Рейчъл Луиз Карсън (родена на 27 май 1907 г. - починала на 14 април 1964 г.) е американска морска биоложка и писателка. Родена е в Springdale, щата Пенсилвания. Завършва бакалавърска степен по биология в Pennsylvania College for Women (днес Chatham University) и започва докторантура по зоология в Университета "Джонс Хопкинс", но не довършва формално степента поради здравословни и житейски обстоятелства. По-късно развива уменията си като изследователка, писателка и популяризаторка на науката, като съчетава научна точност с ясно и достъпно писане.
В продължение на около 15 години Карсън работи като биолог, учен и редактор в Бюрото по рибарство на САЩ и по-късно в Службата за рибни ресурси и дива природа на САЩ. Там тя пише и редактира научни и популярни материали, подготвя радиосценарии и статии, които запознават широката публика с морския живот и значението на опазването на природата. Написала е три значими книги за океана и организмите в него: Under the Sea‑Wind (1941), The Sea Around Us (1951) и The Edge of the Sea (1955) — произведения, които я правят известна извън научните среди и полагат основите на нейната популярност като авторка на естественонаучна литература.
Книгите ѝ са много важни за развитието на екологичното движение. Известна е с написването на "Мълчалива пролет", публикувана през 1962 г. В тази книга Карсън привлича вниманието на множество американци и международна публика към опасностите, произтичащи от широко разпространената и неконтролирана употреба на пестициди. Преди това малцина се интересуваха активно от проблемите на околната среда и опазването ѝ; нейният текст представя научни данни в достъпен стил и разказва истории, които показват реални вреди върху екосистемите.
В "Тихата пролет" Карсън разглежда по-подробно проблемите с ДДТ и други пестициди — химикали, предназначени да унищожават вредители като комари и мухи. Тя обяснява как тези вещества се натрупват в хранителната верига: остават в насекомите и рибата, които после се консумират от птици и други животни. Това води до физиологични нарушения, включително изтъняване на яйчните черупки, и до масова смъртност при птици. Някои видове, като скалния орел, почти изчезнаха от Съединените щати. Карсън предупреждава, че ако не се промени начинът на използване на пестицидите, в бъдеще може да няма характерния пролетен звуков фон от птичи песни — оттук и заглавието на книгата.
Реакцията на обществото и политиците е бурна: публикацията предизвиква научни дебати, обществени притеснения и медийни спорове. Химическата индустрия и някои нейни съюзници оспорват изводите ѝ, но независими прегледи и доклади — включително запитвания на високо ниво в правителството — потвърждават много от представените опасения. Книгата допринася за национална промяна в политиката по отношение на пестицидите, като в крайна сметка довежда до ограничаване и забрана на ДДТ в много страни (в САЩ забраната идва през 1972 г.). Това ново екологично движение, вдъхновено от труда ѝ, също така подпомага създаването и укрепването на институции, ангажирани с опазването на природата и здравето на околната среда, включително Агенцията за опазване на околната среда.
Карсън продължава да работи въпреки влошаващото се здраве — в края на живота ѝ ѝ е диагностициран рак — и умира на 14 април 1964 г. След смъртта ѝ нейният принос е признат широко: Джими Картър посмъртно ѝ присъжда Президентския медал на свободата. На нейно име е кръстен национален резерват за диви животни в Мейн.
Наследството на Рейчъл Карсън остава силно. Тя е смятана за една от основните фигури, които полагат началото на съвременното екологично движение — чрез популяризирането на идеята, че човешките дейности могат да имат дълготраен и често непредвидим ефект върху природата и здравето на хората. Нейните книги и днес продължават да се четат като пример за това как науката може да бъде представена ясно и убедително, за да провокира обществена дискусия и промяна на политиките.
