Сексуално насилие над деца: определение, видове и дългосрочни последици

Сексуално насилие над деца: видове, извършители и дългосрочни психологически и физически последици — разпознаване, подкрепа и превенция.

Сексуалното насилие над деца е вид насилие над деца, при което възрастен или друго лице с власт кара детето да извършва всякакви сексуални действия, включително целувки и прегръдки.

Сексуалното насилие нанася емоционална вреда на децата. Някои от последиците не се проявяват веднага и се появяват, когато детето порасне. Тези последици могат да включват депресия, посттравматично стресово разстройство, тревожност, гранично личностно разстройство, по-висок шанс за по-късна злоупотреба и физически наранявания. Самоубийството е един от ефектите, като вероятността жертвите да се самоубият е шест пъти по-голяма, а вероятността да правят опити за самоубийство отново и отново през живота си - осем пъти по-голяма.

Съществуват различни видове нарушители. Когато дете е сексуално малтретирано от член на семейството, това се нарича "кръвосмешение" и причинява още по-сериозни дългосрочни психологически травми, отколкото малтретирането от непознат, особено когато кръвосмешението е извършено от родител. Сексуалното насилие над деца може да бъде извършено от педофили (възрастни, които изпитват сексуално влечение към деца, които не са започнали да съзряват) или от хора, които не са педофили; има различни доклади за броя на тези, които са или не са педофили.

Сексуалното насилие над деца не е рядкост. Около една четвърт от всички жени и една десета от всички мъже са били подложени на сексуално насилие, когато са били деца. На различните места по света има различни нива на сексуално насилие над деца. Децата с увреждания са по-склонни към сексуална злоупотреба, отколкото децата без увреждания. За повечето деца, които са били сексуално малтретирани, лицето, което ги е малтретирало, е техен познат. Около една трета от случаите на сексуална злоупотреба с деца се извършват от роднини на детето, най-често бащи, чичовци или братовчеди. Само около една десета от случаите на сексуално насилие над деца са били малтретирани от непознати лица, а останалите са други хора, които детето познава, като например приятели на семейството, бавачки или съседи. Мъжете са извършителите в повечето случаи на сексуално насилие над деца; жените са извършители в около 10 % от случаите.

Как се проявява сексуалното насилие над деца

Сексуалното насилие може да бъде:

• Контактно — докосване на гениталиите, опити за полово сношение, целенасочени целувки и др.
• Неконтактно — показване на сексуално съдържание пред детето, излагане на детето на сексуални сцени, сексуални намеци или изказвания.
• Експлоатация — заснемане или разпространение на сексуално съдържание с участието на дете, проституция или уронване на достойнството чрез принуда.
• Грууминг — целенасочено спечелване на доверие, подаръци и внимание с цел подготовка за бъдеща злоупотреба.

Признаци и индикатори

Децата не винаги разказват за насилието; затова е важно възрастните да познават възможните признаци. Те могат да бъдат физически и поведенчески:

• физически следи — болка, кървене, синини или инфекции в областта на гениталиите;
• поведенчески промени — внезапни промени в настроението, агресия, регресия (вършене на неща, които детето вече е престанало да прави), страх от определени хора или места;
• сексуализирано поведение или познания, неподходящи за възрастта;
• проблеми със съня и кошмари, хранителни разстройства, спад в училищните постижения;
• социално оттегляне или избягване на контакти;
• знаци на самоувреда или говорене за самоубийство.

Краткосрочни и дългосрочни последствия

Краткосрочното въздействие може да включва физически травми, страх, срам и нарушения на съня и апетита. Дългосрочното въздействие често засяга психичното здраве и социалното функциониране — хора, преживели сексуално насилие в детството, са с повишен риск от депресия, тревожност, посттравматично стресово разстройство, затруднения в интимните взаимоотношения, злоупотреба с вещества и хронични здравословни проблеми.

Какво да направите, ако подозирате или разберете за насилие

• Осигурете безопасност: на първо място отделете детето от потенциалната опасност. Ако съществува непосредствен риск, обадете се на спешните служби.
• Слушайте и вярвайте: отнесете се спокойно и подкрепящо. Избягвайте да задавате водещи въпроси или да натискате детето да разказва подробности.
• Не обвинявайте детето: в много случаи жертвите се чувстват виновни — важно е да им покажете, че не са виновни.
• Документирайте: запишете какво е казано, кога и от кого. Не правете самостоятелни разследвания, които могат да повлияят на разследването на властите.
• Потърсете професионална помощ: медицинска помощ при нужда, психологическа подкрепа и консултация с организации за защита на децата.
• Съобщете на компетентните органи: уведомете службите за закрила на детето, полицията или местните кризисни центрове. В много държави съществуват и телефонни горещи линии и неправителствени организации, които помагат анонимно и конфиденциално.

Лечение и подкрепа

Ефективната помощ често комбинира медицински грижи и психотерапевтични подходи. Между възможностите са:

• психотерапия, специално насочена към травма (напр. травма-фокусирана когнитивно-поведенческа терапия);
• EMDR (eye movement desensitization and reprocessing) при определени случаи;
• семейна терапия и подкрепа за близките, за да осигурят безопасна среда;
• медикаментозна терапия при съпътстващи състояния (депресия, тревожност) — само по препоръка на лекар.

Важно е лечението да бъде персонализирано, провеждано от специалисти с опит в работата с деца и травма и с уважение към ритъма и границите на детето.

Превенция

Превенцията включва както обществено ниво, така и лично. Някои добра практики:

• образование за деца относно граници на тялото, правото да кажат "не" и кога да търсят помощ;
• информираност и обучение за родители, учители и хора, работещи с деца, за признаци на насилие и грууминг;
• стриктни проверки на хора, които работят с деца (background checks), ясни политики за наблюдение и контакт с деца;
• насърчаване на открит диалог в семейството и създаване на доверени възрастни, към които детето да се обърне;
• ограничаване на незащитен достъп на деца до онлайн съдържание и контрол на комуникациите с непознати в интернет.

Къде да потърсите помощ

Ако сте в ситуация на спешност — потърсете незабавно спешните служби. В други случаи свържете се с местните служби за закрила на детето, медицински център, училищен психолог или организации, работещи с оцелели от насилие. Потърсете информация за национални и местни горещи линии и кризисни центрове — те могат да предложат правна, медицинска и психологическа помощ.

Важно: сексуалното насилие над деца е сериозен проблем, но ранната намеса, правилната подкрепа и подходящата терапия могат да намалят дългосрочните последици и да помогнат на детето да си възстанови сигурност и доверие.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява сексуалното насилие над деца?

Въпрос: Какви са някои последици от сексуалното насилие над деца?

Въпрос: Има ли различни видове извършители, когато става въпрос за сексуално насилие над деца?

Въпрос: Колко често срещано е сексуалното насилие над деца?

Въпрос: Считат ли се целувките и прегръдките за част от сексуалното насилие над деца?

Търсене по буква