Homo georgicus е вид Homo, който е предложен през 2002 г. Той се основава на фосилни черепи и челюсти, открити в Дманиси, Грузия, през 1999 и 2001 г., които изглеждат междинни между Homo habilis и H. erectus. Това откритие привлече голямо внимание, защото показва ранно разпространение на представители на рода Homo извън Африка.

През 2001 г. е открит частичен скелет. Вкаменелостите са на възраст около 1,8 милиона години. Останките са открити за първи път през 1991 г. от грузинския учен Давид Лордкипанидзе, придружен от международен екип, който открива останките. Наред с древните човешки останки са открити оръдия на труда и животински кости.

Първоначално учените смятат, че са открили челюсти и черепи, принадлежащи на Homo ergaster, но разликите в размерите ги карат да определят нов вид.

Морфология и размери

Останките от Дманиси комбинират примитивни и по-модерни черти. Черепите са относително малки — с черепни обеми, вариращи приблизително между 500 и 800 куб. см (по-малки от късните H. erectus), а лицето е изпъкнало (прогнатично). От друга страна, посткраниалните елементи показват съотношения на крайниците, по-близки до тези на по-късните Homo: краката и бедрата са пригодени за изправена походка и дълги преходи пеша, което говори за мобилност и способност за разселване на големи разстояния.

Археологичен контекст

На находището са открити прости каменни оръдия (подобни на Oldowan) и животински кости със следи от обработка, което показва, че групите от Дманиси използвали каменни инструменти за разделяне на трупове и други дейности. Това подкрепя идеята, че ранните представители на Homo са имали технически умения и начин на хранене, който включва и използване на паднали или ловни животни.

Датиране и значение

Скорошните анализи поставят възрастта на дманисийските останки около 1,8 милиона години, въз основа на палеомагнитни и радиометрични изследвания на седиментите и вулканичните пластове. Това ги прави едни от най-старите добре датирани представители на рода Homo извън Африка и подкрепят хипотезата за ранно мигриране на хоминини от Африка към Евразия.

Таксономични и научни дискусии

Класификацията на дманисийските останки остава предмет на спор. Някои палеонтолози подкрепят названието Homo georgicus като отделен вид, други смятат, че намерените индивиди представляват вариация на ранния Homo erectus или на обща група ранни Homo (включително H. habilis / H. ergaster). Един от ключовите аргументи за преосмисляне на таксономията е голямото морфологично разнообразие, наблюдавано сред останките от едно и също находище — което предполага, че в рамките на една популация могат да съжителстват индивиди с доста различни размери и черти.

Културно и научно значение

Откритията в Дманиси промениха възприятията за времето и начина, по който ранните хора са напуснали Африка. Те показват, че разселването е могло да бъде осъществено от популации с по-малки мозъчни обеми и относително примитивни технологии, отколкото се е смятало по-рано. Освен това находището предоставя изключително добър прозорец към вариацията и адаптациите на ранните представители на рода Homo.

Допълнителни бележки

  • До момента от местността Дманиси са описани няколко черепа и частични скелети (общо поне пет индивида), което прави находището едно от най-информативните за ранните хоминини извън Африка.
  • Една от чертите, подчертавани от изследователите, е примерът на индивид с тежки наранявания или стоматологични проблеми, който е оцелял дълго време — доказателство за социална подкрепа в групата.
  • Намирането на оръдия и следи от хранене върху кости дава възможност за изучаване на поведенческите практики на тези ранни хора.

Дманисийските останки продължават да бъдат обект на активни проучвания и дискусии, като всяко ново откритие допринася за по-пълно разбиране на ранните миграции, поведение и таксономия на рода Homo.