Инстинкт: дефиниция, механизми и примери при животните
Инстинкт: ясна дефиниция, механизми и примери при животните — научно и достъпно обяснение на вродените поведенчески вериги и техните освобождаващи фактори.
Животните с нервна система се раждат с инстинкти. Инстинктът е част от поведението на даден организъм. Той е унаследен (вроден), а не научен. Терминът обаче не включва работата на сетивните органи и не включва нормалната работа на вегетативната нервна система. Инстинктите са свързани с видими мускулни действия в отговор на освобождаващи фактори. Освобождаващите фактори са тригери, които задействат вериги от инстинктивно поведение. Въпреки че инстинктите не се научават, в някои случаи тяхното функциониране може да се подобри чрез опит и практика.
Какво точно означава „инстинкт“
Инстинктът е вродена склонност към последователност от действия, която се проявява при определени външни стимули. Тези действия обикновено са добре дефинирани и характерни за вида. В биологията терминът се използва за описване на поведение, чиято причинност е наследена и което се задейства от конкретни стимули, наречени освобождаващи фактори. Инстинктът включва не само началния отговор, но и цялата последователност на реакциите, които следват.
Механизми и нервна основа
Неврологично инстинктите често се реализират чрез мрежи от неврони, които генерират стереотипни двигателни програми. Такива мрежи понякога се наричат централни моделиращи генератори (central pattern generators) и могат да контролират ритмични или повтарящи се движения (например дишане, ходене, хранещи движения). Хормоните и вътрешните физиологични състояния също модулират инстинктивното поведение — например размножителните хормони усилват пола и грижовното поведение в подходящия сезон.
Характеристики на фиксираните модели на поведение (FAP)
Други термини за инстинкт са фиксирани модели на поведение (FAP) и вродени поведенчески вериги. Типичните характеристики на такива модели включват:
- Стереотипност — поведение, което е подобно при всички индивиди от вида.
- Задействане от специфични стимули — наличието на ясни освобождаващи фактори или „подписни стимули“ (sign stimuli).
- Тенденция да се изпълнява до край — след като е стартирало, поведението често продължава независимо от последващите условия.
- Вроден произход — генетично заложено, макар и понякога модифицирано от опит.
Примери при животните
Някои класически примери на инстинктно поведение включват:
- Ролене на яйце при патицата и гъските: ако яйцето бъде извън гнездото, родителят използва клюна си да го избутва обратно по специфична вродена последователност на движения — добре изучен пример за FAP.
- Агресивна реакция на мъжкия бодлив сврач (stickleback) към червен корем — демонстрира как определен визуален сигнал може да предизвика специфично социално поведение.
- Коренов рефлекс и сучене при новородени бозайници — вродени двигателни реакции, които позволяват сученето и храненето в първите часове и дни от живота.
- Отговорът на насекоми към феромонови следи — при мравките и пчелите химичните сигнали освобождават вродени навици за следване и кооперация.
Взаимодействие между инстинкт и учене
Инстинктите не винаги са напълно независими от опита. Те предоставят основната „софтуерна програма“, върху която учене и опит могат да добавят корекции и усъвършенствания. Например младите птици често имат вродена склонност да изграждат гнездо, но техниката и ефективността могат да се подобрят чрез практика; миграционните схеми могат да включват вродени ориентири, които се прецизират чрез наблюдение и социално учене.
Ограничения и проблеми с термина
Има някои проблеми с термина "инстинкт". Той може да се използва свободно и метафорично за означаване на обща тенденция, като например "инстинктът на човека е да защитава семейството си". Често се прилага и към вериги от поведения със смесен произход — част от тях вродени, част придобити. Поради това правилно е да се използва само за добре дефинирани действия, чиято причинност е наследена и които се задействат от специфични стимули, наречени освобождаващи фактори.
Инстинкти при човека
При хората въпросът кои поведения са истински инстинктивни е предмет на дебат. Някои рефлекси при новородени (напр. рефлекс на хватане, коренов рефлекс) са категорично вродени. По-сложни социални и емоционални реакции често са резултат от взаимодействие между вродени предразположения и културен опит, затова е важно да се внимава при използване на термина за човешко поведение.
Като заключение: инстинктите са вродени поведенчески програми, задействани от специфични стимули и реализирани чрез невронни и хормонални механизми. Те осигуряват бързи и адаптивни реакции в много биологични ситуации, но често действат в тясно взаимодействие с ученето и опита.
По-голямата част от поведението на тези древни влечуги е инстинктивно. Плуване на зелена костенурка
Преглед
Инстинктивното поведение може да бъде променливо и да реагира на средата. Всяко поведение е инстинктивно, ако се извършва, без да се основава на предишен опит, т.е. при липса на обучение. Новоизлюпените на плажа морски костенурки автоматично се придвижват към океана и автоматично плуват, когато са във водата. Когато се роди, едно джудже се качва в торбата на майка си. Медоносните пчели общуват, като танцуват по посока на източника на храна без формални инструкции. Други примери включват бойни действия на животни, поведение при ухажване на животни, вътрешни функции за бягство и изграждане на гнезда.
