Англо-холандските морски войни (XVII–XVIII в.)
Англо-холандските войни (на нидерландски: Engels-Nederlandse Oorlogen или Engelse Zeeoorlogen) са поредица от войни, водени между англичани и нидерландци през 17-ти и 18-ти век. Двете нации се борят за контрол над морските търговски пътища. Всички войни се водят предимно с военноморски сили.
Първата война (1652-1654 г.) се провежда по време на Междуцарствието в Англия - периода след Гражданската война, когато Англия няма крал или кралица. Войната се води между военноморските сили на Англия и Нидерландската република (известна също като Обединени провинции). Провежда се главно в Ламанша и Северно море. Тя завършва с това, че английският флот получава контрол над тези морета и монопол върху търговията с английските колонии.
Втората (1665-1667 г.) и третата (1672-1674 г.) война се водят след реставрацията на английската монархия. Англия се опитва да сложи край на холандския монопол върху световната търговия. По-голямата част от бойните действия по време на двете войни се водят в Северно море. В Третата война Англия се сражава заедно с Франция. И двете войни завършват със силни победи за нидерландците. Те затвърждават позицията на Нидерландската република като водеща морска сила през XVII век. Англичаните завладяват Нова Нидерландия, а холандците им позволяват да я задържат в замяна на Суринам.
Четвъртата война (1780-1784 г.) се провежда след Актовете за съюз във Великобритания и включва Холандската република и Кралство Великобритания. Тя започва главно поради несъгласието на Великобритания с търговията на Нидерландия със Съединените щати по време на Американската революционна война. Войната приключва с Парижкия договор (1784 г.). Тя завършва с много тежко поражение за нидерландците. Те губят част от своята Нидерландска империя.
Причини и икономическо значение
Основните причини за англо-холандските конфликти са икономически и търговски. През 17-ти век Нидерландската република е водеща търговска и морска сила с голяма флота и мрежа от колонии и фактории. Англия, стремяща се към разширение на търговските си пазари и привилегии, приема мерки като Navigation Acts (Навигационните закони) и изгражда собствен мощен военноморски флот. Конкуренцията за колонии, стоки и контрол над ключовите търговски пътища (особено в Атлантика, Северно море и Индийския океан) довежда до поредица от военни конфронтации.
Тактика, флоти и командири
По време на войните морската тактика и организация бързо се развиват. В този период се усъвършенства практиката на "линия на бой" (line of battle) — подреждане на кораби в права линия, което позволява масирана артилерийска стрелба и намалява хаоса при сблъсъци. Постепенно се налагат по-големи и добре въоръжени "кораби от линията" (ships of the line).
Сред видните командири от двете страни са:
- За холандците: Маартен Томп (Maarten Tromp) и Михил де Рюйтер (Michiel de Ruyter) — двама от най-известните адмирали, чиито действия и тактически умения са решаващи в много сражения.
- За англичаните: Робърт Блейк (Robert Blake), принц Руперт и други командири, които развиват професионалните възможности на английския флот.
Основни морски сражения и оперативни кампании
По време на първите три войни се водят редица крупни битки в Ламанша, Северно море и край холандските брегове. Някои от най-значимите събития са:
- Ключови сражения от Първата война: боеве при Дувър, Kentish Knock и големи стълкновения между конвоите и военните ескадри.
- По време на Втората война (1665–1667) — знаменитият "Four Days' Battle" (1666) и по-късно холандската кампания, кулминирала с нахлуването в река Медуей (Raid on the Medway, 1667), при която Нидерландците нанасят унищожителен удар на английския флот и заличават голяма част от британския боен потенциал в пристанището.
- Третата война (1672–1674) включва и дипломатически и военни усложнения, тъй като Англия съюзява сили с Франция, което променя баланса на силите. Холандските адмирали, под ръководството на де Рюйтер, успяват да защитят републиката и търговските й интереси.
Договори и териториални промени
Войните завършват с редица мирни договори, които укрепват или изменят позициите на европейските сили:
- Първата война е прекратена с мирни споразумения, които засилват английските търговски права и привилегии в определени сфери.
