Швейцарският Федерален съвет — колективен държавен глава (7 членове)

Целият съвет е отговорен за ръководството на федералната администрация на Швейцария, но всеки съветник ръководи едно от седемте федерални министерства. Настоящите членове на Федералния съвет за 2011 г. са:

Произход на институцията

Федералният съвет е създаден с Федералната конституция от 1848 г. като "върховен изпълнителен и ръководен орган на Конфедерацията".

Когато се пише Конституцията, конституционната демокрация е все още в зародиш и бащите основатели на Швейцария не разполагат с много примери. Швейцария има дългогодишна традиция да се управлява от съвет на представителите вместо от един могъщ владетел, така че, макар да са използвали в голяма степен Конституцията на САЩ за организацията на федералната държава като цяло, те са избрали съвет, а не президентска система за изпълнителната власт). .

Днес само в три други държави - Андора, Босна и Херцеговина и Сан Марино - повече от едно лице изпълнява функциите на държавен глава едновременно. Колегиалната система на управление често се използва за управление на правителството. В много държави има форма на кабинетно управление с колективна отговорност (т.е. всички министри в кабинета подкрепят решението на кабинета като цяло).

Магическа формула

След изборите през 1959 г. е измислена Зауберформел или "магическа формула". Формулата изчислява колко членове на Федералния съвет има всяка политическа партия и показва, че Федералният съвет винаги е доброволна голяма коалиция.

Въз основа на силите им във Федералното събрание местата са разпределени, както следва:

• Свободна демократическа партия (СДП): 2 членове,
• Християндемократическа народна партия (ХДС): 2 членове,
• Социалдемократическа партия (SPS): 2 членове, и
• Швейцарска народна партия (SVP): 1 член.

FDP и CVP стават все по-малко популярни, а все повече хора подкрепят SVP и SPS. След изборите през 2003 г. СвП поиска място в Съвета на ХВП за своя лидер Кристоф Блохер и заплаши, че в противен случай ще напусне правителството. След изборите през 2007 г. Блохер беше заменен от друг член на ХВП, така че силата на партиите все още е:

• FDP : 2 членове,
• CVP : 1 член,
• SPS: 2 членове, и
• SVP: 2 члена.

Жените в Съвета

Жените получават право на глас на федерално ниво едва през 1971 г. Първата жена, която се кандидатира официално, е Лилиан Ухтенхаген през 1983 г.

Общо само шест от 109 съветници (или от 27 съветници, избрани от 1971 г. насам) са жени:

• Първата жена съветник, Елизабет Коп (FDP/PRD), избрана през 1984 г., трябва да подаде оставка заради скандал през 1989 г.
• Рут Драйфус (SP/PS), работи от 1993 до 2002 г., е първата жена, която става председател на Конфедерацията през 1999 г.
• Рут Мецлер-Арнолд (CVP/PDC), работи от 1999 до 2003 г., не е преизбрана за втори мандат (вж. по-горе).
• Micheline Calmy-Rey (SP/PS), избрана през 2003 г., и Doris Leuthard (CVP/PDC), избрана през 2006 г., са на поста си от 2007 г. И двете бяха преизбрани през декември 2007 г. за четиригодишен мандат.
• Евелин Видмер-Шлумпф беше избрана през декември 2007 г. Заедно с Калми-Рей и Лойтхард те вече формират най-големия дял от местата в съвета, заемани от жени, в историята на седемчленния съвет.

Председателство

Всяка година един от седемте съветници се избира от Федералното събрание за председател на Конфедерацията. Федералната асамблея избира и заместник-председател. По силата на конвенцията длъжностите на президент и вицепрезидент се сменят ежегодно, като по този начин всеки съветник става вицепрезидент, а след това президент на всеки седем години, докато изпълнява длъжността. Едно и също лице не може да бъде президент две поредни години или да бъде избрано за вицепрезидент в годините след като е било президент.

Според швейцарския ред на превъзходство президентът на Конфедерацията е най-високопоставеното швейцарско длъжностно лице. Той председателства заседанията на Съвета и изпълнява някои представителни функции, които в други държави са дело на държавния глава. В спешни ситуации, когато решението на Съвета не може да бъде взето навреме, той или тя е упълномощен(а) да действа от името на целия Съвет. Освен това обаче той е primus inter pares, без да има никакви правомощия извън тези на останалите шестима съветници.

Президентът не е държавен глава на Швейцария (тази функция се изпълнява от Съвета, който действа заедно). Въпреки това президентът действа и е признат за държавен глава при провеждането на официални посещения в чужбина, тъй като членовете на Съвета никога не напускат страната едновременно. По-често обаче официалните посещения в чужбина се осъществяват от ръководителя на Федералния департамент по външните работи. Гостуващите държавни глави се приемат от всички членове на Федералния съвет заедно.

Заседания на Съвета

Федералният съвет заседава всяка сряда в Бундесхауса в Берн - седалището на федералното правителство на Швейцария.

