Посмъртната маска представлява отливка на лицето на починал човек, използвана както в ритуални и мемориални практики, така и за научни и артистични цели. По-често материалите за изработване са восъчна или гипсова отливка на лицето, но в различни култури се използват и други материали — глина, дърво, метал или предмети, поставяни върху лицето преди погребението.

История

Практиката има много дълга история. Най-известните древни примери идват от древните египтяни като част от процеса на мумифициране, като например погребалната маска на Тутанкамон. В Европа през XVII в. в някои европейски страни е било обичайно посмъртните маски да се използват като част от чучелото на починалия, излагано на държавни погребения. През XVIII и XIX в. маските служат и за записване на лицата на неизвестни тела — функция, която днес е заместена предимно от снимки и съвременни форензични методи.

Изработка и материали

Традиционният метод започва със запълване на очите с мокри тампони и покриване на лицето със слой отделителна смес (за да не се залепи материала към кожата), след което се нанася гипс или друг отливъчен материал. След втвърдяване се получава отрицателен калъп, от който се прави положителна отливка — маската. Съвременните практики често използват по-меки материали (например алгинат), които намаляват риска от деформации или повреди.

Поради тежестта и начина на втвърдяване на материалите понякога форма на лицето може да се промени — това е причината някои изследователи да установяват кога портрети са копирани от маски. Маските могат да бъдат сувенири на починалия, да служат като помощно средство при изработване на бюстове и портрети, или да се съхраняват в музейни и частни колекции.

Научни и културни приложения

Френолозите и етнографите традиционно използват както предсмъртни, така и живи маски (взети от живи хора) за свои изследвания, някои от които в миналото са имали и псевдонаучни приложения. В изкуството и скулптурата маските са служели като точен модел за възпроизвеждане на чертите на лицето. В ритуален и религиозен контекст различните култури са гледали на маските като средство за запазване или пренасяне на идентичността на починалия.

Съвременни практики, съхранение и етика

Днес посмъртните маски се правят рядко в сравнение с миналото и по-често са част от музейни колекции или частни архиви. В съвременната форензика се прилага фотография и 3D сканиране за документация и реконструкция, но техниката за отливки все още намира приложение при възстановяване на лица и в консервацията на произведения на изкуството.

Изработката и показването на маски повдигат етични въпроси — уважение към покойника, правата на наследниците и културните традиции. Музеите и изследователите днес обикновено следват правила за достоверност, съгласие и отношението към културното наследство при експониране и изследване на такива артефакти.

Посмъртната маска е сложен феномен, който съчетава занаятчийска техника, историческа памет, научен интерес и културни представи за смъртта — от древните практики на древните египтяни като до европейските традиции и съвременните методи за документално и научно изследване.