Дъглас Александър Спалдинг (1841–1877) е английски биолог, считан за един от основоположниците на етологията (изследване на поведението на животните). Неговите емпирични наблюдения и експерименти с младите животни показват важни разлики между вродените (инстинктивни) реакции и наученото поведение, но значението им е оценено пълноценно едва десетилетия след смъртта му.

Роден и самообучение

Роден е в Ислингтън в Лондон през 1841 г. Произхожда от работническо семейство и в ранните години започва трудов живот като работник. По-късно, когато живее близо до Абърдийн, посещава безплатни образователни курсове и самостоятелно усвоява знания в различни области. За кратко изучава философия и литература, но след година се връща в Лондон. Спалдинг се обучава и като адвокат, но професионалният път е прекъснат, когато се разболява от туберкулоза.

Пътувания, контакти и семейство Ръсел

Търсейки лек, той пътува из Европа. В Авиньон се запознава с Джон Стюарт Мил, а чрез него — с Джон Ръсел, виконт Амбърли, син на бившия министър-председател лорд Джон Ръсел. Спалдинг става възпитател на децата на виконт Амбърли; сред тях вероятно е и много младият Бъртранд Ръсел. Той поддържа и периодична връзка с Катрин Ръсел, съпругата на лорд Амбърли. След смъртта на виконт Амбърли през 1876 г. Спалдинг се завръща на континента и умира там през 1877 г., едва на 36 години.

Научна дейност и приноси

През краткия си живот Спалдинг извършва поредица от наблюдения и експерименти върху новоизлюпени пилета и патета. В своите публикации — кратки, но методично поднесени — той демонстрира, че много поведенчески реакции при младите животни се появяват независимо от опит и че в същото време ранният сетивен опит може да модифицира или да насочи тези реакции. Някои от основните идеи, които се свързват с неговите експерименти, предвосхищават по-късни понятия като импринтинг и критичен период за развитие на определено поведение.

Неговите текстове са публикувани в популярни научни среди и в списания от онова време и въпреки че не получава широк обществен отзвук приживе, по-късни учени по поведение на животните цитират и признават значението на наблюденията и експериментите му.

Метод и значение — накратко

  • Емпирични експерименти: систематични наблюдения върху млади животни, при които се манипулират сетивните условия и средата.
  • Връзка между вродено и научено: ясно разграничение между инстинктивни механизми и поведение, формирано чрез опит.
  • Предвестник на етологията: работата му поставя основите на методи и въпроси, които по-късно развиват конрад Лоренц, Н.-Т. Тинберген и други етолози.

Наследство

Поради ранната му смърт и факта, че много от наблюденията му са публикувани в кратки статии, трудът на Спалдинг дълго остава недостатъчно оценен. В 20. век обаче историците на науката и етолозите признават неговия принос като ранна и важна стъпка към систематичното изучаване на инстинктите и развитието на поведението при животните. Днес той се цитира като пионер, чиито експериментални подходи и изводи са давали насока на по-късни изследвания в областта.