Теория на привързаността
Привързаността на бебето е специална връзка, която се развива за първи път в ранна детска възраст. Това е първата връзка на бебето, обикновено с майката или родителите му.
Изследвания на човешки бебета, проведени от психолога на развитието Мери Ейнсуърт през 60-те и 70-те години на миналия век, показват, че децата могат да имат различни модели на привързаност. Това зависи главно от начина, по който са преживели ранната си среда на обгрижване. Ранните модели на привързаност от своя страна оформят - но не определят - очакванията на индивида в по-късните взаимоотношения.
По време на първия етап от развитието майката кърми бебето, а майката и бебето(ата) остават физически близо един до друг, освен ако майката не трябва да си тръгне, за да търси храна (и т.н.). Докато майката отсъства, бебето(ата) остава(т) скрито и тихо, понякога в гнездо или бърлога.
Бебешката възраст е изключително важен период на развитие - на физически растеж и на учене, на развиване на социални умения за взаимодействие с другите и на усвояване на житейски умения, като например какво да яде и как да реагира, когато наблизо има хищници.
Бебешката възраст също е период на развитие на мозъка. При бозайниците само част от поведението е заложено в мозъка им като модел на фиксирано действие. Голяма част от поведението е генетично определено само като потенциални поведенчески системи, които трябва да бъдат активирани и развити. Те включват:
- развитието на възприятието
- установяване на норми за тялото
- програмирането на ранния опит в модели на поведение.
- способността да идентифицираш другите в собствената си група като индивиди, които чувстват и реагират подобно на теб - в това участват огледалните неврони.
С увеличаването на размера на неокортекса приматите и особено хората имат все по-сложно социално поведение. Сестринството е неразделна част от него и изпълнява четири функции:
- осигурява храна
- тя помага на майката и бебето да останат заедно и в близост - за защита на бебето;
- то позволява на бебето да наблюдава и взаимодейства с майка си и да се учи чрез този опит.
- майчиното мляко е носител на антитела. Това дава временна защита срещу някои инфекции, докато собствената имунна система на детето узрее.
Ако бебето е част от кучило, то играе със своите другарчета от кучилото; ако е самостоятелно, след първия етап на бебешката възраст то започва да играе с други малки наблизо, достатъчно близо, за да може майката бързо да реагира при евентуални затруднения.
Сестринството изисква близост; близостта улеснява социалното взаимодействие, а социалното взаимодействие е от съществено значение за оцеляването. Привързаността съществува в различна степен сред нечовекоподобните бозайници; тя е силно засилена особено при хората. В обществата на ловците-събирачи и в селата-земеделци майката обикновено е носила бебето или го е оставяла за кратко при аломайка - някой, с когото детето ще има връзка през целия си живот, например баба, леля или по-голям брат или сестра. Едва с възхода на цивилизацията и богатството, и особено през последните 60 години, този модел на отглеждане на деца, заложен в биологията на бозайниците, се е променил значително.
Заключения: Бебешката привързаност е многофункционална поведенческа система, която е от съществено значение за социалните животни. По време на кърмаческа възраст се установяват модели на поведение, върху които се изграждат други дългосрочни взаимоотношения. Зародила се в защита на бебето, основната цел на привързаността скоро се превръща в подкрепа на развитието на мозъка. Установяването на хомеостаза на физиологичните системи, социалното и емоционалното развитие и ученето са други функции. Привързаността към бебето се среща в някаква степен при всички бозайници и е значително разширена при хората. Привързаността е поведенческа система, която присъства при раждането, но трябва да бъде активирана и развита.
През първите месеци от живота си бебетата се чувстват привързани към всеки, който е близо до тях.
Преглед
В повечето случаи хората, които се грижат за бебето, са майка му и баща му. Ако майката или бащата дойдат, когато бебето плаче, и се отнасят към него с нежност, бебето научава, че родителите ще се грижат за него. Ако майката или бащата се усмихват на бебето, говорят му, пеят му и го държат на ръце дори когато то не плаче, бебето научава, че родителите го обичат. Когато бебето е научило, че е обичано и че ще се погрижат за него, ако плаче, то обикновено израства като човек, който очаква от другите хора да бъдат мили. Когато едно дете се чувства обичано и обгрижвано и смята, че другите хора ще бъдат мили, се казва, че то е здраво привързано.
