Елени (Cervidae): определение, видове и разпространение
Елените са група бозайници с равни пръсти. Те образуват семейство Cervidae. Думата "елен" е както в единствено, така и в множествено число.
Мъжкият елен се нарича елен или елен-лопатар, женският елен се нарича елен или лопатар, а младият елен се нарича еленче, яре или теле.
Съществуват около 60 вида елени. Първоначално те са живели в северното полукълбо, а сега се срещат в Европа, Азия, Северна и Южна Америка. Хората са въвели елените на места, където те не са живели естествено, като Австралия, Нова Зеландия, Хаваите и Южна Африка.
Характеристики
Физика и размери: Елените варират значително по размер — от дребни видове като китайския воден елен до едри като лосa (в северните райони, често наричан moose). Повечето видове имат стройно тяло, дълги крака и остра чувствителност към слух и обоняние.
Рога (лопатари): При повечето видове само мъжките носят рога, които са от кост и се възобновяват ежегодно — растат през пролетта и лятото и се губят след размножителния период. Изключение правят северните елени (карибу / reindeer), при които и женските носят рога. Рогата служат за привличане на партньорки и за сблъсъци между мъжките по време на ритуалите на борба.
Полова двусмисленост: При някои видове е очевидна — мъжете са по-едри и имат рога, докато жените са по-дребни и без рога; при други разликите са по-слабо изразени.
Размножаване и развитие
Повечето елени имат годишен размножителен период (рута). По време на рутата мъжките отбраняват територии или пасищни стада и се съревновават за достъп до женските. Бременността (гестацията) продължава обикновено между 6 и 8 месеца в зависимост от вида; женските раждат едно или две малки (понякога повече при дребни видове). Малките са сравнително добре развити при раждането и в ранна възраст се крият на безопасни места, докато майката се храни наблизо.
Храни и поведение
Елените са предимно тревопасни. Храната варира според местообитанието и сезона — листа, клонки, треви, мъхове, лишеи (особено за лосове и северни елени). Поведение: някои видове са социални и образуват стада, особено извън размножителния период; други са по-солитарни. Те са активни най-вече в сумрак и тъмно (крепускуларни и нощни), но в райони без преследване могат да бъдат активни и през деня.
Разпространение и местообитания
Елените населяват широк спектър от местообитания: гори, степи, планински райони, тундра и влажни зони. Някои видове са адаптирани към специфични условия — например северните елени към арктическата тундра, а водните и блата поддържащи видове към влажни гори и крайречни ивици. Както вече е отбелязано, повечето видове произхождат от северното полукълбо, но са разселени и на нови места от хората.
Примери за видове
- Елен благороден (Cervus elaphus) — широко разпространен в Европа и Азия.
- Лос (Alces alces) — най-едрият представител на семейство Cervidae, среща се в северните гори на Евразия и Северна Америка.
- Северен елен / карибу (Rangifer tarandus) — обитава тундрата и субарктичните райони; женските носят рога.
- Европейски сърнич (Capreolus capreolus) — дребен елeн, разпространен в Европа.
- Анадолски/сив елен, американски видове — например белопашат елен (Odocoileus virginianus) и мули елен (Odocoileus hemionus) в Северна Америка.
- Сика (Cervus nippon) — азиатски вид, въведен и в други части на света.
Взаимодействие с хората и заплахи
Елените имат голямо икономическо и културно значение — използвани са за месо (венисон), кожи, рога и като символи в митологии и обичаи. Хората ги опитомяват частично (напр. ренове в традиционните общества в Арктика) и развъждат за ловно стопанство.
Основните заплахи за елените включват:
- Загуба на местообитания чрез урбанизация и селско стопанство;
- Интензивен лов и търговия;
- Хибридизация и въвеждане на инвазивни видове;
- Заболявания, като хроничната болест на изпражненията (chronic wasting disease) при някои популации;
- Климатични промени, променящи разпространението на храна и местообитания.
Опазване
Много видове елени са включени в списъци на Международния съюз за опазване на природата (IUCN) с различни нива на заплаха — от най-малко притеснителни до критично застрашени. Мерките за опазване включват защитени територии, контрол на лова, програми за възстановяване и мониторинг на болестите. Важно е и устойчивото управление на горите и пасищата, което осигурява достатъчно храна и условия за размножаване.
Елените продължават да бъдат ключови видове в много екосистеми — като са източник на храна за хищници и участват в разпространението на растителност. Познаването на техния биологичен цикъл и нужди е ключово за успешното им съвместно съществуване с човека.
Благороден елен в парка Ричмънд - geograph.org.uk - 2025081
Рога
Почти всички възрастни елени имат рога, с изключение на един - водния елен, който има бивни. Само мъжките елени имат рога, с изключение на северните елени (карибу), при които и двата пола имат рога. Рогата са листопадни и падат след края на брачния сезон. Основното им предназначение е мъжките да се борят за групи женски по време на сезона на бракуването.
Мускусните елени (семейство Moschidae) и чифтокопитните (Tragulidae) нямат рога и не са елени. Те са преживни животни (Ruminantia). Те не са по-близко свързани с елените, отколкото с други четвероноги копитни животни. Тяхната еволюционна история не е добре известна и те често са описвани като "неистински елени".
Поведение
Елените не правят гнезда или бърлоги. Те намират безопасно и удобно място за почивка под ниско висящи вечнозелени клони. Те стоят близо до местата, където могат да намерят храна. През лятото те се хранят с треви, растения и плевели. През есента обичат гъби и малки клони. Те не складират храната си за зимата. Ако снегът не е дълбок, те използват копитата си, за да откриват мъх и листа. Ако снегът е дълбок, те се хранят с клони и клонки.
