Homo georgicus — вид Homo от Дманиси, Грузия (преди 1,8 млн г.)
Homo georgicus от Дманиси — вълнуващо откритие на 1,8 млн г.: фосилни черепи, челюсти и оръдия, променили разбирането за ранните Homo.
Homo georgicus е вид Homo, който е предложен през 2002 г. Той се основава на фосилни черепи и челюсти, открити в Дманиси, Грузия, през 1999 и 2001 г., които изглеждат междинни между Homo habilis и H. erectus. Това откритие привлече голямо внимание, защото показва ранно разпространение на представители на рода Homo извън Африка.
През 2001 г. е открит частичен скелет. Вкаменелостите са на възраст около 1,8 милиона години. Останките са открити за първи път през 1991 г. от грузинския учен Давид Лордкипанидзе, придружен от международен екип, който открива останките. Наред с древните човешки останки са открити оръдия на труда и животински кости.
Първоначално учените смятат, че са открили челюсти и черепи, принадлежащи на Homo ergaster, но разликите в размерите ги карат да определят нов вид.
Морфология и размери
Останките от Дманиси комбинират примитивни и по-модерни черти. Черепите са относително малки — с черепни обеми, вариращи приблизително между 500 и 800 куб. см (по-малки от късните H. erectus), а лицето е изпъкнало (прогнатично). От друга страна, посткраниалните елементи показват съотношения на крайниците, по-близки до тези на по-късните Homo: краката и бедрата са пригодени за изправена походка и дълги преходи пеша, което говори за мобилност и способност за разселване на големи разстояния.
Археологичен контекст
На находището са открити прости каменни оръдия (подобни на Oldowan) и животински кости със следи от обработка, което показва, че групите от Дманиси използвали каменни инструменти за разделяне на трупове и други дейности. Това подкрепя идеята, че ранните представители на Homo са имали технически умения и начин на хранене, който включва и използване на паднали или ловни животни.
Датиране и значение
Скорошните анализи поставят възрастта на дманисийските останки около 1,8 милиона години, въз основа на палеомагнитни и радиометрични изследвания на седиментите и вулканичните пластове. Това ги прави едни от най-старите добре датирани представители на рода Homo извън Африка и подкрепят хипотезата за ранно мигриране на хоминини от Африка към Евразия.
Таксономични и научни дискусии
Класификацията на дманисийските останки остава предмет на спор. Някои палеонтолози подкрепят названието Homo georgicus като отделен вид, други смятат, че намерените индивиди представляват вариация на ранния Homo erectus или на обща група ранни Homo (включително H. habilis / H. ergaster). Един от ключовите аргументи за преосмисляне на таксономията е голямото морфологично разнообразие, наблюдавано сред останките от едно и също находище — което предполага, че в рамките на една популация могат да съжителстват индивиди с доста различни размери и черти.
Културно и научно значение
Откритията в Дманиси промениха възприятията за времето и начина, по който ранните хора са напуснали Африка. Те показват, че разселването е могло да бъде осъществено от популации с по-малки мозъчни обеми и относително примитивни технологии, отколкото се е смятало по-рано. Освен това находището предоставя изключително добър прозорец към вариацията и адаптациите на ранните представители на рода Homo.
Допълнителни бележки
- До момента от местността Дманиси са описани няколко черепа и частични скелети (общо поне пет индивида), което прави находището едно от най-информативните за ранните хоминини извън Африка.
- Една от чертите, подчертавани от изследователите, е примерът на индивид с тежки наранявания или стоматологични проблеми, който е оцелял дълго време — доказателство за социална подкрепа в групата.
- Намирането на оръдия и следи от хранене върху кости дава възможност за изучаване на поведенческите практики на тези ранни хора.
Дманисийските останки продължават да бъдат обект на активни проучвания и дискусии, като всяко ново откритие допринася за по-пълно разбиране на ранните миграции, поведение и таксономия на рода Homo.

Вкаменен череп от Дманиси.
Тълкувания
Малък череп
Черепът D2700 с обем на мозъка около 600 cm³ е датиран на 1,77 милиона години и е в добро състояние. Черепът е най-малкият и най-примитивен череп на хоминин, откриван някога извън Африка.
В Африка австралопитеците и ранният Хомо представляват два различни еволюционни пътя, които имат общ прародител. В Грузия екземплярите с мозък, наполовина по-малък от анатомичния размер на съвременния човек, са най-малките, открити до откриването на Homo floresiensis на остров Флорес през 2003 г.
Налице е силен полов диморфизъм, като мъжките са значително по-големи от женските. Това е примитивна черта, която не е толкова очевидна при по-късните човешки видове в Европа (т.е. Homo antecessor, Homo heidelbergensis и Homo neanderthalensis).
Малкият размер на този вид контрастира с много по-големия размер на Homo erectus. H. georgicus е първият вид Homo, който се заселва в Европа, около 800 000 години преди H. erectus.
По-късно са открити четири изкопаеми скелета, които показват примитивен вид с череп и горна част на тялото, но със сравнително напреднали гръбначни стълбове и долни крайници, осигуряващи по-голяма подвижност. Сега се смята, че те представляват етап скоро след прехода между Australopithecus и Homo erectus, и са датирани на 1,8 млн. години преди наши дни. Сбирката включва една от най-големите долни челюсти на плейстоценски Homo (D2600), една от най-малките долноплейстоценски челюсти (D211), почти пълен подрастващ (D2735) и екземпляр без зъби (D3900).


Местоположение на откритието


Рисунка на черепа на Дманиси D-2282
Класификация
H. georgicus често се класифицира като Homo erectus georgicus. Класическото определение на H. erectus в учебниците включва диапазон на размера на мозъка между 900 и 1150 куб. см. Ако към H. erectus се включат екземплярите от georgicus и от Флорес (Homo floresiensis), тогава диапазонът на мозъчния капацитет е двоен - от 600 до 1150 куб. см. Някои смятат, че Homo ergaster също е подвид на H. erectus. Размерът има нещо общо с това: и georgicus, и floriensis са били много по-малки от класическия erectus, който е бил висок колкото съвременния човек. Класификацията на всички тези видове или подвидове в момента е условна и все още се обсъжда.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Homo georgicus?
О: Homo georgicus е предложен вид Homo въз основа на фосилни черепи и челюсти, открити в Дманиси, Грузия, през 1999 и 2001 г., които са междинни между Homo habilis и H. erectus.
Въпрос: Кога са открити фосилите на Homo georgicus?
О: Вкаменелостите на Homo georgicus са открити в Дманиси, Грузия, през 1999 г. и 2001 г.
В: Какво накара учените да нарекат новия вид Homo georgicus?
О: Учените нарекоха новия вид Homo georgicus, тъй като откриха разлики в размерите на долните челюсти и черепите, открити в Дманиси, Грузия, които го отличават от Homo ergaster.
В: Кой открива останките на Homo georgicus?
О: Останките на Homo georgicus са открити за първи път от грузинския учен Давид Лордкипанидзе през 1991 г.
В: Какво е открито до човешките останки в Дманиси?
О: Оръдия и животински кости са открити до човешките останки в Дманиси, Грузия.
В: На колко години са вкаменелостите на Homo georgicus?
О: Вкаменелостите на Homo georgicus са на около 1,8 милиона години.
В: Между кои други видове са междинни черепите и челюстите на Homo georgicus?
О: Черепите и челюстите на Homo georgicus са междинни между Homo habilis и H. erectus.
обискирам