Касандра — троянската пророчица в гръцката митология

Касандра — трагичната троянска пророчица от гръцката митология: дарът на прозрение и проклятието да не ѝ вярват, предсказала падението на Троя.

Касандра (на гръцки: Κασσάνδρα, също "Александра") е легендарна фигура от гръцката митология. Тя е дъщеря на троянския цар Приам и Хекуба и. В митологията Касандра е известна главно с дарбата ѝ за пророчествата и с проклятието, което прави тези пророчества невероятни за околните.

Произход на дарбата и проклятието

Според най-разпространения разказ богът Аполон ѝ подарява способността да предвижда бъдещето в замяна на любовта ѝ. Касандра приема дара, но отказва да се отдаде на Аполон. Разгневен, той не може директно да отнеме дарбата, затова я обрича така, че никой да не му вярва: тя остава истински пророк, но всички отхвърлят и пренебрегват предупрежденията ѝ. В резултат повечето ѝ предсказания се отнасят до бедствия и гибел, а хората ги възприемат като мрачни, невярни видения.

Роля в Троянската война

По време на Троянската война Касандра предвижда редица ключови събития — включително падението на Троя и измамата с троянския кон, но предупрежденията ѝ остават непризнати и пренебрегнати. Един от най-известните епизоди е нейната молба да не бъде вкарван конят в града; въпреки това троянците игнорират предупреждението и Троя е разрушена.

След падането на Троя и смъртта ѝ

След падането на града Касандра става военна пленница и е дадена за робиня на Агамемнон. Тя придружава Агамемнон обратно в Микена, където предрича убийството му от страна на съпругата му Клитимнестра. В трагичната развръзка Агамемнон не успява да се предпази и е убит от Клитимнестра и нейния любовник Егист; Касандра също е убита малко след него. Този епизод е подробно развит в античната трагедия на Есхил "Агамемнон", където образът ѝ е показан като трагична пророчица, принудена да вижда неизбежната гибел, без да може да я предотврати.

Литературни и художествени образи

Касандра е важна фигура в античната литература и сцена: освен в пиесата на Есхил, тя присъства и в други творби и фрагменти на драматурзи и поети. Съществува известно произведение, наречено Alexandra, от Lykrophon (Ликофрон) — дълга поема, създадена вероятно между 196 и 190 г. пр.Хр., съдържаща 1474 реда в ямбически тример, стил, близък до този на гръцките трагедии. Образът ѝ е често представян и в изобразителното изкуство — на вази, барелефи и по-късни илюстрации, където тя е изобразявана като тъжна, предвестяваща гибел жена, понякога с лавров венец или жестове на отчаяние.

Символика и модерна употреба

Името "Касандра" в съвременния език се използва метафорично за човек, чиито предупреждения или предсказания не са взети на сериозно, въпреки че се окажат верни. Образът ѝ е използван в литературата, театъра, музиката и киното като символ на трагичното знание и изолация — на личност, която вижда истината, но не може да я наложи.

Бележка: В различните версии на митовете има вариации относно подробности като произхода на дарбата, точния ход на събитията и обстоятелствата около смъртта ѝ; обаче основната черта на образа остава постоянна — Касандра е пророчицата, чиито истини са отхвърлени.

Въпроси и отговори

В: Коя е Касандра в гръцката митология?

В: Какъв дар дал бог Аполон на Касандра?

В: Защо Аполон се разгневил на Касандра?

В: Какво промени Аполон в дара си на Касандра?

В: Какво знаела Касандра за Троянската война?

В: Защо Касандра не успяла да предотврати разрушаването на Троя?

В: Какво се случва с Касандра след Троянската война?

Търсене по буква