Темперна боя (темпера): история, техника и различия от гваш

Темперната боя (понякога известна като яйчена темпера) е вид боя за художници. Тя е основното средство, използвано за рисуване на пана и илюстровани ръкописи във византийския свят и през Средновековието в Европа, докато не е изместена от маслената живопис като най-популярното средство за големи картини. Все още се използва за православни икони. Някои съвременни художници използват темпера.

В днешно време някои производители наричат обикновената плакатна боя "темпера". Боята за плакати всъщност не е темпера. Тя е различен вид боя, наречена гваш.

Кратка история

Яйчената темпера е една от най-древните рецептури за свързващо вещество в живописта. Тя е била предпочитана в ранната и късната византийска традиция и в цяла Европа до проникването и разпространението на маслените бои през XV век. Известни средновековни и ранноренесансови майстори — например икониописци и много италиански майстори — са работили предимно с темперни техники. Маслената живопис, която позволява по-дълго смесване и по-наситени тонове, постепенно заема доминираща роля в големите композиции, но температа остава важна за икони, миниатюри и архитектурни панели.

Състав и изработка

Основни компоненти:

• Пигмент — сух прах от минерал, охра или синтетика.
• Свързващо вещество — най-често яйчен жълтък (отделен от белтъка); понякога се използва и жълтък с малко белтък, или цялото яйце в различни рецепти.
• Вода — разрежда и позволява нанасяне на тънки слоеве.
• Допълнителни добавки — някои рецепти включват малко оцет (за консервиране), глицерин (за пластичност) или масла при т.нар. tempera grassa (техника, която обогатява температа с мазнини за по-мек ефект).

Типичен начин на приготвяне: отделя се жълтък (мембрана и белтък се отстраняват, ако е необходимо), жълтъкът се разрежда с малко вода и към него се добавя пигмент до желаната консистенция. Поради силно органичния характер на жълтъка, при по-големи количества се прилагат мерки за краткотрайно съхранение (например съхраняване в хладилник или приготвяне на малки дози).

Подготовка на основата и техника на рисуване

Темперната живопис традиционно се полага върху подготвени дървени панели, покрити с няколко слоя грунт (гесо), направен от животински лепил и креда или гипс. Този твърд, гладък и абсорбиращ слой позволява тънки равномерни линии и детайлна работа.

Технически характеристики и приеми:

• Температа изсъхва много бързо — почти веднага — затова смесването "на платното" е ограничено. Тоналните преходи се постигат чрез наслагване на тънки, полупрозрачни слоеве (глейзиране), кръстосано щриховане или ситни щрихи.
• Възможно е да се работи с голямо ниво на детайлност — идеална за миниатюри и икони.
• Повърхността е матова до сатенена, с много чист и устойчив цвят, който не пожълтява с времето както някои масла.
• За по-меки, "маслени" резултати съществува техника tempera grassa — добавяне на малки количества растително или маслено вещество към стандартната рецепта.

Разлики между темперната боя и гваша (и плакатни бои)

Яйчена темпера:

• Свързващо: яйчен жълтък (органичен емулсионен свързвач).
• Поведение: бързо съхнене, слоеста техника, не позволява лесно повторно разтваряне след изсъхване.
• Повърхност: обикновено се използва върху грундирани панелни основи; резултатът е здрав и дълговечен слой.
• Архивност: много добра — множество векове запазени темперни икони и панели.

Гваш и плакатни бои (често наричани погрешно "темпера" в магазините):

• Свързващо: обикновено гумен арабик (за гваш) или дехидратирани полимери/клеящи вещества (за плакатни бои), често с добавен креда/върнат прах за по-опаковъчен ефект.
• Поведение: гвашът е водоразтворим и може да се реактивира с вода; плакатните бои са по-евтини, по-малко светлоустойчиви и се използват за учебни или декоративни цели.
• Повърхност: обикновено върху хартия или картон; матов завършек и по-малка дълготрайност в сравнение с яйчената темпера.

По същество: когато видите в магазина "темпера" под формата на пластмасови бурканчета за училище, това често е гваш или плакатна боя — различни материали и различни свойства от традиционната яйчена темпера.

Предимства и недостатъци

• Предимства: изключителна дълготрайност и стабилност на цветовете; подходяща за детайлна работа; не пожълтява както някои масла; тънки равномерни слоеве и матов, прозрачен блясък.
• Недостатъци: бързо съхнене ограничава смесването върху повърхността; изисква предварителна добра подготовка на основата (грунд); при неправилна защита органичният свързвач може да привлича вредители — но при коректна консервация това не е проблем.

Съвременни варианти и съвети за работа

Много съвременни художници използват както традиционна яйчена темпера, така и готови емулсионни темперни медиуми (casein-tempera, синтетични емулсии), които дават подобни оптични качества, но с по-лесна употреба и по-дълъг срок на годност. При експерименти с яйца винаги работете с малки количества и добри хигиенни практики.

Практически съвети:

• Пригответе само толкова боички, колкото ще използвате в рамките на няколко часа.
• Работете върху стабилна, грундирана основа — това е ключово за добри резултати и дълготрайност.
• Използвайте малки, плътни четки за детайли; наслагвайте тънки слоеве вместо да търсите смесване в мокро състояние.
• Ако искате по-мек ефект, експериментирайте с tempera grassa или с добавяне на малки количества естествено масло, но тествайте преди върху проба.

Консервация и съхранение

Темперните картини, създадени правилно, могат да запазят оригиналните си цветове векове наред. Ключови са стабилната основа, умереният микроклимат (контрол на влага и температура) и защита от директна слънчева светлина. Рамкирането под стъкло (при миниатюри и икони) може да допринесе за запазване, но трябва да се внимава за възможността от кондензация.

В обобщение: истинската темперна боя — най-често яйчената темпера — е специфична техника с богата история и уникални свойства. В днешното изкуство тя съжителства с гваша и модерни емулсии, но не бива да се бърка с обикновените плакатни бои, които често се продават под името "темпера".

Търсене по буква