Големият лондонски пожар (1666) — хронология, щети и въздействие

Подробна хронология, разрушения и последствия от Големия лондонски пожар (1666) — причини, жертви, възстановяване и дългосрочно историческо въздействие.

Големият лондонски пожар избухва в центъра на Лондон през 1666 г. и продължава почти пет дни — от 2 до 6 септември. Оценките за щетите и жертвите остават приблизителни: пожарът унищожава огромна част от града и оставя десетки хиляди без дом, но точният брой на загиналите е неизвестен и вероятно е по-малък в сравнение с материалните загуби.

Произход и начални моменти

Пожарът започва в пекарната на Томас Фаринер (или Фаринор) на Pudding Lane малко след полунощ в неделя, 2 септември 1666 г. Благодарение на сухо и ветровито време огънят бързо се разраства и лесно преминава от дървени вгради и тесни улички към съседни квартали.

Хронология (2–6 септември 1666)

• 2 септември (неделя) — Пожарът започва в пекарната на Pudding Lane. Първоначалните опити за контрол включват използване на противопожарни просеки (разрушаване на сгради), но те не са предприети достатъчно бързо. Лорд-кметът сър Томас Блъдуърт се колебае дали и кога да нареди унищожаването на сгради, което забавя ефективната реакция.
• 3 септември (понеделник) — Огънят се разпространява на север към центъра на града. В някои райони жителите започват да обвиняват чужденци; имало е подозрения, че французи или холандци умишлено са подпалили града, докато Англия е била въвлечена в Англо-холандските войни. Тези обвинения предизвикват вълна от враждебност и насилие срещу чужденци в града.
• 4–5 септември — Огънят обхваща големи части от града. Пожарът достига до източните квартали и преминава река Флийт; по пътя си изгаря много обществени сгради и жилища. Охраната на лондонския Тауър успява да използва пушек и други мерки, за да създаде противопожарни прегради и да предотврати по-нататъшно разпространение на изток.
• 6 септември (четвъртък) — Повечето от пламъците са овладени. Пожарът е унищожил значителни части от града, включително старата катедралата "Сейнт Пол" и преминава мостове и реки. Малко не му достига да подпали двора на Чарлз II в Уайтхол, но по-широки опити за разпространение са спрени.

Мащаб на разрушенията и непосредствени щети

В резултат на пожара са унищожени огромни площи от града. Оценките включват приблизително 436 акра (ок. 177 хектара) и около 13 000–13 200 жилища, заедно с 87 църкви (включително старата Сейнт Пол), множество гилдийни зали, публични сгради и търговски места. По съвременни сметки около 70 000 души остават без дом от общо население в града, което се смята за приблизително 80 000 души в рамките на City of London.

Броят на официално регистрираните смъртни случаи е малък, но истинската стойност остава несигурна — някои източници отбелязват, че много жертви вероятно никога не са били записани и че високата температура е могла да унищожи доказателствата за останки. По тази причина понякога се споменава и възможността пожарът да е „кремирал“ тела от предходната епидемия.

Реакции и мерки за гасене

По онова време основните мерки срещу пожар включвали разрушаване на сгради за създаване на просеки, но бавната координация и липсата на ясна командна система затрудняват бързото прилагане на тези мерки. Решението за систематично разрушаване на постройки е взето късно, когато пожарът вече е станал неконтролируем. След събитието властите създават комисии за възстановяване и обсъждат нови правила за строителство и градоустройство.

Социални и икономически последици

Пожарът причинява тежки социални и икономически трусове: множество семейства и търговци губят имуществото си, търговските вериги и занаяти са нарушени, а градската икономика за известно време изпада в криза. Чарлз II призовава много граждани да напуснат Лондон и да потърсят временен подслон в други градове или на село, защото се страхува от бунтове сред бежанците и разорените слоеве. Въпреки някои радикални предложения за цялостно пренареждане на улиците, собственическите права правят масовата реорганизация трудна и възстановяването в голяма степен следва стария план на уличната мрежа.

Дългосрочно въздействие и възстановяване

Пожарът променя облика и правилата за строителство в Лондон. Приет е пакет от закони и разпоредби (Rebuilding of London Acts и други регулации), които налагат използването на по-несвързани с огън материали (камък, тухла), по-широки улици и нови противопожарни стандарти. Комисия за възстановяване координира възстановителните работи; сред ключовите фигури е архитектът Сър Кристофър Рен, който е натоварен с реконструкцията на катедралата "Сейнт Пол" и с проектирането на множество нови църкви — общо около 50 църкви, възстановени или построени от него след пожара.

Пожарът също така стимулира развитието на частна застрахователна дейност за имуществени щети и постепенно води до организиране на по-системни противопожарни служби в по-късен период.

Връзка с чумата от 1665 г. и споменът за събитията

През 1665 г. Лондон е бил тежко засегнат от голямата чума, която е убила голям брой жители. Някои съвременни и по-късни наблюдатели предполагат, че Големият пожар е помогнал да се преодолее последиците от чумата, като е унищожил заразени материали и популациите на вредители, но подобни твърдения са трудни за категорично доказване и остават предмет на исторически дебат.

За събитията от първа ръка пише Самюъл Пепис в своя известен дневник: когато пожарът започва, той наблюдава и подробно записва хода на събитията, което прави неговите описания ключов източник за изучаване на пожарa и живота в Лондон по това време.

Паметници и наследство

За да отбележи Големия пожар, е издигнат монумент (The Monument) близо до Pudding Lane — проектиран от Sir Christopher Wren и Robert Hooke и завършен през 1677 г.; той представлява колона с височина от 202 фута на място, близко до източника на пожара. Събитието остава важна част от историята на града и често се изучава като пример за градско възстановяване, промени в строителните норми и раждането на модерни подходи към противопожарната безопасност.

Ключови факти накратко:

• Период: 2–6 септември 1666 г.
• Произход: пекарната на Pudding Lane (пекарната на Томас Фаринер).
• Унищожено: приблизително 436 акра, около 13 000 жилища, 87 църкви (включително старата катедралата "Сейнт Пол"), много обществени сгради и гилдийни зали.
• Без дом: около 70 000 души.
• Последици: промени в строителните регулации, възстановяване под ръководството на комисии и архитекти като Сър Кристофър Рен, създаване на паметни монументи и развитие на застрахователния пазар.

Въпроси и отговори

Въпрос: Кога е възникнал Големият пожар в Лондон?

В: Колко души са живели в Лондон по това време?

В: Какво е причинило пожара?

Въпрос: Как беше спряно по-нататъшното разпространение на пожара?

Въпрос: Кой е написал за това събитие в дневника си?

В: Какъв ефект има пожарът върху двора на Чарлз II в Уайтхол?

В: Помогна ли това за решаването на други проблеми, с които се сблъсква Лондон по онова време?

Търсене по буква