Освен седемте съветници на заседанията присъстват и следните длъжностни лица:

• Федералният канцлер Корина Казанова. В качеството си на началник на кабинета тя участва в обсъждането, но няма право на глас при вземането на решения от Съвета. Въпреки това нейната влиятелна позиция често е наричана "осми федерален съветник".
• заместник-канцлера: Осуалд Сиг. Зиг е говорител на Федералния съвет и провежда седмичния брифинг за пресата след заседанието.

След заседанията съветниците винаги обядват заедно. Съветът също така редовно се събира на конклав, за да обсъжда подробно важни теми, и ежегодно провежда така наречената "училищна екскурзия" - еднодневна екскурзия до някои забележителности в родния кантон на президента. В това и в други отношения Съветът работи по начин, който не прилича на борда на директорите на голяма корпорация.

Решения и отговорности

Всеки федерален съветник оглавява правителствен отдел, подобно на министрите в правителствата на други държави. В разговорния език и в пресата те често се наричат министри. Например ръководителят на Федералното министерство на отбраната, гражданската защита и спорта често е наричан "министър на отбраната". Като членове на Съвета обаче те отговарят не само за собствения си департамент, но и за дейността на департаментите на своите колеги, както и за поведението на правителството и федералната администрация като цяло.

Секретност

Заседанията на Федералния съвет и резултатите от гласуванията не са публични, а протоколите остават запечатани в продължение на 50 години. Напоследък това е обект на критики. По-специално партиите от края на политическия спектър твърдят, че тази секретност противоречи на принципа на прозрачност. Съветът обаче винаги е заявявал, че секретността е необходима за постигане на консенсус и за запазване на колегиалността и политическата независимост на отделните съветници.

Въпреки правилото за секретност, подробности за гласуванията и аргументите в Съвета понякога изтичат в пресата, което води до (обикновено безрезултатни) разследвания и наказателно преследване на служителя, разкрил информацията.

Конституционни събрания

Поради уникалния характер на Федералния съвет като доброволна голяма коалиция от политически опоненти, неговата дейност е подчинена на множество конституционни конвенции. Най-забележителен е принципът на колегиалност, т.е. съветниците не трябва да се критикуват публично един друг, въпреки че често са политически опоненти. На практика от тях се очаква публично да подкрепят всички решения на Съвета, дори и против личното си мнение или това на политическата си партия. В очите на много наблюдатели тази конвенция е станала доста обтегната след изборите през 2003 г. (вж. по-долу).

Режим на избори

Членовете на Федералния съвет се избират за срок от четири години от двете камари на федералния парламент, заседаващи заедно като Федерално събрание. Всеки съветник се избира индивидуално с тайно гласуване с абсолютно мнозинство от гласовете. Всеки пълнолетен швейцарски гражданин има право на глас, но на практика само членовете на парламента или по-рядко членовете на кантоналните правителства се номинират от политическите партии и получават значителен брой гласове. Гласуването се провежда в няколко тура: в първите два тура всеки може да впише името си; но в следващите турове лицето, получило най-малко гласове, се отстранява от надпреварата, докато един кандидат не получи абсолютно мнозинство.

Тъй като местата в Съвета се разпределят между партиите по силата на неписано споразумение (вж. по-горе), изборите за Федерален съвет като цяло не са вълнуващи и приятни. Обикновено партията, която има място за заемане, представя двама кандидати с основни възгледи пред Обединената федерална асамблея, която след това избира един от тях. Това обаче не е така по време на изборите през 2003 г., които са най-противоречивите в последно време (вж. също по-горе).

След като бъдат избрани, съветниците остават членове на своите политически партии, но не заемат ръководни постове в тях. Всъщност те обикновено поддържат известна политическа дистанция от партийното ръководство, тъй като съгласно правилата за колегиалност често им се налага публично да подкрепят решение на Съвета, което не съвпада с политическите убеждения на тяхната партия (или на самите тях).

Подаване на оставка

След като бъдат избрани за четиригодишен мандат, федералните съветници не могат да бъдат отстранени от длъжност чрез вот на недоверие, нито да бъдат подложени на импийчмънт. Преизбирането е възможно за неограничен брой мандати и в миналото е било изключително рядко срещано решение на парламента да не преизбере действащ съветник. Това се е случвало само четири пъти - на Ulrich Ochsenbein през 1854 г., на Jean-Jacques Challet-Venel през 1872 г., на Ruth Metzler-Arnold през 2003 г. и на Christoph Blocher през 2007 г. На практика съветниците изпълняват функциите си до момента, в който решат да подадат оставка и да се оттеглят в личния си живот, обикновено след три до пет мандата.

Животът на съветниците

За разлика от повечето високопоставени членове на правителството в други държави, федералните съветници нямат право на официална резиденция. В повечето случаи те предпочитат да наемат апартаменти или хотелски апартаменти в Берн (за своя сметка); единственото съвременно изключение е Мориц Льоенбергер, който ежедневно пътува с влак от Цюрих до Берн. Въпреки това те имат право да ползват имението на Федералния съвет, Lohn, за почивка; това имение се използва и за посрещане на официални гости на Конфедерация Швейцария.

