Рейчъл Карсън — морска биоложка и авторката на „Тихата пролет“

Рейчъл Карсън — морска биоложка и авторката на „Тихата пролет“, чието разобличение на ДДТ и пестицидите запали екологичното движение и промени националната политика.

Рейчъл Луиз Карсън (родена на 27 май 1907 г. - починала на 14 април 1964 г.) е американска морска биоложка и писателка. Родена е в Springdale, щата Пенсилвания. Завършва бакалавърска степен по биология в Pennsylvania College for Women (днес Chatham University) и започва докторантура по зоология в Университета "Джонс Хопкинс", но не довършва формално степента поради здравословни и житейски обстоятелства. По-късно развива уменията си като изследователка, писателка и популяризаторка на науката, като съчетава научна точност с ясно и достъпно писане.

В продължение на около 15 години Карсън работи като биолог, учен и редактор в Бюрото по рибарство на САЩ и по-късно в Службата за рибни ресурси и дива природа на САЩ. Там тя пише и редактира научни и популярни материали, подготвя радиосценарии и статии, които запознават широката публика с морския живот и значението на опазването на природата. Написала е три значими книги за океана и организмите в него: Under the Sea‑Wind (1941), The Sea Around Us (1951) и The Edge of the Sea (1955) — произведения, които я правят известна извън научните среди и полагат основите на нейната популярност като авторка на естественонаучна литература.

Книгите ѝ са много важни за развитието на екологичното движение. Известна е с написването на "Мълчалива пролет", публикувана през 1962 г. В тази книга Карсън привлича вниманието на множество американци и международна публика към опасностите, произтичащи от широко разпространената и неконтролирана употреба на пестициди. Преди това малцина се интересуваха активно от проблемите на околната среда и опазването ѝ; нейният текст представя научни данни в достъпен стил и разказва истории, които показват реални вреди върху екосистемите.

В "Тихата пролет" Карсън разглежда по-подробно проблемите с ДДТ и други пестициди — химикали, предназначени да унищожават вредители като комари и мухи. Тя обяснява как тези вещества се натрупват в хранителната верига: остават в насекомите и рибата, които после се консумират от птици и други животни. Това води до физиологични нарушения, включително изтъняване на яйчните черупки, и до масова смъртност при птици. Някои видове, като скалния орел, почти изчезнаха от Съединените щати. Карсън предупреждава, че ако не се промени начинът на използване на пестицидите, в бъдеще може да няма характерния пролетен звуков фон от птичи песни — оттук и заглавието на книгата.

Реакцията на обществото и политиците е бурна: публикацията предизвиква научни дебати, обществени притеснения и медийни спорове. Химическата индустрия и някои нейни съюзници оспорват изводите ѝ, но независими прегледи и доклади — включително запитвания на високо ниво в правителството — потвърждават много от представените опасения. Книгата допринася за национална промяна в политиката по отношение на пестицидите, като в крайна сметка довежда до ограничаване и забрана на ДДТ в много страни (в САЩ забраната идва през 1972 г.). Това ново екологично движение, вдъхновено от труда ѝ, също така подпомага създаването и укрепването на институции, ангажирани с опазването на природата и здравето на околната среда, включително Агенцията за опазване на околната среда.

Карсън продължава да работи въпреки влошаващото се здраве — в края на живота ѝ ѝ е диагностициран рак — и умира на 14 април 1964 г. След смъртта ѝ нейният принос е признат широко: Джими Картър посмъртно ѝ присъжда Президентския медал на свободата. На нейно име е кръстен национален резерват за диви животни в Мейн.

Наследството на Рейчъл Карсън остава силно. Тя е смятана за една от основните фигури, които полагат началото на съвременното екологично движение — чрез популяризирането на идеята, че човешките дейности могат да имат дълготраен и често непредвидим ефект върху природата и здравето на хората. Нейните книги и днес продължават да се четат като пример за това как науката може да бъде представена ясно и убедително, за да провокира обществена дискусия и промяна на политиките.

