Елен-лопатар (Dama dama): описание, местообитание, рога и поведение
Научете всичко за елен-лопатар (Dama dama): описание, местообитание, впечатляващи лопатни рога, поведение, групови навици и факти за разпространение и живот.
Еленът-лопатар (Dama dama) е вид елен от семейство Cervidae. Първоначално животното обитаваше предимно Евразия, но впоследствие бе пренесено и установено в много други части на света — например в Австралия, Нова Зеландия, Северна и Южна Америка и различни острови.
Описание
Еленът-лопатар е среден по размер елен с компактно тяло. Височината в холката обикновено е между 70 и 95 см. Теглото варира значително в зависимост от подвида и местообитанието — от около 30–40 кг при дребните животни до над 80–100 кг при по-едрите мъжки. Продължителността на живота в дивата природа е около 12–16 години; в плен могат да живеят и по-дълго.
Основни отличителни белези:
- Характерна окраска: малки еленчета имат бели петна по гърба. При възрастните съществуват няколко колоритни морфотипа — обичайният (с петна), менил (по-блед), меланистичен (тъмносив/черен) и рядко левкистичен (светъл).
- Опашка: тъмно връхче в края на опашката и тъмна ивица по гърба, които са характерни за много популации.
- Полова разлика: само мъжките носят добре развити рога; лани (женските) са без рога.
Местообитание и разпространение
Еленът-лопатар предпочита хетерогенни местообитания — смесени гори с открити пасища, край гори, крайбрежни храсти и полета. Видът е адаптивен и се намира както в ниски, така и в хълмисти райони. В много въведени популации той успешно се разселва и в паркове и ловни резервати.
Рога и размножаване
Рогата на мъжкия са една от най-отличителните черти на вида: те са широки и приплеснати, с формата на малка „лопата“ (палматирани рога), което е причината за народното име „лопатар“. По време на растежа рогата са покрити с „космена“ т.нар. велурена кожа — тя пада, когато рогата достигнат пълния си размер. Рогата се сменят ежегодно: след размножителния период (рут) мъжките ги губят и започва нов растеж през пролетта.
Факти за размножаването:
- Рут (размножителен период): обикновено през есента — септември–ноември, в зависимост от климатичната зона.
- Поведение по време на рута: мъжките отбелязват територии, крещят и се борят с рогата си, за да привлекат лани.
- Бременност: около 7–8 месеца. Обикновено се ражда по едно еленче; в по-добри условия могат да бъдат и близнаци.
Поведение и социална структура
Елените-лопатари са социални животни. Типичното поведение включва:
- Струпвания: в подходящи условия могат да се събират групи — от малки семейни ятa до по-големи стада; описвани са и групи до около 150 индивида в райони с обилна храна и липса на силен хищнически натиск.
- Разделение по пол: извън периода на размножаване ланите и младите образуват матрилайн групи, докато възрастните мъжки често са самотни или в малки „бакалавърски“ групи.
- Комуникация: използват мирисови маркировки, звукови сигнали и визуални демонстрации (включително размахване на опашката и изправяне на гривата) за предупреждение или доминиране.
- Дневна активност: са предимно сумрачно-активни (крещяти през сутрин и вечер), но могат да пасат и през деня, особено в по-тихи райони.
Храна и врагове
Еленът-лопатар е всеяден тревопасен (грахо/браунер): основната храна включва треви, листа, млади клони, храсти, плодове, жълъди и гъби. Той се храни както пашувайки на поляните, така и сред храсталаците и горските места.
Сред естествените му врагове са вълци, лисици (за малките), рисове и диви кучета, а също и хората като хищници/ловци. На места където естествените хищници липсват, популациите могат да нараснат бързо и да доведат до пасищно пренатоварване.
Статус и отношения с хората
Глобално еленът-лопатар се счита за вид с относително стабилни популации и често е класифициран като Least Concern (ниска заплаха) от IUCN за основната европейска форма. В същото време някои подвиди (например персийският/месопотамският подвид) имат по-строг охранителен статус и изискват внимание.
В много райони видът е въведен от хора и се използва за лов, селекционни паркове и декоративни популации в големи имения. Там той може да бъде инвазивен и да конкурира местната фауна, затова често е необходим управленски контрол и мониторинг.
Кратки съвети при среща
- Не доближавайте майки с млади — те са защитни и могат да бъдат агресивни.
- Ако наблюдавате стадo — не вливайте шум и движете се бавно; елените често избягват хората, но могат да станат часовник чувствителни при хранене.
- При управление на популации се използват популационно-балансирани подходи: контрол на размножаването, хуманни отстрели и ограничаващи мерки в паркове.
Еленът-лопатар е характерна и красива част от европейската и световна фауна — лесно разпознаваем по палматираните рога на мъжките и разнообразната окраска. Успешните програми за опазване и разумното управление позволяват видът да бъде както див ресурс за природата, така и част от културния ландшафт в много страни.
Цветове
Те имат много различни цветове на козината (косъма). Има четири основни цвята: "обикновена", "менилова", "меланистична" и "бяла". Обикновената козина е кафява козина с бели петна, които се виждат най-добре през лятото. През зимата козината е много по-тъмна. Бялата козина е с най-светъл цвят, почти бяла. Обикновената и менилската козина са по-тъмни. Меланистичната козина е много тъмна, понякога дори черна.
Исторически стада
Едно от известните исторически стада от благородни елени се намира в резервата Ottenby в Оланд, Швеция. В средата на XVII в. Карл X Густав построява стена от сух камък с дължина четири километра около кралското стадо елени лопатари. Към 2006 г. стадото все още съществува. Друго стадо живее във Феникс парк в Ирландия. От първоначалното стадо, внесено през 1660 г., произхождат 400-450 елена лопатара.
Три от цветовите варианти, открити в центъра за диви животни Fossil Rim в Тексас
обискирам