Сара и Анджелина Гримке — куакерки, аболиционистки и пионерки на женските права

Сара и Анджелина Гримке — квакерки, аболиционистки и пионерки на женските права: вдъхновяваща история за смелост, борба и социална промяна.

Сара Гримке (1792-1873 г.) и Анджелина Гримке Уелд (1805-1879 г.), известни като сестрите Гримке, са американски квакери от XIX в., преподаватели и писатели, които подкрепят аболиционизма и правата на жените.

Сестрите Гримке са родени в Чарлстън, Южна Каролина, САЩ. Сара Мур Гримке е родена на 26 ноември 1792 г., а Анджелина Емили Гримке е родена на 26 ноември 1805 г. Те пътуват из Севера, разказвайки за преживяванията си, свързани с робството в плантацията на баща им. Често са били обект на подигравки и присмех. И двете виждали, че жените се нуждаят от повече свобода, за да помогнат за промяната на обществото. Те започват да помагат на движението за правата на жените.

През 1838 г. сестрите стават първите жени, които говорят на заседание на законодателния орган на щата Масачузетс. Те говорят за робството и аболиционизма. Хората били много шокирани. Те помогнали за привличането на хиляди жени в Нова Англия към движението. Много от тях идват да чуят Сара и Анджелина да говорят на публични лекции.

През 1838 г. Сара пише статия, озаглавена "Писма за равенството на половете и положението на жените". Тя отговаря на много въпроси, които са зададени в писмо от група министри, които не харесват сестрите, защото са излезли от "полагащата им се женска сфера".

Когато Сара е на 80 години, тя се опитва да гласува. Те доживяват края на робството и началото на правата на жените.

Биографичен и религиозен контекст

Сара и Анджелина израстват в заможно плантаторско семейство и от ранна възраст са свидетели на жестокостите на институцията на робството. Промените в техните възгледи започват след контакти с квакерската общност на Севера — те приемат квакерската вяра и нейния акцент върху равенството между хората, което подхранва тяхната антиропска и феминистка позиция. Анджелина по-късно се омъжва за аболициониста Теодор Дуайт Уелд (Theodore Dwight Weld) и активно сътрудничи с него в борбата срещу робството, докато Сара остава неомъжена и посвещава живота си на писане и проповед за правата на жените и чернокожите.

Активизъм и публични выступления

През 1830-те и 1840-те години сестрите пътуват из градове и села в Нова Англия и средната част на Съединените щати, изнасяйки лекции, в които открито осъждат робството и призовават жените да се присъединят към аболиционисткото движение. Тяхното участие в публичния живот предизвиква силни реакции — от поддръжка и вдъхновение до открита враждебност, обиди и заплахи. Те са сред първите жени, които публично смесват исканията за освобождение на робите с призив за равноправие на жените, аргументирайки, че двете борби са взаимно свързани.

Основни писания и идеи

Анджелина Гримке публикува през 1836 г. прочутия текст "Appeal to the Christian Women of the South" (Обращение към християнките на Юга) — директно обръщение към южните жени да използват моралното си влияние срещу робството. Това произведение е силно провокативно за времето си, защото призовава жените да се намесят в публичния спор за човешките права.

Сара Гримке се превръща в една от първите американски писателки, които систематично защитават равенството между половете с аргументи за граждански и политически права. Нейните "Писма за равенството на половете и положението на жените" (1838) поставят основите на една по-широка феминистка аргументация, свързвайки социалното положение на жените с правата на труда, образованието и правото на глас.

Напади, съпротива и принос

Сестрите често са дискредитирани от консервативни духовници и политици, които смятат, че публичните изяви на жените са неморални или неподходящи. Въпреки това тяхната смелост да говорят пред смесена публика и да посочват моралните противоречия на робството и пола привлича много нови привърженици към аболиционизма и полага основите за по-късни женски организации и кампании за избирателно право.

Наследство

Сара и Анджелина Гримке се считат за пионерки и в двата големи социални движения на XIX век — борбата срещу робството и борбата за правата на жените. Техните публични речити и писмени трудове вдъхновяват следващите поколения активистки и активисти — сред тях лидери на движението за женско избирателно право като Елис Б. Стантън и Сюзан Б. Антъни. Днес техният принос се разглежда като ключов момент, в който исканията за социална справедливост започват да се свързват и да укрепват една обща етика на човешките права.

Макар да срещат силна опозиция през живота си, сестрите доживяват до моментите, в които институцията на робството е премахната, а движението за правата на жените продължава да набира сила — процеси, към които те са дали значителен интелектуален и организационен принос.

Въпроси и отговори

В: Кои са били сестрите Гримке?

Въпрос: Какво са направили сестрите Гримке, за да помогнат за промяната на обществото?

Въпрос: Какво пише Сара през 1838 г.?

Въпрос: На колко години е била Сара, когато се е опитала да гласува?

В: Къде са идвали хората, за да ги чуят как говорят?

В: Какво се случи след речите им?

Търсене по буква