Живот и работа

Ранен живот и образование

Рейчъл Карсън е родена на 27 май 1907 г. в Спрингдейл, Пенсилвания, и израства в семейна ферма. Тя е на река Алегени, близо до Питсбърг. Карсън обича да чете и от малка е талантлива писателка. Освен това прекарва много време в изследване на своята ферма с площ от 65 акра (26 хектара). Започва да пише разкази (често с участието на животни) на осемгодишна възраст, а първият ѝ разказ е публикуван на единадесетгодишна възраст. Обичала да чете списание "Сейнт Никълъс", в което са публикувани първите ѝ разкази. В него са публикувани и разкази на Беатрикс Потър, както и книгите на Джийн Стратън Портър, Херман Мелвил, Джоузеф Конрад и Робърт Луис Стивънсън. Природният свят, особено океанът, бил често срещана част от любимите ѝ книги. Карсън завършва гимназия през 1925 г., на първо място в класа си от четиридесет и четирима ученици.

В женския колеж в Пенсилвания (сега известен като университет "Чатъм"), както и в гимназията, Карсън е малко самотник. Първоначално изучава английски език, но през януари 1928 г. сменя специалността си с биология. Продължава да пише в ученическия вестник на училището. Въпреки че през 1928 г. е приета да завърши висшето си образование в университета "Джон Хопкинс", поради финансови проблеми се налага да остане в Пенсилванския колеж за жени през последната година. През 1929 г. се дипломира с пълно отличие (magna cum laude). След летен курс в Морската биологична лаборатория, през есента на 1929 г. продължава обучението си по зоология и генетика в университета "Джонс Хопкинс".

След първата година от следването си Карсън работи в лаборатория с плъхове и дрозофили, за да изкара пари за обучението си. Пише дисертацията си за магистърска степен върху това как се развива пронефросът при рибите в началото на живота им. През юни 1932 г. тя получава магистърска степен по зоология. Искала да продължи с докторантура, но през 1934 г. Карсън трябвало да напусне "Джонс Хопкинс", за да си намери постоянна преподавателска работа, която да помогне за издръжката на семейството ѝ. През 1935 г. баща ѝ умира внезапно и Карсън трябва да се грижи за застаряващата си майка. Това прави проблема с парите още по-голям (това е по време на Голямата депресия, когато трудно се намира работа).

Работа като биолог

Наставникът ѝ по биология от колежа ѝ помага да си намери работа на непълно работно време в Бюрото по рибарство на САЩ. Тук тя пише за образователно предаване, наречено "Романтика под водата" по радиото (това е преди телевизията). Това било седемминутно предаване, което се излъчвало веднъж седмично в продължение на една година. То е посветено на водните организми (предимно риби), за да повиши обществения интерес към биологията на рибите и към дейността на Бюрото по рибарство. Това беше работа, която няколко души преди Карсън не бяха успели да свършат. Освен това Карсън започна да изпраща статии за морския живот в залива Чесапийк на местни вестници и списания.

Шефът на Карсън харесва работата ѝ и я моли да напише увод към публична брошура за Бюрото по рибарство. Освен това я накарал да кандидатства за първата свободна работа на пълен работен ден. Когато се явява на изпит за държавна служба, тя изпреварва всички останали кандидати. През 1936 г. тя става едва втората жена, наета от Бюрото по рибарство на пълно работно време, като младши воден биолог. Карсън работи в продължение на 15 години в Бюрото по рибарство на САЩ, а след това в Службата по риболова и дивата природа на САЩ.

Като автор

Бестселърът ѝ "Морето около нас" от 1951 г. ѝ позволява да работи на пълен работен ден като писател за природата. Хората я признават за талантлив писател. Следващата ѝ книга, "Край морето", и преиздадената версия на първата ѝ книга, "Под морския вятър", също са бестселъри. Заедно трите книги изследват всички части на океанския живот - от бреговете, през повърхността до морските дълбини.

В края на 50-те години на ХХ век Карсън започва да се интересува от опазването на околната среда и проблемите, причинени от новите пестициди. Първоначално тя не иска да пише за това, но никой друг не иска да пише за проблемите на пестицидите. Затова тя проучва проблема и написва "Мълчалива пролет" (публикувана през 1962 г.).

Смърт

Рейчъл Карсън умира млада, на 56-годишна възраст. По-рано тя е имала рак на гърдата. Той е бил лекуван, но след няколко години ракът се е върнал. Тя умира на 14 април 1964 г.

Домът от детството на Карсън сега е запазен като имението на Рейчъл Карсън

Въпроси и отговори

В: Коя е Рейчъл Луиз Карсън?

В: Какви книги е написала?

В: Какъв проблем разглежда "Тихата пролет"?

В: Как тази книга доведе до промяна?

В: Каква награда получава Рейчъл Луиз Карсън след смъртта си?

В: Има ли нещо, което да носи нейното име?

Търсене по буква