Бойна реакция на стрес

Симптоми

Бойната реакция на стрес може да има много различни симптоми. Тези симптоми могат да засегнат тялото на войника (физически симптоми), чувствата (емоционални симптоми) и поведението (поведенчески симптоми). В зависимост от това колко тежки са тези симптоми, реакциите на боен стрес се означават от леки (не много тежки) до тежки (много тежки).

Физически симптоми

Леки симптоми

Леките физически симптоми могат да включват:

• Усещане за умора
• Чувство на нервност
• Изпотяване
• Проблеми със съня
• Бърз сърдечен ритъм
• Чувство на замаяност
• Чувство на гадене или повръщане
• Диария
• Много уриниране
• Не реагирате на нещата толкова бързо, колкото обикновено
• Сухота в устата
• Стегнати мускули

Тези симптоми не могат да предизвикат проблеми с безопасността или да попречат на войника да работи. Ако обаче войникът не получи помощ, симптомите могат да станат тежки.

Тежки симптоми

Тежките симптоми могат да включват:

• Не можете да седите или стоите неподвижно
• Много лесно се стряскате
• Разклащане или треперене
• Слабост
• Парализа
• Проблеми със слуха
• Чувство на изтощение
• Неспособност за движение
• Гледане право напред, без да гледате нищо (това понякога се нарича "поглед от хиляда ярда").
• Палпитации (сърцебиене)
• Хипервентилация (прекалено бързо дишане)
• Чувство на неспособност да говорите
• Невъзможност за заспиване

Емоционални симптоми

Емоционалните симптоми могат да включват:

• Чувство на тревожност
• Проблеми с концентрацията или фокусирането върху нещо
• Кошмари
• Не се чувствате уверени
• Чувство на гняв
• Чувствате се стресирани или много разстроени заради дреболии

Поведенчески симптоми

Поведенческите симптоми могат да включват:

• Неспособност за вземане на решения
• Не обръща внимание добре
• Не се интересувате от нещата
• Да сте много бдителни
• Не се чувствате мотивирани (нямате желание да правите нищо)
• Агресивно поведение
• Плач
• Невъзможност да се отпуснете

Войникът вляво има поглед, който се нарича "поглед от хиляда ярда". Това може да е симптом на реакция на стрес в битка или посттравматично стресово разстройство.

История

Зигмунд Фройд изследва последиците от "военната невроза". Той вярва, че без прекалено голям стрес хората могат да балансират между импулсите (това, което искат да правят) и забраните (това, което знаят, че не трябва да правят). Въпреки това той смята, че травматичният стрес може да предизвика силни импулси, които човек вече не може да контролира. В бойни ситуации той смята, че това може да накара войниците да избягат или да атакуват сляпо. Смятал е, че войниците ще се опитат да спрат тези импулси, което ще доведе до емоционални симптоми и дори до загуба на физически способности.

Първата световна война

По време на Първата световна война стресовата реакция при бойните действия се нарича "шок от снарядите". В началото на 1916 г. (едва в средата на войната) броят на британските войници с "шок от снаряда" е огромен. Малко от тези войници се завръщат в битката. Около 30-40 % от войниците с "шок от снаряд", изпратени в болници във Франция, се връщат в битката. Само около 4-5 % от войниците, изпратени в болници в Обединеното кралство, се завръщат.

Поради това бяха създадени нови единици. Те бяха наречени "Недиагностицирани, нервни центрове". В тези центрове не се използваха термини като "военна невроза" или "шок от снаряд". Те използваха нов модел на лечение, наречен "ПИЕ", за да лекуват войниците с реакция на боен стрес. "PIE" означавало "Близост, непосредственост и очакване":

• Близостта означаваше, че войниците с реакция на боен стрес трябва да бъдат лекувани близо до фронтовата линия (близо до мястото на бойните действия).
• Непосредствеността означава, че тези войници трябва да бъдат лекувани веднага, а не едва след като бъдат лекувани войниците, които са били физически ранени.
• Очакването означаваше, че всеки войник знаеше, че от него се очаква да се завърне в боя.

Моделът за лечение PIE е разработен от Томас У. Салмон. След започване на лечението по "PIE" около 80 % от войниците, лекувани в центровете за нервно болни, които все още не са диагностицирани, се завръщат в бойни действия. (Въпреки това някои от тези войници не са били в състояние да се справят добре с работата си, когато са се върнали в боя).

