Пекинският човек (Homo erectus) — Чжоукудян: находки, възраст и значение
Пекинският човек (Homo erectus) от Чжоукудян: находки, датиране 680–780 хил. г., значение за човешката еволюция, инструменти, огън и възможни връзки с късни хоминини.
Пекинският човек (понастоящем Homo erectus pekinensis) е пример за Homo erectus. Останките са открити за първи път между 1923 и 1937 г. по време на разкопки в Чжоукудян близо до Пекин, Китай.
През 2009 г. находките бяха датирани отпреди около 750 000 години, а според ново датиране26 Al/10 Be те са на възраст 680 000-780 000 години.
Откриване и разкопки
Разкопките в Чжоукудян бяха ръководени главно от китайски и западноевропейски екипи през 20-те и 30-те години на XX век. Находките включват черепни капаци, челюсти, зъби и различни костни фрагменти, открити в варовикови пещери и наносни пластове. При анализа на материалите са отчетени следи от животински кости и източници на огън.
Възраст и методи за датиране
Възрастта на слоя с палеоантропологичните останки в Чжоукудян е предмет на многократни изследвания. Освен ранните относителни датирания (на базата на стратиграфия и асоциирани фауни), по-късни абсолютни методи като радиометрия и космогенни изотопи дадоха резултати, които поставят обитаването през средния плейстоцен. Посочените резултати от Al/10Be файлове сочат възраст около 680 000–780 000 години, което съвпада с други оценки (около 750 000 г.) за някои нива.
Морфология и поведение
Останките показват типични черти на Homo erectus: нисък, издължен череп с изпъкнали надочни дъги (супраорбитални гребени), дебели черепни стени и умерена прогнатия. Краниалният капацитет варира, средни стойности са около 1 000 см³ (често посочвани диапазони от ~850 до ~1 225 см³). Анатомията предполага правостоящ поход и адаптация към открити местообитания.
От археологическите пластове в Чжоукудян са намерени каменни сечива и следи от обработка на животински кости. Литичният арсенал включва предимно прости отщепни и режийни техники (чопъри, отщепи и др.), а характерът на технологиите е предмет на дискусия дали кореспондира с класическата ашелианска традиция или представлява локална, по-проста индустрия.
Съществуват доказателства за използване на огън — пластове с подчертани следи от изгорели материали, углени кости и „зони“ с възможни огнища. Въпреки това специалистите дискутират дали употребата на огън е била системна и контролирана (регулярно поддъряни огнища) или по-рядка/контролирана частично. Ясни доказателства за сложни ритуали, символика или изразена художествена дейност в момента не са открити.
Изчезване на оригиналите и съхранение
Оригиналните вкаменелости от Чжоукудян изчезват през 1941 г. по време на Втората световна война — материалите са евакуирани и впоследствие се губят при транспорта; до днес основните оригинални костни материали не са намерени. Оцелели са подробни описания, снимки и множество отливки (какави реплики), които позволяват продължаване на изследванията и публична експозиция.
Значение и научни дебати
Пекинският човек е един от най-важните находки за разбирането на разпространението на Homo erectus в Източна Азия и за поведението на популациите в средния плейстоцен. Тези находки показват, че човешките предци са обитавали умерените зони на Източна Азия стотици хиляди години преди появата на съвременния човек.
Отворени въпроси включват таксономичния статус (дали тези популации представляват местен подвид или част от по-широки популационни вълни), връзката с по-късни хоминини (включително възможните връзки с денисовците) и степента на културно и технологично развитие. Поради възрастта и условията (топъл климат), до момента не е възможно да бъде извлечена ДНК от материалите, което затруднява прякото генетично сравнение с други групи.
Кратки ключови факти
- Място: Чжоукудян (близо до Пекин), Китай.
- Възраст: средно около 680 000–780 000 години (според Al/10Be), с други оценки около 750 000 години.
- Останки: множество черепни и костни фрагменти, отливки и фотографски документи; оригиналите липсват след 1941 г.
- Поведение: използване на каменни сечива, доказателства за употреба на огън; няма недвусмислени следи от символика или сложни ритуали.
- Значение: ключова находка за изучаване на Homo erectus в Източна Азия и за въпросите на човешката еволюция в региона.
Продължаващи археологически изследвания и прилагането на нови датиращи и аналитични методи допълнително уточняват картината на живота в Чжоукудян и ролята на пекинския човек в човешката еволюция.
обискирам