Обикновено през пролетта женската има едно или две еленчета. Яребицата е предсоциална и може да стои на краката си веднага след раждането, но е слаба. Женската крие всяко еленче на различно място. Те се маскират чрез петна по гърба си.
Елените имат много хищници. Вълци, пуми, кучета и хора ядат елени. Те винаги се оглеждат, ослушват и усещат опасност.
Групово поведение
Като цяло елените предпочитат смесени горски и тревни площи. В миналото вълците са били най-големият враг на елените. Въпреки че днес на елените рядко им се налага да се защитават от нападение, поведението им е адаптирано, за да успеят да се чифтосат и да предпазят себе си и роднините си от хищници.
По време на ритъма се установява кои мъжки са доминиращи и всеки успешен мъжки има група женски. Групата остава заедно до раждането на малките, което е около четири или пет месеца. Елените по природа са gregarius (социални) и обичат да живеят заедно. Това им помага да се защитават от хищници. Подробностите варират при различните видове. Действителната защита срещу нападение се определя от доминиращия мъжки. Той решава дали да се изправи и, ако е необходимо, да се бие. Мъжките екземпляри запазват рогата си в продължение на половин година. Ако тичат, елените са изключителни бегачи. Ако стоят, те могат да ритат. Те няма да нападнат човек, освен ако мъжкият не усети опасност. Той предупреждава чрез стойка и звук. Елените са склонни да се обединяват в мъжки групи за взаимна защита, след като им паднат рогата. Женските също се обединяват в големи стада, които могат да се защитават доста добре. Елените остават в тези еднополови групи през по-голямата част от годината.
Диета
Елените се хранят предимно с листа. Елените избират лесно смилаеми издънки, млади листа, свежи треви, меки клонки, плодове, гъби и лишеи. Това е предимно храна с ниско съдържание на влакнини. Мъжките елени се нуждаят от минерали като калций и фосфат за растежа на рогата си.
Еволюция
Елените са монофилетична група. Те произхождат от северното полукълбо, а на някои континенти от Гондвана се появяват много по-късно. Благородни елени се срещат в Атласките планини в Северна Африка, а някои от тях са пристигнали в Южна Америка чрез Големия американски обмен.
Под Северна Африка няма елени. Мястото им в екосистемите е заето от антилопи, които заемат ниша, подобна на тази на елените. Антилопите не са монофилетична група. Типовете антилопи са се развили от няколко групи говеда и са пример за конвергентна еволюция.
Таксономия
Семейството на елените наброява около 62 вида.
- Семейство Cervidae
- Подсемейство Hydropotinae: Водни елени
- Род Hydropotes
- Воден елен, Hydropotes inermis
- Подсемейство Muntiacinae: Muntjacs
- Род Muntiacus: Мунджаци
- Род Elaphodus
- Елен лопатар, Elaphodus cephalophus
- Подсемейство Capreolinae: Елен от Новия свят
- Род Capreolus
- Сръндак, Capreolus capreolus
- Сибирска сърна, Capreolus pygargus
- Род Odocoileus
- Белоопашат елен, Odocoileus virginianus
- Елен-мундук, Odocoileus hemionus
- Род Ozotoceros
- Елен пампас, Ozotoceros bezoarticus
- Род Blastocerus
- Блатен елен, Blastocerus dichotomus
- Род Mazama: Брокетски елен
- Род Pudu: Pudú
- Род Rangifer
- Северен елен, Rangifer tarandus
- Род Hippocamelus: Андски елен
- Род Alces
- Лос, Alces alces
- Подсемейство Cervinae: Истински елен, Елен от Стария свят
- Род Axis
- Читал, Ос на ос
- Елен лопатар, Axis porcinus
- Бауански елен, Axis kuhlii
- Каламийски елен, Axis calamianensis
- Род Elaphurus
- Елен на Пер Давид, Elaphurus davidianus
- Род Cervus
- Благороден елен, Cervus elaphus
- Уапити (лос) Cervus canadensis
- Белоуст елен, Cervus albirostris
- Елен сика, Cervus nippon
- Barasingha, Cervus duvaucelii
- Шомбургски елен, Cervus schomburgki †
- Тамин, Cervus eldii
- Елен самбар, Cervus unicolor
- Елен русак, Cervus timorensis
- Филипински елен, Cervus mariannus
- Филипински петнист елен, Cervus alfredi
- Род Dama
- Елен лопатар, Dama dama
В сенчестите зони те не се виждат толкова лесно.
Женски елен лопатар
Майка на белоопашат елен и нейното еленче
Малка сърна, която се крие
Бик лос в Националния резерват за диви животни Seedskadee.
Въпроси и отговори
В: Как се нарича семейството на елените?
О: Елените са част от семейство Cervidae.
В: Как се нарича мъжкият елен?
О: Мъжкият елен се нарича елен или елен-лопатар.
В: Как се нарича женският елен?
О: Женският елен се нарича елен-лопатар или ланец.
В: Как се нарича младият елен?
О: Младите елени се наричат еленчета, ярета или телета.
В: Колко вида елени съществуват?
О: Съществуват около 60 вида елени.
В: Къде по света първоначално са живели?
О: Първоначално елените са живели в северното полукълбо, включително в Европа, Азия, Северна и Южна Америка.
В: Хората ли са ги пренесли на други места по света? О: Да, хората са ги пренесли на други места като Австралия, Нова Зеландия, Хаваите и Южна Африка, където те не са се срещали естествено.
