Микенска цивилизация (1600–1100 пр.н.е.) — ахейци и бронзова епоха
Микенска цивилизация (1600–1100 пр.н.е.) — открий историята на ахейците, археологични находки и връзките с Омир, търговията и завоеванията през бронзовата епоха.
Микенската култура (~1600–1100 г. пр.н.е.) е ранна гръцка култура през бронзовата епоха, разпространена главно в континенталната част на Гърция и в част от остров Крит. Тя обединява редица силно укрепени центрове — палати и крепости — които доминират над околните територии и организират икономическия и военен живот в техните региони.
Име, източници и епос
Омир използва за тях името ахейци, което се среща в "Илиада". Терминът, който използваме ние, произлиза от Микена, която е важен археологически обект на около 90 км от Атина. Други ключови микенски центрове са открити в Атина, Тива, Тиринс и Пилос. Епичните поеми на Омир — "Илиада" и "Одисея" — отразяват много от социалните, военните и културните представи, които учените свързват с микенската епоха, въпреки че тези поеми са оформени векове след падането на микенските дворци.
Произход и връзки с минойците
По-ранните минойци на Крит са развили сложни палати и широка морска търговия; те оказват силно влияние върху микенската култура. Минойците предимно търгуват, но не управляват континентална мрежа от крепости така, както по-късно правят микенците. Микенците възприемат много минойски елементи — архитектура, художествени мотиви и морска техника — но развиват собствена доминираща, по-военизирана и териториално експанзивна структура.
Политическа и социална организация
Микенското общество е палатицално: във всеки голям център има дворцов комплекс, който контролира производство, складиране и разпределение на ресурси (храни, бронзови изделия, текстил). Външен знак за властта са силно укрепените цитадели с т.нар. циклопски стени и внушителни порти (например Лъвската врата в Микена). В писмените клиноподобни документи на Linear B се срещат титли като wanax (цар, върховен владетел) и други термини, показващи сложна администрация и йерархия.
Писменост, изкуство и занаятчийство
Микенците използват сричната писменост Linear B, която е адаптация на по-ранната критска Linear A и представлява най-ранната известна форма на гръцки език; тя е дешифрирана през XX век. Археологическите открития разкриват висококачествени занаяти: бронзови оръжия и инструменти, златни и сребърни украшения, фини керамични съдове, слонова кост и инкрустации. Стенописите и малките пластики показват сцени от лов, битка, религиозни ритуали и търговски контакти.
Археологически обекти и погребални практики
Сред най-известните находки са гробниците и гробовите сгради: ранните ями-гробници (shaft graves) в Микена (напр. Кръгъл гроб A) и по-късните монументални трилотовидни (tholos) гробници, като т.нар. "Съкровищница на Атрей" — пример за внушителна микенска архитектура. Археологът Хайнрих Шлиман и по-късни изследователи разкриват богати гробни дарове — златни маски, оръжия и предмети, които свидетелстват за контакти с Изтока и Средиземноморието.
Икономика и търговия
Микенската икономика е смес от аграрно производство, занаяти и далечна търговия. Палатите поддържат складове с хранителни продукти и контрол на търговските потоци. Микенците плават из Средиземно море — към Крит, Египет, Мала Азия и западните острови — в търсене на метални суровини (мед, олово, калай) и луксозни стоки (злато, слонова кост, кехлибар).
Война и укрепления
Археологическите данни показват силно милитаризирано общество: масивни крепостни стени, оружие в гробове и сцени на бой в изкуството. Контролът над проходи и пристанища е важен за политическата мощ на всеки дворец. Микенците поемат и завладяват територии, а не само търгуват, както са правили минойците.
Упадък и краят на микенската епоха
Около 1200–1100 г. пр.н.е. голяма част от микенските дворци и центрове са разрушени или изоставени. Причините за този крах са предмет на дебат и вероятно са комплексни: природни катастрофи (земетресения), вътрешни социални кризи, разрушителни миграции или нападения (включително теорията за "морските народи"), прекъсване на търговски мрежи и дългосрочни климатични промени. Последствията са загуба на централна администрация, спад на писмеността и преминаване към локални, по-малки общности в ранната желязна епоха.