Теории
Двама души са били важни в мисленето и писането за теорията на привързаността - Джон Боулби и Мери Ейнсуърт.
Боулби пише, че грижите и любовта, които бебето получава от родителите си, го карат да формира важна идея. Той нарича тази идея вътрешен работен модел. Вътрешният работен модел е начинът, по който бебето или детето мисли за себе си, за своите родители и за другите хора. Когато родителите се грижат с любов за бебето и детето, то израства с положителен вътрешен работен модел. Това дете ще мисли, че е обичано, защото е било обичано. То ще мисли, че родителите са добри, защото са били грижовни. И детето няма да се страхува да се опитва да се сприятелява с нови хора, защото ще очаква хората да бъдат мили. Децата, които имат положителен вътрешен работен модел, вероятно ще бъдат любезни и към другите хора. Боулби вярва, че положителният вътрешен работен модел ще помогне на хората да си намерят приятели.
Боулби пише, че процесът на привързаност при хората е подобен на близостта, която съществува между майка и бебе шимпанзе, горила и орангутан. При хората Боулби смята, че привързаността се развива постепенно, на четири етапа.
Мери Ейнсуърт вижда как майките се отнасят към бебетата си в различни градове и държави. Тя вижда, че много от начините, по които майките и бебетата се държат, са еднакви, дори когато животът на семействата е много различен. Ейнсуърт направила опит да провери как се развива връзката на привързаност между майката и малкото ѝ дете. Тя го нарича "Странната ситуация".
Въпроси и отговори
В: Какво представлява привързаността към бебето?
О: Привързаността на бебето е специална връзка, която се развива за първи път в ранна детска възраст. Това е първата връзка, която бебето има, обикновено с майка си или родителите си.
В: Какво установяват изследванията на Мери Ейнсуърт върху човешките бебета?
О: Изследванията на Мери Айнсуърт установяват, че децата могат да имат различни модели на привързаност в зависимост от това как са преживели ранната си среда на обгрижване.
В: Как майката кърми бебето през първия етап от развитието му?
О: По време на първия етап от развитието майката кърми бебето и остава физически близо до него, освен ако не се наложи да го напусне, за да търси храна (и т.н.). Докато тя отсъства, бебето (бебетата) остава (остават) скрито и тихо, понякога в гнездо или бърлога.
Въпрос: Какви са някои от функциите на кърменето при бебетата?
О: Кърменето изпълнява четири функции за бебетата: осигурява им храна, помага им да останат заедно с майка си, за да се предпазят, позволява им да наблюдават и да взаимодействат с майка си и да се учат чрез този опит, и носи антитела, които дават временна защита срещу някои инфекции, докато собствената им имунна система узрее.
Въпрос: С какво приматите имат по-сложно социално поведение от другите бозайници?
О: Приматите имат постепенно по-сложно социално поведение от другите бозайници поради нарастващия размер на неокортекса. Това включва развитие на възприятието, което установява норми за тялото, програмиране на ранния опит в модели на поведение и способност да идентифицират другите в собствената си група като индивиди, които се чувстват подобни на тях.
Въпрос: Как цивилизацията и богатството са променили биологията на нашите бозайници?
О: С цивилизацията и богатството настъпват промени в практиките за отглеждане на деца, които са заложени в биологията на бозайниците, като например майките обикновено не носят бебетата или ги оставят за кратко при някоя майка, например баба или леля.
Въпрос: Какви са някои от целите на привързаността към бебето?
О: Основната цел на привързаността на бебетата е да подпомага развитието на мозъка, като същевременно установява хомеостаза на физиологичните системи, социалното и емоционалното развитие, усвояването на умения, като например какво да се яде, когато наблизо има хищници, и улесняването на социалното взаимодействие, което е от съществено значение за оцеляването.
