Импринтинг (впечатляване) — фазово чувствително учене при животни

Импринтинг (впечатляване): фазово чувствително учене при животни — как критичният период формира привързаност, примери при птици и откритията на Лоренц и Тинберген.

Впечатляването (импринтинг) е термин, използван в етологията и психологията за описание на специален вид автоматично учене. То представлява бързо, еднопосочно и трайно свързване на младото животно към определен стимул — обикновено визия, звук или мирис — и често се появява в много кратък, строго определен период след раждането или излюпването.

Поради това в учебниците процесът се нарича фазово чувствително учене — учене, което настъпва най-ефективно при определена възраст или етап от развитието (т.нар. критичен или чувствителен период). Често отпечатването се дължи на взаимодействието между наследствени инстинкти и въздействието на околната среда: животното има вродена предразположеност да свърже определени сигнали с родителите или с други ключови обекти, но самият отпечатък се формира чрез опит.

Най-известната форма е отпечатването на новоизлюпеното (или новороденото) върху родителите — т.нар. филиално отпечатване. Функцията му е да задържи малките близо до майката и/или бащата в ранния период на живота, когато опазването и храненето зависят от родителите. То е особено очевидно при птици като патици и гъски, чиито малки често следват родителите си веднага след като напуснат гнездото.

За пръв път явлението е наблюдавано и описано при домашни пилета от любителя‑биолог Дъглас Спалдинг през XIX век. По‑късно импринтингът е преоткрит и изучаван от ранните етолози като Оскар Хайнрот, а учени като Конрад Лоренц и Нико Тинберген го развиват и популяризират с емблематични експерименти и наблюдения.

Конрад Лоренц демонстрира, че излюпените в инкубатор гъски могат да оставят отпечатък върху първия подходящ движещ се стимул, който видят в рамките на тясно определен "критичен период" — при някои видове гъски това е около 13–16 часа след излюпването. В известните му експерименти малките гъски се отпечатват върху самия Лоренц (по‑точно върху обувките му за бродене) и по‑късно го следват навсякъде — сцени, често показвани на снимки и в научнопопулярните материали.

Има и други форми на впечатляване:

• Сексуално отпечатване — младите индивиди през по‑късен чувствителен период формират предпочитания към определени предела на външния вид или поведение, които по‑късно влияят върху избора на партньор.
• Хабитатно и навигационно отпечатване — при някои риби (напр. сьомга) и птици младите могат да запаметят мирисови или ландшафтни характеристики на мястото на раждане и да ги използват при миграция и връщане.
• Вокално отпечатване — при птиците младите изпитват критичен период за научаване и отпечатване на вокални модели (песни), които използват по‑късно в комуникацията и възпроизвеждането.

Механизми и неврология: процесът комбинира вродени предразположения (генетично зададени сензорни филтри) и активно учене. Импринтингът се характеризира с висока невронна пластичност през чувствителния период — формиране и укрепване на синаптични връзки в мозъчни области, свързани със сензорното възприемане и паметта. При птиците изследванията идентифицират специфични мозъчни структури, участващи в обработката на визуални и слухови стимули, а хормонални фактори и невротрансмитери също модифицират готовността за отпечатване.

Приложения и граници: импринтингът има практическо значение в опазване на видовете (например за приучаване на ръчно отглеждани животни към природни тревни или хранителни модели) и в животновъдството. Тази техника беше използвана и в киното — при създаването на филма Крилата миграция" (Le Peuple Migrateur), където ръчно отгледани птици се отпечатват върху хора‑водачи и след това се обучават да летят след ултралеки самолети, с цел демонстриране на миграционни маршрути.

В човешкото развитие понятието често се използва метафорично за описване на ранните форми на свързване (bonding) между бебето и родителите. Въпреки това, човешката привързаност е по‑сложен и продължителен процес от класическото импринтване при птиците и бозайниците и включва дълъг период на социално и емоционално учене.

Ключови характеристики на впечатляването:

• възниква бързо и обикновено еднократно;
• протича в тясно определен критичен/чувствителен период;
• резултатът е траен; малкият индивид следва или предпочита отпечатания стимул;
• комбинира наследствени предразположения с опит и невронна пластичност.

И накрая, импринтингът остава важна концепция в етологията и психологията, защото илюстрира как наследственото и опитът взаимодействат при формирането на поведението — с приложения в изследвания, опазване на видове и разбирането на ранното развитие при животните и хората.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява отпечатването?

В: Какви са някои примери за импринтинг?

В: Как действа импринтингът?

В: Постоянно ли е запечатването?

В: Има ли някакви рискове, свързани с импринтирането?

Въпрос: Може ли да се отпечата човек?

Търсене по буква