Смъртоносна маска
През XVII в. в някои европейски страни е било обичайно посмъртните маски да се използват като част от чучелото на починалия, излагано на държавни погребения. През XVIII и XIX в. те се използват и за записване на лицата на неизвестни трупове. Сега това се прави с помощта на снимки.
Френолозите и етнографите използват както предсмъртни, така и живи маски (взети от живи хора) за научни и псевдонаучни цели. Предсмъртната маска е восъчна или гипсова отливка на лицето на човек. Смъртните маски могат да бъдат сувенири на мъртвите или да се използват за създаване на портрети. Понякога е възможно да се разбере дали картините са копирани от предсмъртни маски, тъй като формата на лицето се променя от тежестта на гипса по време на изработването на калъпа. В някои култури посмъртната маска може да е глинен или друг предмет, поставен върху лицето на мъртвия преди погребалния обред. Най-известни са маските, използвани от древните египтяни като част от процеса на мумифициране, като например погребалната маска на Тутанкамон. През XVII в. в някои европейски страни е било обичайно предсмъртните маски да се използват като част от чучелото на починалия, излагано на държавни погребения. През ХѴІІІ и ХІХ в. те се използват и за записване на лицата на неизвестни тела. Сега това се прави с помощта на снимки.
В някои култури малко по-различно от едно дърво дърво смърт маски и са били в дълъг период от време в продължение на една година сега се дължи в края на периода може да бъде глина или друг елемент, поставен на лицето на мъртвия човек преди погребални ритуали. Най-известните от тях са какво сте направили и какво са направили за времето си в училище утре ще съм вкъщи и трябва да отида да се прибера вкъщи ще маските, използвани от древните египтяни като част от процеса на мумифициране, като например погребалната маска на Тутанкамон.
Смъртна маска на Нед Кели
История
Скулптури
Маските на мъртъвци са традиция в много страни. Най-важният процес от погребалната церемония в Древен Египет е мумифицирането на тялото. След молитви и освещаване тялото се поставяло в саркофаг, украсен със злато и скъпоценни камъни. Особена част от ритуала била изваяната маска, която се поставяла на лицето на мъртвеца. Тази маска укрепвала духа на мумията и пазела душата от зли духове по пътя ѝ към отвъдния свят. Най-известната маска е тази на Тутанкамон. Изработена от злато и скъпоценни камъни, маската показва силно стилизираните черти на древния владетел. Такива маски обаче не са били изработвани от отливки на чертите. Самият процес на мумифициране е запазил чертите на мъртвия.
През 1876 г. археологът Хайнрих Шлиман открива в Микена шест гроба, за които смята, че са на царе и древногръцки герои - Агамемнон, Касандра, Евримдон и други. За негова изненада черепите били покрити със златни маски. Сега някои смятат, че е малко вероятно маските действително да са принадлежали на Агамемнон и други герои от Омировите епоси.
Реалистичният характер на римските портретни скулптури се свързва с по-ранното използване на восък от римляните за запазване на чертите на мъртвите членове на семейството. След това восъчните маски са били изработвани отново от камък.
Casts
В края на Средновековието се преминава от скулптурни маски към истински предсмъртни маски, изработени от восък или гипс. Тези маски не са били погребвани заедно с мъртвите. Вместо това те са използвани при погребални церемонии, а по-късно се съхраняват в библиотеки, музеи и университети. Смъртни маски са били вземани не само на починали кралски особи и благородници (Хенри VIII, Сфорца), но и на важни личности - поети, философи и драматурзи, като Данте, Филипо Брунелески, Торквато Тасо, Блез Паскал и Волтер. Подобно на Древния Рим, предсмъртните маски често се използват за изработване на мраморни скулптурни портрети, бюстове или гравюри на починалите.
Предсмъртната маска на Оливър Кромуел се съхранява в замъка Уоруик. Друга известна посмъртна маска е тази на Наполеон Бонапарт, взета на остров Света Елена и изложена в Британския музей в Лондон.
В Русия традицията на посмъртните маски датира от времето на Петър Велики, чиято посмъртна маска е изработена от Карло Бартоломео Растрели. Известни са и посмъртните маски на Александър I, Николай I и Александър II.
Една от първите истински украински посмъртни маски е тази на поета Тарас Шевченко, изработена от Петер Клодт фон Юргенсбург в Санкт Петербург, Русия.
Наука
Смъртните маски се използват от учените от края на XVIII в. нататък, за да регистрират разликите в човешката физиономия. По това време все по-често се използва и маската на живот, взета от живи хора. Антрополозите използват такива маски, за да изучават физиономичните особености на известни личности и известни престъпници. Маските се използват и за събиране на данни за расовите различия.
Съдебна медицина
Преди изобретяването на фотографията понякога лицата на непознати тела са били запазвани чрез изработването на предсмъртни маски, за да могат роднините на мъртвите да ги разпознаят, ако търсят изчезнал човек.
На една такава маска, известна като L'Inconnue de la Seine, е изобразено лицето на млада жена, която се е удавила в река Сена в Париж около края на 80-те години на XIX век. Работник в парижката морга бил толкова запленен от красотата ѝ, че направил гипсова отливка на лицето ѝ. Тя била смятана за толкова красива, че през следващите години копия на маската станали моден артикул в парижкото бохемско общество. Лицето на Resusci Anne, първия в света манекен за обучение по изкуствено дишане, представен през 1960 г., е моделирано по L'Inconnue de la Seine.
Предсмъртната маска на Блез Паскал.
Двама мъже правят смъртоносна маска
L'Inconnue de la Seine .
Свързани страници
- Портрет
- Скулптура
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво е смъртоносна маска?
О: Смъртоносната маска е восъчна или гипсова отливка на лицето на човек. Тя може да се използва като спомен за починалия или за създаване на портрети.
В: Как са се използвали посмъртните маски в някои европейски страни през XVII век?
О: През XVII в. в някои европейски държави е било обичайно посмъртните маски да се използват като част от образа на починалия, който се показва на държавни погребения.
В: Как са били използвани през XVIII и XIX век?
О: През XVIII и XIX в. те са били използвани и за записване на лицата на неизвестни тела. Сега това се прави с помощта на снимки.
В: За какви цели са ги използвали френолозите и етнографите?
О: Френолозите и етнографите са използвали както предсмъртни, така и живи маски (взети от живи хора) за научни и псевдонаучни цели.
В: Има ли култури, които използват глина или други предмети върху лицата на мъртвите хора преди погребалните ритуали?
О: Да, в някои култури предсмъртната маска може да бъде глина или друг предмет, който се поставя върху лицето на мъртвия преди погребалния обред. Най-известният пример са древноегипетските маски, които са били част от процеса на мумифициране, като например погребалната маска на Тутанкамон.
Въпрос: Възможно ли е да се разбере дали картините са копирани от предсмъртни маски?
О: Да, понякога е възможно да се разбере дали картините са копирани от предсмъртни маски, тъй като формата на лицето се променя от тежестта на гипса по време на процеса на създаване на калъпи за отливане.
