Посттравматичен стрес
Посттравматичното стресово разстройство (понякога изписвано и като Посттравматично стресово разстройство, често съкращавано на ПТСР) е тревожно разстройство. То може да се развие, когато хората са тежко пострадали или са преживели нещо изключително разстройващо.
Посттравматичното стресово разстройство се различава от травматичния стрес, който е по-малко интензивен и по-кратък, и от реакцията на боен стрес, която се случва на войниците по време на война и обикновено отминава. В миналото посттравматичното стресово разстройство е било разпознавано под различни имена, като "shell shock", "traumatic war neurosis" или "post-traumatic stress syndrome" (PTSS).
В историята има много свидетелства за хора, които са изпитвали симптоми на това, което днес се нарича посттравматично стресово разстройство. Един такъв разказ описва Самюъл Пепис, който става свидетел на големия пожар в Лондон през 1666 г. "Шест месеца след събитието той пише в дневника си, че не може да спи през нощта, защото го е обхванал силен страх от огъня; една нощ не може да заспи преди два часа сутринта поради този страх."
Възможно е Самюъл Пепис да е страдал от посттравматично стресово разстройство след Големия пожар в Лондон през 1666 г.
Разпространение
Между 50 и 90 % от хората в Съединените щати преживяват травма поне веднъж в живота си. Въпреки това не всеки, който преживее травма, ще развие посттравматично стресово разстройство. В САЩ разпространението на посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) - процентът на хората, които имат това състояние - е около 8 %.
Посттравматичното стресово разстройство е по-често срещано сред определени групи хора, които са по-склонни да преживеят травма. Тези групи включват лекари, пожарникари, войници и хора, работещи в службите за спешна медицинска помощ. Сред тези хора разпространението на ПТСР е много по-високо и достига над 50 %.
Диагноза
За да бъде официално диагностицирано посттравматично стресово разстройство, човек трябва да отговаря на определени критерии или изисквания и да проявява определени симптоми. Тези изисквания са изброени в Диагностичния и статистически наръчник-IV-TR (обикновено наричан DSM-IV-TR). Написан от Американската психиатрична асоциация (АПА), DSM-IV-TR (DSM, 4-то издание, Текстова ревизия) изброява всички психични състояния, които са признати от АПА, и определя официалните изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде диагностицирано всяко състояние.
Според DSM-IV-TR, за да бъде диагностицирано посттравматично стресово разстройство, човек трябва да отговаря на следните изисквания:
(А) Травматично излагане: Лицето е преживяло травматично събитие. (Често срещани травматични събития са изнасилване или сексуално насилие; нападение или тежко нараняване; смърт или нараняване на близък човек; жертва на престъпление; преживяване на война или тероризъм). Травматичното събитие е причинило на лицето физическо нараняване или насилие, или е изложило лицето или другите около него на опасност да бъдат наранени или убити. По време на травматичното събитие лицето се е чувствало много уплашено, ужасено или безпомощно.
(Б) Повторно преживяване: Дори след като травмата е приключила, човекът продължава да я преживява отново по някакъв начин. Например, лицето може да сънува кошмари или да има ретроспекции (силни спомени за травмата, които са толкова ярки и интензивни, че лицето има чувството, че преживява травмата отново и отново). Лицето може също така да има силна физическа или емоционална реакция, когато се случи нещо, което му напомня за травмата.
(В) Избягване/заглушаване: Лицето се опитва да избягва неща, които му напомнят за травмата, или неща, които пораждат неприятни чувства, свързани със случилото се. То може също така да забрави части от случилото се с него или да се почувства емоционално изтръпнало (да не изпитва толкова силни емоции, колкото обикновено).
(Г) Повишена възбуда: Тялото на човека показва признаци на повишена готовност, сякаш винаги е атакувано. То може да е нервно, да има проблеми със съня, концентрацията или да се чувства гневно.
(Д) Симптомите на лицето са продължили поне един месец. (Ако симптомите на лицето са продължили по-малко от един месец, обикновено се диагностицира остро стресово разстройство вместо посттравматично стресово разстройство).
(Е) Симптомите на заболяването причиняват на лицето проблеми в работата, във взаимоотношенията му или в друга важна област от живота му.
Войникът вляво има поглед, който се нарича "поглед от две хиляди ярда" (Two Thousand Yard Stare). Този поглед може да е предвестник или симптом на посттравматично стресово разстройство.
Други състояния като посттравматично стресово разстройство
Някои експерти пишат, че фалшифицирано посттравматично стресово разстройство трябва да се разглежда, когато симптомите на пациента са подозрителни или необичайни. Тези експерти (по-конкретно наръчникът DSM IV на "Американската психиатрична асоциация"; експерти като д-р Ели С. Чесен; и учебникът "Comprehensive Textbook of Psychiatry" на Freedman & Kaplan) предполагат, че трябва да се вдигне "червен флаг", ако пациентът твърди, че страда едновременно от посттравматично стресово разстройство и от травматично увреждане на мозъка (ТМО) в резултат на едно и също произшествие. Те предполагат, че ТБИ - физическо нараняване на мозъка - причинява амнезия или загуба на памет за събитието, което е причинило мозъчното нараняване. Те смятат, че без спомен за травматичното събитие пациентът вероятно не би могъл да изпитва определени симптоми на посттравматично стресово разстройство, като кошмари или ретроспекции на събитието, тъй като не си спомня какво се е случило. Те стигат до заключението, че в типичните случаи травматичната мозъчна травма "надделява" над диагнозата ПТСР.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява посттравматичното стресово разстройство (ПТСР)?
О: Посттравматичното стресово разстройство е тревожно разстройство, което може да се развие, когато хората преживеят нещо изключително разстройващо или са сериозно наранени.
В: По какво се различава посттравматичното стресово разстройство от травматичния стрес и реакцията на стрес при бойни действия?
О: ПТСР се различава от травматичния стрес, който е по-малко интензивен и по-кратък, и от реакцията на боен стрес, която се случва на войниците във военни ситуации и обикновено отминава.
В: Какви са някои други имена, под които ПТСР е било разпознавано в миналото?
О: В миналото ПТСР е било наричано с различни имена, като "shell shock" (шок от снаряд), "traumatic war neurosis" (травматична военна невроза) или "post-traumatic stress syndrome" (PTSS).
В: Кога се използва най-вече терминът "шок от снаряд"?
О: Днес терминът "шок от снаряд" се използва най-вече за такива състояния във връзка с Първата световна война.
В: Посттравматичният стрес е съвременно явление?
О: Не, посттравматичното стресово разстройство не е съвременно явление. В историята има много свидетелства за хора, които са изпитвали симптоми на това, което днес се нарича посттравматично стресово разстройство.
В: Можете ли да дадете пример за човек, който е изпитвал симптоми на ПТСР преди съвременността?
О: Да, Самюъл Пепис е пример за човек, който е изпитвал симптоми на посттравматично стресово разстройство преди съвременността. Той става свидетел на Големия пожар в Лондон през 1666 г. и месеци след това изпитва силен страх от огъня.
Въпрос: Често ли хората, които са преживели травматично събитие, развиват посттравматично стресово разстройство?
О: Не, не всеки, който е преживял травматично събитие, развива посттравматично стресово разстройство, но е важно тези, които го преживяват, да потърсят помощ и подкрепа.