Втората световна война

По време на Втората световна война британските сили не използват принципите на ПИЕ. Вместо това те са изпращали войниците с реакция на стрес при бойни действия в психиатрични болници.

Военните на Съединените щати не са очаквали, че войниците им ще имат реакции на боен стрес, когато са влезли във войната. Те са тествали войниците, когато са се записвали за военна служба. Вярваха, че това тестване ще покаже кои хора са "психологически слаби" и че на тези хора няма да бъде позволено да отидат на война. Тъй като обаче реакцията на боен стрес не е причинена от слабост, това не се получи и много американски войници имаха реакции на боен стрес.

За да лекува тези войници, капитан Фредерик Хансън отново започва да използва принципите на ПИЕ. Според него 70 % от 494-те пациенти, които е лекувал, са се върнали на служба след 48-часово лечение с PIE. Генерал Омар Брадли решава да нарече реакцията на боен стрес "изтощение" и също така решава да дава на "изтощените" войници седем дни почивка.

Основната цел на ПИЕ е била да върне "изтощените" войници към бойните действия, а не да лекува травмата, причиняваща разстройството. Поради тази причина много от войниците, които се върнаха на служба - вероятно до 70 % - се върнаха на небойни позиции.

Корейската война

По време на Корейската война Съединените щати започват да използват принципите на ПИЕ през първите 8 седмици на войната. Докладите сочат, че 65-75 % от войниците с реакции на боен стрес са се върнали на служба. Само 44 % от тях обаче са били в състояние да изпълняват работата си на средно или по-добро ниво.

Войната във Виетнам

В началото на войната във Виетнам армията на Съединените щати разполага с ефективни психиатрични служби в рамките на 8 седмици след началото на войната. Лечението се основаваше на принципите на ПИЕ. Бяха създадени специални мобилни психиатрични единици - войници, които можеха да провеждат PIE лечение на различни места.

По време на войната не се съобщава за много случаи на стресова реакция при бойни действия. Поради тази причина много хора смятаха, че реакциите на стрес при бойни действия вече няма да играят голяма роля във войната.

Въпреки това, след като войниците се завръщат вкъщи, много от тях имат проблеми с реакцията на стрес от боя. Отчуждението води до злоупотреба с наркотици, която скрива реакциите на боен стрес, които никога не са били лекувани. Ако процентът на посттравматично стресово разстройство при ветераните от Виетнам е верен, принципите на ПИЕ не са предотвратили епидемия от психиатрични разстройства.

Първата война в Персийския залив

Армията на Съединените щати влезе в тази война, очаквайки голям брой психологически жертви. Лечението включваше традиционна психиатрия, както и внимание към семейните проблеми. Тъй като войната се развиваше толкова бързо, диагностицирането на войниците с реакция на боен стрес беше трудно.

Някои командири използваха реакцията на боен стрес като извинение, за да не допуснат войниците да се върнат или да ги изгонят от армията. Това в крайна сметка засилва стигмата, свързана с психичните проблеми в армията.

Лечение и диагноза днес

Днес армията на Съединените щати използва акронима BICEPS, който означава краткост, непосредственост, контакт, очакване, близост и простота:

• Краткостта е кратък период на почивка. Много войници се връщат на служба след тази кратка почивка. По-сериозно засегнатите пациенти се насочват към следващото ниво.
• Незабавността означава, че лечението трябва да започне веднага след появата на симптомите.
• Контактът означава, че войникът трябва да може да се вижда с членовете на своята част, докато се лекува. Това може да помогне на войника да запази усещането си за войник и член на подразделението, вместо да се чувства като пациент.
• Очакването означава, че на войниците трябва да се каже, че реакцията им на стрес е нормална и че се очаква да се върнат в своята част.
• Близостта означава, че войниците трябва да се лекуват близо до своето подразделение, но далеч от пациенти, които са физически наранени (освен ако не е възможно друго).
• Опростеността означава, че лечението трябва да включва прости начини за подобряване на самочувствието и физическото здраве на войниците.

Днешното лечение включва и "5-те R":

• Убеждаване в нормалността (убеждаване на войниците, че реакциите им на стрес са нормални).
• Почивка
• задоволяване на телесните нужди (уверете се, че тялото на войниците получава това, от което се нуждае, например достатъчно храна и напитки).
• Възстановяване на доверието
• Поддържане на контакт с колегите и подразделението

Днес войниците се лекуват заради реакцията им към бойния стрес, а не заради емоционалните им проблеми.