Значение
Микенската цивилизация е ключов елемент в историята на древните гърци: тя дава ранни примери за държавност, писменост на гръцки език и културни модели, които по-късно ще бъдат митологизирани в епичната традиция. Археологическите находки продължават да обогатяват нашето разбиране за сложността на този период и за връзките между различните култури на бронзовата епоха.
Основни микенски обекти в Гърция (имена на обекти на френски език)
Две микенски жени на колесница... Фреска от Тиринс ~1200 г. пр. н. е.
Пример за скрипт за линейна система B
Карта на Гърция, както е описана в "Илиада" на Омир. Смята се, че географските данни се отнасят предимно за Гърция от бронзовата епоха, когато се е говорел микенски гръцки език.
Микенският език
Микенският език е най-старата известна форма на гръцкия език. Той се е говорел на гръцкия континент и на остров Крит през микенския период, от 16 до 12 век пр.н.е. Езикът е записан на глинени плочки с писменост, наречена линейна Б. Повечето от тези плочки са открити в Кносос в централната част на Крит и в Пилос в югозападната част на Пелопонес. Други плочки са открити в самата Микена, Тирин и Тива, както и в Ханя в Западен Крит.
Дълго време никой не можеше да преведе таблиците. Най-накрая, през 1952 г., Майкъл Вентрис дешифрира писмеността. Той показва, че езикът е ранна форма на гръцкия.
Текстовете върху плочките са предимно списъци и описи. В тях няма истории, митове или поезия, но те ни дават представа за хората, които са ги създали.
В края на XIII в. пр.н.е. континентална Гърция е обхваната от вълна от разрушения. Микенските обекти западат, а хората се преместват в селища за убежище. Това е т.нар. гръцко тъмно средновековие; до VIII в. пр.н.е. е открита малко или никаква писменост. За този и по-късните периоди вижте Древна Гърция.
Сравнение с хетския език
Старохетският и микенският гръцки език са индоевропейски езици. Най-старите хетски текстове са малко по-ранни от най-ранните микенски текстове, но гръцкият е най-старият оцелял индоевропейски език.
Идентичност
Малко по-младите таблици от Линеар Б предполагат, че хората, наречени микенци, може би са били ахейци. Нито един писмен източник, намерен в микенски обект, не разкрива как са се наричали те. В "Илиада" жителите на Пелопонес и близките острови често са наричани ахейци. В хетски източници от късната бронзова епоха се споменава за ахиите, което само по себе си подсказва, че микенците може би са били ахейци. Писмото от Тавагалава, написано от неназован хетски цар (XIV-XIII в. пр. Хр.) до царя на Ахиява, го третира като равноправен. Писмото предполага, че Милет (Милауанда) е бил под негов контрол, и се позовава на по-ранен епизод с "Вилуса"", включващ враждебност от страна на Ахиява. Ahhiya(wa) е отъждествявана с ахейците от Троянската война, а град Вилуса - с легендарния град Троя. Въпреки това точната връзка на термина Ahhiyawa с ахейците се обсъжда горещо от учените, дори и след откритието, че микенският линеар Б е ранна форма на гръцкия език. Писмените форми на двата езика са доста различни.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява микенската култура?
О: Микенската култура е ранна гръцка култура през бронзовата епоха на гръцкия континент и на остров Крит.
В: Как Омир описва микенците?
О: Омир използва името ахейци, за да опише микенците, което се среща в "Илиада".
В: Къде се намира Микена?
О: Микена е важен археологически обект, разположен на около 90 км от Атина.
В: Кои са някои други важни микенски обекти?
О: Други важни микенски обекти са Атина, Тива, Тиринс и Пилос.
В: Какъв е произходът на термина "микенски"?
О: Терминът "микенски" произлиза от Микена, която е важен археологически обект на около 90 км от Атина.
В: Каква е разликата между микенците и минойците по отношение на търговията и завоеванията?
О: Минойците са търгували, но не са завладявали, докато микенците са търгували и завладявали.
Въпрос: Какви са епичните поеми на Омир и какъв е техният произход?
О: Епичните поеми на Омир - "Илиада" и "Одисея" - са микенски по произход.
обискирам