Супрематизъм — движение на Казимир Малевич и „Черният квадрат“
Открийте Супрематизма на Казимир Малевич и значението на „Черният квадрат“ — история, геометрична абстракция и влияние върху модерното изкуство.
Супрематизмът е авангардно движение в абстрактното изкуство, възникнало в Русия около 1915–1916 г. Неговата основна цел е да премахне предметната, илюстративна функция на картината и да постави на преден план „върховенството на чистото художествено чувство“ — преживяването, което самото изображение буди у зрителя. Стилът се характеризира с използване на прости геометрични форми — преди всичко квадрат и кръг, линии и плоскости, и е класически пример за геометрична абстракция.
Казимир Малевич е основателят и теоретикът на супрематизма. В своята книга Необективният свят, публикувана в чужбина като издание на Баухаус през 1927 г., той формулира идеите, които стоят в основата на движението и описва самото си творческо прозрение. В текста си Малевич споделя откровено усещането, което го е довело до най-известния образ от това направление:
Усещах в себе си само нощта и тогава замислих новото изкуство, което нарекох супрематизъм.
Формален език и принципи
Малевич създава своeрідна „граматика“ на супрематизма: основни фигури (квадрат, кръг, кръгла и неправилна плоскост), редукция на колорита и асамблажна композиция, при които формите действат като чисти елементи на образното мислене. В даден момент той преминава от полихромия към силно ограничена палитра — в това отношение картините му от 1915–1916 г. маркират прехода към монокромност (виж монохромния супрематизъм) и изследване на отношението между плоскостите и пространството.
"Черният квадрат" и неговото значение
През 1915 г. Малевич представя ранните супрематистки опити на изложба, в центъра на които стои картината Черният квадрат. Той я позиционира в така наречения „червен ъгъл“ (понякога наричан и „красив ъгъл“) — традиционното място за главната икона в руската къща. Това действие има силна символична тежест: Черният квадрат не е просто формален експеримент, а акт на замяна на религиозния образ с нова, чисто художествена икона. Произведението от 1915 г. се смята за пробив както в кариерата на Малевич, така и в историята на модерното изкуство; в последващите години той ще направи няколко вариации и версии на темата.
В същия период Малевич рисува и прочутата картина Бяло върху бяло, която означава край на полихромното мислене и отправя радикален експеримент към почти пълна редукция — форма, тон и субтилни разлики в бялото стават носители на изразност. Този ход обобщава стремежа към „необективност“ — търсене на език, лишен от пряко имитиране на видимия свят.
Някои заглавия на неговите картини от 1915 г. отразяват идеята за форма в движение или във времето — например: Двуизмерни нарисувани маси в състояние на движение. Такива имена подсказват връзката на супрематизма с концепции за пространство и динамика, както и интереса към неевклидовата геометрия като мисловен инструмент за представяне на нови визуални отношения.
Исторически контекст и въздействие
Малевич преподавал и работил с млади художници (включително групи като UNOVIS във Витебск), което помогнало за разпространението на идеите му. Супрематизмът оказва дълбоко влияние върху по-късната конструктивистка мисъл, върху развитието на минимализма и на международната геометрична абстракция. В същото време той предизвиква противоречиви реакции: от възторг и признание в авангардните среди до критика и по-късно затруднения при политическия натиск за социалистически реализъм в СССР.
Днес Черният квадрат и супрематистките произведения на Малевич се разглеждат като ключови в историята на модерното изкуство — не само заради формалната си новост, но и заради философската си заявка: изкуството може да бъде автономно, да работи със собствен език на формите и чувствата, извън нуждата да представя видимия свят.
За читателя е полезно да се има предвид, че супрематизмът не означава пълна студенина или стерилност — въпреки строгата геометрия, творбите често носят емоционален заряд, експериментален дух и дълбоко теоретично основание, което прави движението едно от най-значимите явления на руското и световното авангардно изкуство.
Черният квадрат, Малевич 1915
Супрематизъм (Supremus № 58), Малевич 1916
Асоциация
Групата "Супремус" се събира от 1915 г. нататък, за да обсъжда философията на супрематизма и нейното развитие в други области на живота. Налице е известно пресичане с конструктивизма, като супрематисти като Люба Попова и особено Ел Лисицки работят върху пропагандата и промишления дизайн.
В началото на 20-те години Лисицки разпространява идеите на супрематизма в чужбина.
Архитектура
Николай Суетин използва сюпрематистки мотиви върху произведенията на петербургската порцеланова фабрика "Ломоносов", където работят и Малевич и Чашник, а Малевич проектира сюпрематистки чайник. През 20-те години на ХХ в. супрематистите създават и архитектурни модели, които предлагат различна концепция за социалистическите сгради от тази, разработена в конструктивистката архитектура.
Архитектурните проекти на Малевич са известни след 1922 г. - "Архитектоники". Проектите наблягат на правия ъгъл, с прилики с De Stijl и Le Corbusier, и са обосновани с идеологическата връзка с комунистическото управление и равенството за всички. Друга част от формализма беше ниското отношение към триъгълниците, които бяха отхвърляни като древни, езически или християнски.
Социален контекст
Това развитие на художественото изразяване настъпва в момент, когато Русия е в революционно състояние, идеите са във възторг, а старият ред е изместен. Когато новият ред се установява и от 1924 г. нататък се налага сталинизмът, държавата започва да ограничава свободата на творците. От края на 20-те години на ХХ век руският авангард е подложен на пряка и остра критика от страна на властите, а през 1934 г. доктрината на социалистическия реализъм се превръща в официална политика и забранява абстракцията и различното художествено изразяване.
Въпроси и отговори
В: Какво е супрематизъм?
О: Супрематизмът е движение в абстрактното изкуство, което започва в Русия през 1915/1916 г. То се фокусира върху основните геометрични форми като квадрат и кръг и е пример за геометрична абстракция.
В: Кой основава супрематизма?
О: Супрематизмът е основан от Казимир Малевич.
В: Какво вдъхновява Малевич да създаде силния образ на черния квадрат върху бял фон?
О: В книгата си "Необективният свят", издадена в чужбина като книга на Баухаус през 1927 г., Малевич описва, че е усещал в себе си само нощта, която го е вдъхновила да създаде новото изкуство, наречено от него супрематизъм.
Въпрос: Коя картина бележи пробива от полихромния към монохромния супрематизъм?
О: Картината "Бяло върху бяло" на Малевич бележи пробива от полихромния към монохромния супрематизъм.
Въпрос: Кога Малевич излага ранните си експерименти в супрематистката живопис?
О: През 1915 г. Малевич излага ранните си експерименти в областта на супрематизма.
В: Какъв е бил централният елемент на изложбата му? О: Централният елемент на изложбата му е Черният квадрат, поставен в така наречения червен/красив ъгъл в руската православна традиция, мястото на главната икона в къщата.
В: Какви заглавия изразяват някои картини от 1915 г.? О: Някои от заглавията на картини от 1915 г. изразяват концепции, свързани с неевклидовата геометрия, които си представят форми в движение или във времето; заглавия като "Двуизмерни нарисувани маси в състояние на движение".
обискирам