Кодексът на Хамурапи е правен кодекс на Вавилония, съставен по времето на крал Хамурапи и датиран приблизително около 1700 г. пр. Текстът представлява систематизиран набор от правни разпоредби, предназначени да регулират обществените, икономическите и семeйните отношения в старовавилонското общество. Хамурапи е един от най-известните владетели на Старовавилонската държава и неговото име е тясно свързано с този кодекс.
Произход и откриване
Кодексът е издълбан върху монументална стела (висока базалтова колона) и е поставен на публично място, за да бъде видим и достъпен за населението. На върха на стелата е изобразена сцена, в която кралят получава законите от божеството на справедливостта (обикновено идентифицирано с бога Шамаш) — символично послание за божественото легитимиране на законодателната власт. По-късно стелата била заловена от еламитите и отнесена в тяхната столица Суза. През 1901 г. тя отново е намерена там от френски археолози и сега се намира в музея Лувър в Париж.
Съдържание и структура
Кодексът на Хамурапи съдържа 282 закона, запазени в основния надпис и в няколко копия върху клинописни плочки — традиционно се говори за текст, предаван на 12 плочи или таблички, които съхраняват разпоредбите. Текстът има ясно изградено деление: пролог, самите закони (класифицирани по теми като собственост, търговия, договори, семейно право, трудови отношения и наказателно право) и епилог. За разлика от много по-ранни правни паметници, той е записан на акадски език — ежедневния език на Вавилония, използван в администрацията и търговията.
В съдържанието се срещат както норми за имуществени спорове и договорни санкции, така и наказания за престъпления. В някои случаи кодексът прилага принципа на т.нар. "око за око" (лат. lex talionis), а в други предвижда парични компенсации, публични наказания или телесни санкции. Наказанията често варират според социалния статус на страните — свободен гражданин, зависим (например наемен работник) или роб — което отразява йерархичната структура на обществото.
Правни процедури и принципи
Кодексът съдържа процесуални правила: предвижда възможности за подаване на жалби, изисква представяне на доказателства и свидетели и използва клетви като част от съдебното разглеждане. По тази причина той често се посочва като ранно свидетелство за принципа на презумпцията заневинност — т.е. положение, че обвиняемият има право да представи своята версия и доказателства. В същото време процедурите включват и мерки за защита на обществения ред и на икономическите интереси на владетеля и на гражданите.
Значение и влияние
Кодексът на Хамурапи е един от най-добре запазените и най-ранните цялостни правни текстове от древния Близък изток. Той дава ценна информация за юридическите, икономическите и социалните реалности на старовавилонското общество и служи като важен източник за изучаването на древните правораздавателни практики. Макар че не е "конституция" в съвременния смисъл, кодексът представлява организиран опит за регламентация на управлението и обществените отношения и често е възприеман като прототип на по-късни законодателни сборници.
Въздействието му върху по-късни правни традиции е предмет на научни дискусии: някои учени отбелязват паралели с други древни кодекси (например с текстове на еврейската и месопотамската традиция), докато други подчертават културните и историческите различия. Независимо от това, Кодексът на Хамурапи остава ключов документ за разбирането на развитието на правото и държавността в древността и продължава да бъде изучаван от историци, археолози и правни учени.
