Температура

Темперната боя (понякога известна като яйчена темпера) е вид боя за художници. Тя е основното средство, използвано за рисуване на пана и илюстровани ръкописи във византийския свят и през Средновековието в Европа, докато не е изместена от маслената живопис като най-популярното средство за големи картини. Все още се използва за православни икони. Някои съвременни художници използват темпера.

В днешно време някои производители наричат обикновената плакатна боя "темпера". Боята за плакати всъщност не е темпера. Тя е различен вид боя, наречена гваш.

"Раждането на Венера" на Ботичели е една от най-известните картини, рисувани някога с темпера.

Рисуване с темпера

Яйчният жълтък (жълтата част на яйцето) изсъхва и залепва много здраво. Той се използва за смесване и фиксиране на боите в темперната живопис. Цветовете се смилат на сух прах, който трябва да се смеси от художника. В по-ранни времена някои от боите са били много отровни и художникът е трябвало да внимава да не вдиша прахообразната боя. Боите обикновено се смесват с равни части яйчен жълтък и вода. Ако яйцето е твърде много, боята става лепкава. Ако водата е твърде много, боята е течна. Нито едно от тези неща не е добро. Някои художници обичат да смесват и част от белтъка, за да получат различен ефект. Понякога се добавя и малко масло. В древни времена са добавяни и други неща, сред които мед, мляко и растителни смоли.

Рисуването трябва да се извърши върху вече подготвена "основа". "Основата" е гладка плоска боя върху здрава дъска, която не се огъва. Боята трябва да се нанася на тънки слоеве с малки движения на четката, които съхнат много бързо. Тъй като боята е прозрачна, художниците използват специална техника. Те често рисуват сенките върху фигурата, преди да нарисуват цвета на кожата и дрехите отгоре.

Когато картината е завършена, тя не е много ярко оцветена, докато не бъде лакирана. Това прави цветовете ярки и блестящи. Хубавото на темперната живопис е, че цветовете не се променят с годините, докато маслените картини се променят, потъмняват и пожълтяват. Картините с темпера могат да се съхраняват добре поне две хиляди години. Тъй като рисуването с темпера отнема много време, много от тях са малки. Понякога художниците рисуват големи олтарни картини с темпера. Една от най-големите темперни картини е картината на Дучо "Мадоната с младенеца" в галерия Уфици. Тя е висока около 15 фута. Друга много известна голяма картина с темпера е "Раждането на Венера" на Ботичели, която също се намира в Уфици. (вж. снимката по-горе)

История

Някои от най-старите картини с темпера са погребални портрети на мъртъвци, рисувани в Египет по времето на Древен Рим. Температа продължава да се използва за християнски религиозни картини. С нея са рисувани гръцките икони и е използвана в Италия и много други страни до навлизането на маслената живопис около 1500 г. Повечето от известните италиански ренесансови художници са използвали темпера. Сред тях са Дучо, Джото, Фра Анджелико, Ботичели и Микеланджело. В Северна Европа са използвали маслени бои. Тя започва да става популярна в Италия през 70-те години на XV век. Леонардо рисува Мона Лиза с маслени бои. В днешно време, въпреки че маслените и виниловите бои са много по-разпространени, някои художници рисуват с темпера. Един от най-известните художници, рисували с темпера през XX век, е Андрю Уайет.