- Втората война е приключена с Договора от Бреда (1667), при който се решават някои ключови спорове; сред известните териториални размествания е предаването на Нова Нидерландия на англичаните, срещу някои холандски притежания (включително Суринам).
- Третата война завършва с нови международни уговорки през 1674 г., които затвърждават статуквото на търговските отношения.
- Четвъртата война завършва с Парижкия договор (1784 г.), който нанася тежки загуби на холандската колониална и търговска позиция.
Четвъртата война (1780–1784) – контекст и резултати
Четвъртият конфликт между двете държави се развива в контекста на Американската революция и промяна в европейските съюзи. Великобритания обвинява Холандската република в подпомагане и търговия с американските бунтовници, което води до влошаване на отношенията и открита война. Британският флот и армии окупират някои холандски колонии и търговски пунктове; холандската търговска флота и позиция по света са сериозно увредени. Крайният резултат е отслабване на Нидерландската република като морска и търговска сила.
Дългосрочни последици и наследство
Англо-холандските войни имат дълбоки дългосрочни последици:
- Ускорено развитие и професионализация на флотовете и морските администрации и в двете държави.
- Постепенното установяване на британското морско и колониално превъзходство през следващите столетия — макар Нидерландия да остава важен търговски партньор и морска сила, балансът на силите се измества в полза на Великобритания.
- Правни и икономически промени в глобалната търговия: конфликтите и последвалите договори оформят меркантилистичната политика и определят правни норми свързани с морската търговия и неутралитета.
- Културно-историческо наследство — битките и адмиралите от този период стават част от националните митологии и флотски традиции както в Англия/Великобритания, така и в Нидерландия.
Като цяло англо-холандските войни през XVII–XVIII век са ключов етап в историята на морската мощ, търговията и колониалната експанзия в Европа. Те оформят правилата и практиките на морската война, икономическата конкуренция и разпределението на световното влияние в следващите столетия.
Свързани страници
- Славната революция
- История на Нидерландия
- История на Англия
- Британска източноиндийска компания
- Нидерландска източноиндийска компания
Още четене
- D. R. Hainsworth, et al. (1998) The Anglo-Dutch Naval Wars 1652-1674
- James Rees Jones (1996 г.) Англо-холандските войни през XVII в.
- Angus Konstam and Tony Bryan (2011) Warships of the Anglo-Dutch Wars 1652-74
Въпроси и отговори
В: Какво представляват англо-холандските войни?
О: Англо-холандските войни са поредица от войни, водени между Нидерландската република и Кралство Англия, а по-късно и Обединеното кралство Великобритания през XVII и XVIII век. Те се борят за контрол над търговските пътища по море, главно чрез военноморски действия.
Въпрос: Кога се е състояла Първата война?
О: Първата война се провежда по време на Междуцарствието в Англия, което е период след Английската гражданска война, когато Англия няма крал или кралица. Тя продължава от 1652 до 1654 г.
Въпрос: Какво се случва по време на Втората и Третата война?
О: И през Втората (1665-1667 г.), и през Третата (1672-1674 г.) война Англия се опитва да сложи край на холандския монопол върху световната търговия. По-голямата част от бойните действия се водят в Северно море, като в Третата война Англия има за съюзник и Франция. И двете войни завършват със силни победи за Нидерландската република, което затвърждава позицията ѝ на водеща морска сила през XVII в.
Въпрос: Какво предизвиква Четвъртата война?
О: Четвъртата война (1780-1784 г.) е причинена от несъгласието на Великобритания с търговията на Нидерландия със Съединените щати по време на Американската революционна война.
В: Как завършва Четвъртата война?
О: Войната завършва с Парижкия договор (1784 г.), което води до голямо поражение за нидерландците, които губят част от империята си.
В: Кой получава контрол над моретата в края на Първата война?
О: В края на Първата война английският кралски флот получава контрол над моретата и монопол върху търговията с английските колонии.