Персийско влияние върху урду: произход, писменост и литература

Персийският език е оставил трайна следа върху формирането и развитието на много съвременни езици в Близкия изток, Централна Азия и Южна Азия, включително урду. Това влияние обхваща речник, литературни форми, писменост и културни практики и остава видимо както в класическата литература, така и в съвременните регистри на езика.

Произход и исторически контекст

След завоеванията на султан Махмуд от Газни през XI век в Южна Азия и по-късното усилено присъствие на тюрко-персийски владетели и армии започва да се формира език, резултат от сложна езикова и културна смес. Взаимодействието между чагатайски, арабски, персийски и местни индоарийски диалекти довежда до появата на ранни форми на това, което по-късно ще стане известно като урду.

Етимологията отразява социалния му произход: езикът е наричан Zaban-e-Ordu ("език на армията") — т.е. езикът на лагера/ордата — и в разговорния и службен език се използват и наименования като лашкари или пълната форма лашкари забан. Тази номенклатура подчертава ролята на многоезичните войски (тюркски, персийски и местни говорители) и контактите между тях при формирането на новия креолизиран регистър.

Писменост и калиграфия

Урду е индоарийски език, но е записван с персийско-арабска азбука (на база на персийската норма). Под влияние на държавната и културната практика е възприет калиграфският стил наста'лик, който става предпочитан за поезия и изящно писмо. За да се представят звуците на индийските индоарийски езици, към персийско-арабската азбука са добавени допълнителни букви и диграфи (например ٹ, ڈ, ڑ и др.), които позволяват отбелязването на ретрофлексни и други специфични фонеми.

Лексика и граматични влияния

Лексическият фонд на урду има няколко слоя:

• естествен индоарийски речник (общоразговорни думи и ежедневна лексика);
• широк пласт персийски заемки, които доминират особено в по-изисканите, образованите и литературните регистри; и
• арабизми, предимно чрез персийски посредник, най-вече в терминологията за религия, наука и администрация.

Някои типични персийски заемки в урду включват думи като دقّت (точност), گل (цвят/цвете), محبت (любов), سفر (пътуване) и много други, които са се интегрирали в ежедневния и литературния речник.

От граматична гледна точка урду запазва индоарийската основна структура, но е възприело и няколко морфосинтактични и стилистични черти от персийския: например в поетичните и образните конструкции често се използва енклитичният езафе (свързваща частица, утвърдена в персийската фразеология), а също така практиката на използване на тахалус — псевдонима/псеудонима, с който поетът подписва своите газели (особено в жанра газал).

Литература и стилове

Под персийско влияние в литературата на урду се пренасят множество класически ирански форми и жанрове, сред които:

• газал (газал),
• касида (касидa),
• марсия (марсия) — елегии, и
• назъм (назъм) — поетични разкази и разредена поезия.

Това води до уникално сливане между иранското естетическо наследство и южноазиатските теми и образи. В историята на урду-литературата има значими фигури, които работят както на персийски, така и на урду: Амир Хусро (Amir Khusro) е един от ранните мултилингвални творци, чиито куплети и до днес се четат в Южна и Централна Азия. По-късни класици, които укрепват класическата урду-поезия, включват имена като Мир Тaqи Мир, Мирза Галиб, Аллама Икбал и Файз Ахмед Файз — всички те черпят стилови и лексикални елементи от персийската традиция.

Регистри и географски варианти

Урду е част от по-широката хиндустани езикова зона, където съществува континуум между урду и хинди — различията често са социално и религозно маркирани, а не чисто лингвистични. Персийските заемки присъстват най-силно в по-високите, литературни и официални регистри на урду, докато в разговорния речник доминират общоиндоарийските форми или регионалните думи (напр. пенджаби, синдхи и др.). Съществуват и регионални варианти като Дахини (Deccani), в които персийското влияние е съчетано с местни дравидски елементи.

Съвременно значение

Днес персийското влияние продължава да формира стила и речника на урду: много официални, литературни и образователни термини са персични или арабски (чрез персийски), а класическата калиграфия и поетични форми остават ценени. Националният химн на Пакистан (Кауми тарана) е пример за силно персийско/персико-урду влияние в държавното езиково оформление, където лексиката и стилистиката използват редица персийски и арабски елементи.

Заключение: Влиянието на персийския език върху урду е многопластово и продължително: от формирането на езика чрез военни и административни контакти, през приемането на писменост и калиграфски стил, до проникването на персийската поетическа традиция в самото ядро на урду-литературата. В същото време, урду остава индоарийски език по своята структурна природа, който е развил уникален, хибриден литературен и културен облик.

Въпроси и отговори

Въпрос: Кой език е повлиял за формирането на урду?

В: Как турско-персийският Махмуд от Газни повлиява на развитието на урду?

Въпрос: Как първоначално се е наричал Забан-е-Орду?

В: Каква писменост се използва за писане на урду?

В: Кой е известен писател, който е кръстосвал персийската и урду литературата?

В: Кои са някои характерни персийски форми, които са били възприети в литературата на урду?

В: Как националният химн на Пакистан отразява връзките му с Персия?

Търсене по буква