Съветниците могат да имат армейска охрана, ако се нуждаят от лична защита (по-специално по време на официални събития). Но често по улиците, ресторантите и трамваите на Берн могат да бъдат срещнати без никакъв ескорт. Съветниците имат право и на личен пристав (Weibel), който ги придружава в пъстра униформа на официални събития. Тази традиция води началото си от републиканското управление на древните швейцарски кантони, чак до ликторите на древната Римска република.

Съпругите на съветниците не участват официално в работата на правителството, освен да придружават съветниците на официални приеми.

Заплата на съветниците

Федералните съветници получават годишно възнаграждение в размер на около 400 000 швейцарски франка (около 256 000 евро / 404 000 щатски долара). След като завършат пълния си мандат, те имат право на годишна пенсия в размер на половината от тази сума след напускане на поста.

Макар че законът забранява на съветниците да заемат други длъжности по време на мандата си, не е необичайно те да приемат изгодни бизнес ангажименти след напускането на поста, например в борда на директорите на големи швейцарски корпорации.

Имунитет

Федералните съветници, както и членовете на парламента, се ползват с абсолютен правен имунитет за всички изявления, направени в качеството им на длъжностни лица.

За престъпления, които не са свързани с длъжностното им качество, те могат да бъдат преследвани само с разрешението на Федералния съвет като цяло, докато са на длъжност. Прокурорът може да обжалва отказа за даване на разрешение пред Федералното събрание.

Съдебното преследване за престъпления и простъпки, които са свързани със служебното положение на съветниците, изисква съгласието на Федералното събрание. В такива случаи парламентът може също така да отстрани временно съветника от длъжност (но не и да го отстрани).

Според изявленията на служител на Федералната канцелария пред медиите в нито един от малкото случаи на обвинения срещу федерален съветник не е дадено разрешение за съдебно преследване. Такива случаи обикновено са били свързани с изказвания, считани за обидни от членовете на обществеността. Съобщава се обаче, че един неназован съветник, участвал в пътнотранспортно произшествие непосредствено преди датата на подаване на оставката си, доброволно се е отказал от имунитета си, а съветничката Елизабет Коп е решила да подаде оставка, след като е била изправена пред разследване във връзка с обвинения в нарушаване на тайната.

В исторически план колегиалното правителство на Швейцария е оценено както на международно, така и на национално ниво като изключително компетентно и стабилно. Федералният съвет като цяло (макар и не неговите отделни членове) постоянно поддържа нива на обществено одобрение и доверие, надвишаващи шестдесет процента, вероятно и поради факта, че в рамките на швейцарската система на пряка демокрация избирателите могат да изразят недоволството си от решенията на правителството при решаването на отделни въпроси с бюлетини.

Напоследък обаче все повече се налага мнението, че Федералният съвет често реагира твърде бавно на нуждите на момента, твърде трудно се поддава на промени и е твърде слаб, за да ръководи мощната федерална бюрокрация. За решаването на тези проблеми бяха предложени различни промени, включително разширяване на правомощията на президентството, разширяване на самия Федерален съвет или добавяне на второ ниво министри между Съвета и министерствата. Нито едно от тези предложения обаче все още не е дало резултат.

• 1848: Избрани са първите седем членове: Улрих Оксенбайн, Йонас Фюрер, Мартин Й. Мюнцингер, Анри Друи, Фридрих Фрей-Херозе, Вилхелм Матиас Наеф и Стефано Франсини.
• 1854: Улрих Оксенбайн е първият (от едва четирима досегашни) действащи федерални съветници, който не е преизбран.
• 1891: Първият съветник на Християндемократическата народна партия на Швейцария, Йозеф Земп.
• 1893: Първият член, чийто баща е бил член на Съвета: Еужен Руфи, син на Виктор Руфи. През 2007 г. е избран вторият: Евелин Видмер-Шлумпф, дъщеря на Леон Шлумпф.
• 1911: Първият (и единствен) осемдесетгодишен мъж на поста, Адолф Дойчер.
• 1913: Феликс Калондър, първият (и единствен) носител на ромски език.
• 1917: Избран е първият (и единствен) съветник от Либералната партия - Гюстав Адор.
• 1930: Първи съветник на Партията на земеделците, търговците и независимите (BGB/PAI; сега Швейцарска народна партия), Рудолф Мингер.
• 1943: Първи съветник на Социалдемократическата партия, Ернст Нобс.
• 1983: Първата жена кандидат за член на Съвета от правителствена партия - Лилиан Ухтенхаген (SP)
• 1984: Първата жена съветник, Елизабет Коп (СвДП).
• 1993: Първият съветник от еврейски произход, Рут Драйфус (СП).
• 1995: Мориц Льоенбергер (SP) (с архитектката Грет Льовенсберг, за която по-късно се жени).
• 1999: Първата жена председател на Конфедерацията, Рут Драйфус (SP).

• Списък на членовете на Федералния съвет на Швейцария (по дата на избиране)
• Състав на Федералния съвет на Швейцария
• Категория:Членове на Федералния съвет на Швейцария (по азбучен ред)
• Списък на президентите на Конфедерация Швейцария