Патиала — сикхско княжество в Пенджаб (1714–1948) и династия Фул

Патиала — драматичната история на сикхското княжество и династията Фул (1714–1948): възход, съюзи, конфликти и влияние върху формирането на съвременния Пенджаб.

Патиала е сикхско княжество (принцеска държава), чиято история и управляваща династия обхващат периода от началото на XVIII век до средата на XX век. Според традицията владетелите ѝ произхождат от Чаудхари Фул (Phul), представител на седловия (сидху) джатски род, чиито предци се установяват в района на Мехрадж в околностите на Батинда в Пенджаб. Отрасли от рода Фул дават и други сикхски държавици като Джинд и Набха; всички те са известни заедно като Фулкиани (Phulkian) клонове.

Произход и ранна история

Родът Фул е джатски (джатт) клон от клана Сидху и традиционно се свързва с района Малва в Пенджаб. По традиция техните предци приемат сикхизма през XVII век. В различните източници името и точните дати за Чаудхари Фул варират, но общоприето е, че неговите потомци създават влиятелни владения в региона през XVIII век. Семейството се установява в днешния окръг Батинда и оттам постепенно разширява влиянието си из Малва.

Създаване на княжеството Патиала и ключови владетели

Княжеството Патиала придобива политическа форма постепенно през XVIII век. Един от най-известните основатели и консолидатори на държавата е махараджа Ала Сингх (Ala Singh) — фигура, която играе важна роля в утвърждаването на Патиала като самостоятелна сила в региона. Той и неговите наследници укрепват територията, центрирана около столицата Патиала в област Малва, и прокарват династичната линия, която остава властима до средата на XX век.

Конфликти с други сикхски кланове и Дал Халса

В ранния период на сикхското движение съществуват сложни взаимоотношения и съперничества между различните джатски родове. Например, между сидху-джатите (към които принадлежат Фулкианите) и друга влиятелна джатска група, Бхуларите, често избухват конфликти. Въпреки това съюзи и бракове също служат за помирение — в текста е отбелязано, че дъщеря на Нану Бхулар е омъжена за представител на Сидху Джат, което показва как семейните връзки могат да променят политическите отношения.

През 1765 г. в Амритсар се свиква делегирана сбирка на Дал Халса в Акал Тахат, на която се обсъждат отношенията между различните сикхски лидери. Част от критиките са насочени към Фулкианите заради техните контакти с външни сили, като афганистанския владетел Ахмед Шах Абдали (известен още като Ахмед Шах Дуррани). На подобни събрания често се взимат решения за включване или изключване на отделни владетели от общите сикхски конфедерации, което засилва напрежението между членове на Кхалса и династиите, търсещи собствени съюзи.

Отношения с Ахмед Шах Абдали и монетна емисия

В различни периоди махараджите от Патиала установяват контакти с Ахмед Шах Абдали. Тези контакти понякога им осигуряват признание и титли — в някои източници се споменава, че махараджите на Патиала са получили от Абдали титла и позволение да сечат собствени монети, което засилва тяхната политическа и икономическа самостоятелност. Тези връзки обаче довеждат до обвинения в предателство от страна на други сикхски лидери и засилват вътрешните раздори.

Семейни връзки и бракове

Браковете между владетелските фамилии са често използван инструмент за изграждане на съюзи. В текста е посочено, че в края на XVIII век Сардар Ганда Сингх Дхилон свързва своята фамилия с Патиала чрез брак на дъщеря си Биби Ратан Каур с махараджа от Патиала. Такива династични връзки често имат дългосрочно политическо значение и влияят на наследствените линии.

Връзки с Британската империя и XX век

През XIX и началото на XX век Фулкианските държавици, включително Патиала, развиват близки отношения с Британската империя. В течение на XIX век много княжески държави в Северна Индия влизат в договорни отношения със Британската Източноиндийска компания и по-късно с британската корона, което им гарантира вътрешна автономия срещу външна защита и определени задължения. Патиала е сред тези владения, които поддържат сравнително дружелюбни и кооперативни контакти с британските власти.

В междувоенния и следвоенния период членове на кралското семейство на Патиала стават познати като светски и космополитни фигури — лавирали между традиционните сикхски ценности и модернизацията, оказана под влияние на британския начин на управление и западния стил на живот. Някои от представителите на династията участват в обществения и политическия живот след 1947 г., включително в рамките на новите индийски структури.

Край на княжеството и наследство

След обявяването на независимостта на Индия през 1947 г. мнозина от индийските князе се присъединяват към Индия. Принцеската държава Патиала формално престава да съществува като независима единица през 1948 г., когато е включена в състава на новосъздадените административни структури (включително Патиала и Източнопенджабските държави — PEPSU). Част от членове на кралското семейство участват в индийската политика и обществения живот — някои се присъединяват към Индийския национален конгрес и играят роля в управлението на наследените територии в периода след независимостта.

Култура и обществено значение

Кралството Патиала оставя богато културно наследство: архитектура (включително дворци и обществени сгради в град Патиала), традиции в облеклото и музиката, както и система на управление, която в периода на британския протекторат се модернизира по европейски образец. Културната идентичност на династията съчетава сикхски, джатски и местни малавски елементи, а кралското семейство е известно с покровителството си на изкуствата и обществените начинания.

Някои ключови бележки

• Династия: Фулкиани (Фулкиански род), произхождащ от Чаудхари Фул.
• Регион: Центърът е в област Малва, столицата — град Патиала; територията е разширявана в различни периоди и обхваща части от Батинда до близки райони като днешен Мохали.
• Период на автономност: XVIII — първата половина на XX век; формален край на княжеството след интеграцията в Индия през 1948 г.
• Отношения с други сили: напрегнати отношения с някои сикхски конфедерации (Дал Халса) поради политическите съюзи на Патиала с външни владетели и по-късно с британците.

Посочените събития и дати отразяват сложната и многопластова история на Патиала и династията Фул. За по-дълбоко проучване на отделни личности, битки, договори и административни промени в периода XVIII–XX век се препоръчва консултиране на специализирана историческа литература и архивни източници.

Списък на махараджите

• Махараджа Ала Сингх (1691-1765 г.)
• Махараджа Амар Сингх (1748-1782 г.)
• Махараджа Сахиб Сингх (1773-1813 г.) - много слаб владетел, който хвърлил в затвора спечелилата го сестра Биби Сахиб каур, но по-късно избягала.
• Махараджа Карам Сингх (1798-1845 г.)
• Махараджа Нариндер Сингх (1823-1862 г.)
• Махараджа Махендра Сингх (1852-1876 г.)
• Махараджа Раджиндер Сингх (1872-1900 г.)
• Махараджа Бхупиндер Сингх (1891-1938 г.)
• Махараджа Ядавиндра Сингх (1913-1974 г.)
• Капитан Амариндер Сингх (1942-1948 г.)

Махараджа Амар Сингх от Патяла

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Чаудхари Фул?

Въпрос: От какво произлизат другите сикхски държави?

В: Къде се е намирала столицата на Патиала?

В: Кой е принадлежал към рода Фул?

Въпрос: Как Ахмед Шах Абдали наградил махараджа Амар Сингх?

В: Какво се случи, когато Сардар Хари Сингх Дхилон разбра, че Ахмед Шах Абдали е в кралство Патиала?

Въпрос: Как Биби Ратан Каур стана роднина на Махараджа Сахиб Сингх?

Търсене по буква