Икона в православието: значение, видове и религиозна символика
Разберете значението, видовете и дълбоката религиозна символика на православната икона — история, техники и духовен смисъл зад образите на Христос, Богородица и светците.
Иконата (от гръцки език: εἰκών, eikon, "образ") е религиозно изображение, създадено с цел да представи свети реалности и да подпомогне молитвеното съзерцание. Тя може да бъде картина върху дървено пано, изваяна пластика, пана от слонова кост или метал (сребро, злато) и е особено характерна за православната християнска традиция. На иконите обикновено са изобразени свети личности или сцени, например Ланс, Мария, светец или ангел, както и евангелски събития и сцени от Библията като Разпятието. В православното богословие иконата се възприема като "прозорец" към божественото — средство за среща и молитвено общение с Бога и светците.
Значение и богословска функция
Иконата не е просто художествен портрет. Тя има духовна функция: чрез канонизирани образи и символика тя представя невидимата реалност по видим начин. В православието се прави разграничение между почит (докосване, целуване, поклон) към иконата и богослужебното поклонение, което принадлежи само на Бога. Иконата служи за възпитание, учение и молитва — тя припомня житейски примери на светците и важни събития от спасителната история.
Видове и композиция
- Христологични образи: например Христос Вседържител (Пантократор), Христос на Разпятието.
- Мариологични икони: Богородица като Одигитрия, Елеуса и др.
- Икони на светци: единични образи на мъченици, отци на Църквата, покровители.
- Празнични сцени: рождества, Кръщение, Преображение и други празници от църковния календар.
- Деисис и групови композиции: централна фигура с помощни молитвени фигури от двете страни.
Материали и техника
Традиционната техника на изработка на икони включва каменен пилен панел, грундиране с естествена глина и клеи, рисуване с яйчена темпера или други пигменти и златна основа (златен лист) за сияещ фон. Съвременните техники могат да използват акрилни бои или печатни изображения, но в храмовата традиция се предпочитат ръчно изработените икони по каноничен начин.
Символика
Иконите са богати на символи, всеки избор на цвят, жест и предмет има значение:
- Цветове: златото символизира божествената светлина; червеното — божествената сила и мъченичество; синьото — небесното и Богородичното; зелeното — живот и възкресение.
- Жестове и поглед: благославяща ръка, гледане към зрителя или встрани подсказват духовна връзка и послание.
- Предмети: корона, книга, кръст, мандорла и други символизират учението, страданията или божествената слава.
История в кратце
Иконопочитането се оформя в раннохристиянската и византийската култура. През VIII–IX век в историята на Византия се случва периодът на иконоборството — движение срещу почитането на изображения, последвано от възстановяване и утвърждаване на иконата като важен елемент от църковния живот (Празник на Православието).
Роля в богослужението и в дома
Иконите са неразделна част от християнския храм — те украсяват иконостасите, участват в процесии и богослужения. У дома иконата е център на семейната молитва и духовното възпитание; върху нея се палят свещи и се отправят молитви за закрила и помощ.
Изработване, чин на освещаване и реставрация
Процесът на изработка на една икона често се възприема като духовен акт: иконописецът се готви чрез пост и молитва. След завършване иконата обикновено се освещава в църква чрез специален обряд. Съхранението изисква защита от влага и светлина; при стари икони реставрацията се извършва от специалисти с внимание към историческите слоеве и оригинални материали.
Заключение
Иконата е богословски и културно значима форма на изкуство и молитвено свидетелство за православната вяра. Тя съчетава строг канон и богата символика, служи за възпитание, утеха и молитвено общение — и остава жив посредник между вярващия и тайнството на вярата.
Копие Мария и Копие Дете, руска икона, 1656 г., художник неизвестен
Ланс Спасителя (1410 г., автор Андрей Рубльов)
Модерна метална икона на Свети Ланс от българския художник Георги "Чапа" Чапкънов. Гилбърт Хаус, Стенли, Фолклендски острови.
Как се рисува християнска православна икона
Традиционният начин за изработване на икона е използван в Египет в раннохристиянски времена за изработване на портрети на мъртъвци, които да се използват при погребение. Подобно на иконите, тези погребални портрети са били изработвани върху дървена плоскост, а боята е била смесвана с яйчен жълтък. От момента, в който християнството е узаконено от Константин Велики в началото на 300 г., художниците започват да използват същия метод за рисуване на свещени картини.
Винаги сме се надявали, че картината ще остане за дълго време, затова всичко трябваше да бъде много внимателно подготвено. Трябвало е да се избере дъска, която да не се напуква или огъва и да няма възли, които да изпадат. Дъската се шлайфаше гладко и след това се покриваше с лепило, наречено "размер", което държеше добре цветната боя, но не позволяваше на скъпите цветове да се просмучат от дървото. Художникът подготвя боите много внимателно. Някои от боите се изработвали от натрупани полускъпоценни камъни. Други са направени от химикали.
Преди художникът да започне работа по панела, той трябва да подготви дизайна. За художника не е важно да измисли нещо ново и различно. Много по-важно е било да може да копира много точно друга икона. Едни и същи дизайни се използвали отново и отново.
Въпреки че всички икони са били смятани за прозорец към небето, за някои от тях се е смятало, че имат специални свойства. Вярвало се е, че молитвата и запалването на свещи пред някои икони ще донесат изцеление или помощта на светеца, който е изобразен на картината. Тези икони станали много известни и често били копирани.
След като художникът е нарисувал дизайна върху повърхността на размера с тънка зелена или кафява боя, той е нанасял боята на пластове, като е натрупвал цветовете малко по малко. Повечето от цветовете са доста прозрачни и това прави картината да изглежда светеща. Когато фигурите били завършени, художникът поставял творбата в дървена рамка и я "позлатявал", като покривал фона с малки парченца златни листенца, които били разбити на много тънки листове. Когато в близост до иконата се запалела свещ, тя блестяла върху златната повърхност и карала фигурите да изпъкват.
Икони в други религии
В историята някои религии, като християнството и индуизма, често са използвали изображения като картини и статуи, докато други, като юдаизма и исляма, не използват често изображения на хора.
В хиндуизма се използват много свещени предмети, защото се вярва в мурти - идеята, че Божият дух може да присъства в икона (или свещен предмет).
Свързани страници
- Температура
- Живопис с маслени бои
- Мозайка
- Скулптура
- Византийско изкуство
Въпроси и отговори
В: Какво е икона?
О: Икона е изображение или репрезентация, която има религиозно значение.
В: За какво се отнася думата икона предимно в християнството?
О: В рамките на християнството думата "икона" най-често се отнася до картина върху дървено пано, която е била направена в православната християнска традиция.
В: От какви материали може да бъде направена една икона?
О: Иконата може да бъде изработена от резбована слонова кост или от сребро или злато.
В: Кого може да изобразява една икона?
О: На иконата може да бъде изобразено свято същество като Исус, Мария, светец или ангел.
В: Какво може да бъде изобразено на икона от Библията?
О: Иконата може да изобразява сцени от Библията, като например Разпятието.
В: Какво е предназначението на иконата в православното християнство?
О: В православното християнство иконата се възприема като прозорец, през който човек може да види Божията истина.
В: Може ли думата "икона" да се използва за описание на изображения от други религии?
О: Да, въпреки че думата "икона" най-често се използва за описание на християнски изображения, тя може да се използва и за описание на изображения от други религии.
обискирам