на физиката, и Гел-Ман стига до идеята да им се даде число на странност, което да позволи да бъдат сравнявани и разпределяни в категории. Той също така стига до идеята, че частите на атома, протонът и неутронът, са съставени от още по-малки частици. Нарекъл ги кварки, безсмислено произведение от книгата на Джеймс Джойс "Събуждането на Финигън" (Finnigan's Wake).

След това Гел-Ман развива идеята, че кварките се държат заедно в ядрото чрез сила, която той нарича "цвят", и на тази сила може да се даде квантово число. Заедно с Ричард Файнман той открива слабото взаимодействие между субатомните частици. Изследва теорията на струните, която би могла да обясни какво изгражда най-малките частици и сили.

Личен живот

Гел-Ман е агностик. През октомври 2008 г. Гел-Ман подкрепя Барак Обама за президент на САЩ.

Гел-Ман умира на 24 май 2019 г. в дома си в Санта Фе, Ню Мексико, на 89-годишна възраст.


AlegsaOnline.com - 2020 / 2023 - License CC3