Животните с нервна система се раждат с инстинкти. Инстинктът е част от поведението на даден организъм. Той е унаследен (вроден), а не научен. Терминът обаче не включва работата на сетивните органи и не включва нормалната работа на вегетативната нервна система. Инстинктите са свързани с видими мускулни действия в отговор на освобождаващи фактори. Освобождаващите фактори са тригери, които задействат вериги от инстинктивно поведение. Въпреки че инстинктите не се научават, в някои случаи тяхното функциониране може да се подобри чрез опит и практика.

Какво точно означава „инстинкт“

Инстинктът е вродена склонност към последователност от действия, която се проявява при определени външни стимули. Тези действия обикновено са добре дефинирани и характерни за вида. В биологията терминът се използва за описване на поведение, чиято причинност е наследена и което се задейства от конкретни стимули, наречени освобождаващи фактори. Инстинктът включва не само началния отговор, но и цялата последователност на реакциите, които следват.

Механизми и нервна основа

Неврологично инстинктите често се реализират чрез мрежи от неврони, които генерират стереотипни двигателни програми. Такива мрежи понякога се наричат централни моделиращи генератори (central pattern generators) и могат да контролират ритмични или повтарящи се движения (например дишане, ходене, хранещи движения). Хормоните и вътрешните физиологични състояния също модулират инстинктивното поведение — например размножителните хормони усилват пола и грижовното поведение в подходящия сезон.

Характеристики на фиксираните модели на поведение (FAP)

Други термини за инстинкт са фиксирани модели на поведение (FAP) и вродени поведенчески вериги. Типичните характеристики на такива модели включват:

  • Стереотипност — поведение, което е подобно при всички индивиди от вида.
  • Задействане от специфични стимули — наличието на ясни освобождаващи фактори или „подписни стимули“ (sign stimuli).
  • Тенденция да се изпълнява до край — след като е стартирало, поведението често продължава независимо от последващите условия.
  • Вроден произход — генетично заложено, макар и понякога модифицирано от опит.

Примери при животните

Някои класически примери на инстинктно поведение включват:

  • Ролене на яйце при патицата и гъските: ако яйцето бъде извън гнездото, родителят използва клюна си да го избутва обратно по специфична вродена последователност на движения — добре изучен пример за FAP.
  • Агресивна реакция на мъжкия бодлив сврач (stickleback) към червен корем — демонстрира как определен визуален сигнал може да предизвика специфично социално поведение.
  • Коренов рефлекс и сучене при новородени бозайници — вродени двигателни реакции, които позволяват сученето и храненето в първите часове и дни от живота.
  • Отговорът на насекоми към феромонови следи — при мравките и пчелите химичните сигнали освобождават вродени навици за следване и кооперация.

Взаимодействие между инстинкт и учене

Инстинктите не винаги са напълно независими от опита. Те предоставят основната „софтуерна програма“, върху която учене и опит могат да добавят корекции и усъвършенствания. Например младите птици често имат вродена склонност да изграждат гнездо, но техниката и ефективността могат да се подобрят чрез практика; миграционните схеми могат да включват вродени ориентири, които се прецизират чрез наблюдение и социално учене.

Ограничения и проблеми с термина

Има някои проблеми с термина "инстинкт". Той може да се използва свободно и метафорично за означаване на обща тенденция, като например "инстинктът на човека е да защитава семейството си". Често се прилага и към вериги от поведения със смесен произход — част от тях вродени, част придобити. Поради това правилно е да се използва само за добре дефинирани действия, чиято причинност е наследена и които се задействат от специфични стимули, наречени освобождаващи фактори.

Инстинкти при човека

При хората въпросът кои поведения са истински инстинктивни е предмет на дебат. Някои рефлекси при новородени (напр. рефлекс на хватане, коренов рефлекс) са категорично вродени. По-сложни социални и емоционални реакции често са резултат от взаимодействие между вродени предразположения и културен опит, затова е важно да се внимава при използване на термина за човешко поведение.

Като заключение: инстинктите са вродени поведенчески програми, задействани от специфични стимули и реализирани чрез невронни и хормонални механизми. Те осигуряват бързи и адаптивни реакции в много биологични ситуации, но често действат в тясно взаимодействие с ученето и опита.