Рефлексите като инстинкти
Рефлексните действия са специален случай. Истинският рефлекс се отличава от другите поведения по механизъм; той не преминава през мозъка. По-скоро стимулът преминава през гръбначния мозък и след това съобщението се предава обратно през тялото, като се проследява път, наречен рефлексна дъга. Рефлексите са подобни на фиксираните модели на действие, но фиксираният модел на действие може да бъде обработен и в мозъка. Такъв пример е инстинктивната агресия на мъжкия лешояд към всичко червено по време на брачния му сезон. Примерите за инстинктивно поведение при хората включват много от примитивните рефлекси, като например вкореняване и сучене - поведения, които присъстват при повечето бозайници.
Зрелостнически инстинкти
Появата на някои инстинктивни поведения зависи от процесите на съзряване. Например, обикновено говорим за птици, които се "учат" да летят, защото в началото не могат да летят, но след седмица или две вече могат. Експериментално обаче млади птици са били отглеждани в устройства, които им пречат да движат крилата си, докато не достигнат възрастта, на която кохортите им са летели. Тези птици са летели веднага и нормално, когато са били освободени, което показва, че подобрението им е резултат от невромускулното съзряване, а не от истинско обучение.
Компоненти на инстинктите
Докато фиксираните модели на действие и рефлексите са ясни примери за почти изцяло инстинктивно поведение, повечето поведения са сложни и се състоят както от инстинктивни, така и от заучени компоненти. Например при импринтинга птицата има чувствителен период, през който научава коя е майка ѝ. Конрад Лоренц е известен с това, че на ботушите му е имало отпечатък от гъска. След това гъската е следвала всеки, който е носил ботушите. Самоличността на майката на гъската била научена, но поведението на гъската към ботушите било инстинктивно. По подобен начин спането при хората е инстинктивно, но колко и кога се спи, явно зависи от факторите на околната среда. Въпросът дали едно поведение е инстинктивно или заучено е често срещан предмет на дебати за съотношението между природата и възпитанието.
Дейности по разселване
В ситуация, в която два инстинкта си противоречат, животното може да прибегне до изместване.
Биологична функция
Инстинктът е вградена потребност да се направи нещо. Това не е нещо, за което животното мисли; това е нещо, което то прави автоматично. Малкото птиче автоматично хвърля главата си назад, отваря широко устата си и крещи за храна. Това е инстинкт. Бебетата прилепи автоматично се придържат към стената на пещерата. Скакалците естествено изплюват нещата в стомаха си върху хищниците, които се опитват да ги изядат. Пчелите естествено работят, за да се грижат за кошера и да правят мед. Пеперудите наследяват предпочитанията си да снасят яйцата си върху определени растения. растението, от което се нуждаят малките им, и там те снасят яйцата си. Животните се раждат с тези инстинкти и ги следват, без да се замислят съзнателно.
Организмите имат два начина да получат поведение. Единият начин е да се научат чрез наблюдение и чрез повтаряне на неща, които имат приятен резултат. Другият начин е да унаследят модела на поведение по наследство.
Дефиниции на 'инстинкт'
- фиксиран модел на действие, при който в отговор на ясно определен стимул се извършва много кратка до средно дълга последователност от действия без вариации. Карл Лоренц.
- склонност, предшестваща опита и независима от инструкциите. Уилям Пейли.
- сляпа склонност към някакъв начин на действие, независимо от съображенията на действащото лице за целта, до която води действието. Уайтли.
- агент, който извършва сляпо и невежо работа, свързана с интелигентност и знание. Сър У. Хамилтън.
- Сходството между това, което първоначално е било навик, и инстинкта става толкова близко, че не може да се различи. Чарлз Дарвин.
- естествен, неразумен импулс, чрез който животното се насочва към извършване на някакво действие, без да се усъвършенства методът.
Друга страница
- Либидо
Въпроси и отговори
В: Какво е инстинкт?
О: Инстинктът е част от поведението на даден организъм, която е унаследена (вродена), а не научена.
В: Сетивните органи и автономната нервна система част от инстинктите ли са?
О: Не, сетивните органи и автономната нервна система не са част от инстинктите.
В: Какво представляват освобождаващите вещества?
О: Освобождаващите фактори са тригери, които задействат вериги от инстинктивни поведения при животните с нервна система.
В: Могат ли инстинктите да се подобрят чрез опит и практика?
О: Въпреки че инстинктите не се научават, в някои случаи тяхното действие може да се подобри чрез опит и практика.
В: Какви са някои проблеми с термина "инстинкт"?
О: Терминът "инстинкт" може да се използва свободно за означаване на обща тенденция, а също така може да се използва за описание на вериги от поведения със смесен произход.
В: Каква е правилната употреба на термина "инстинкт"?
О: Правилно терминът "инстинкт" се използва само за добре дефинирани действия, чиято причинност е наследствена и които се задействат от специфични стимули, наречени освобождаващи фактори.
В: Какви други термини се използват за инстинкт?
О: Други термини за инстинкт са фиксирани модели на действие (ФПД) и вродени поведенчески вериги.
обискирам