Тичино (кантон)

Кантон Тичино или Тичино ([ti'tʃiːno]; на френски и немски: Tessin [te'sɛ̃] и [te'si:n]) е най-южният кантон на Швейцария. Писменият език е италиански в почти целия кантон (с изключение на община Валзер, Боско Гурин, където е немски). Той обгражда италианския ексклав Кампионе д'Италия. Заедно с области от кантона Граубюнден съставлява така наречената Svizzera Italiana (Италианска Швейцария). Ломбардските диалекти (Ticinese) все още се говорят, особено в долините, но нямат официален статут. Името на областта идва от името на река Тичино.

География

Кантонът Тичино се намира в южната част на Швейцария. Той е почти изцяло заобиколен от Италия, която се намира на изток, запад и юг. На север се намират кантоните Вале и Ури, а на североизток - кантон Граубюнден.

Площта му е 2812 km², от които около три четвърти се считат за продуктивни. Горите покриват около една трета от площта, но също така езерата Маджоре и Лугано съставляват значителна част от общата площ. Тези езера са известни с изброените по-горе имена, но официално се наричат езерото Вербано и езерото Черезио.

Кантонът е разделен географски на две части от прохода Монте Ченери. Северната, по-планинска част, наречена Сопраченери, се образува от двете големи швейцарски долини около езерото Маджоре: долината Тичино и долината Маджия. Южната част, наречена Соточенери, е регионът около езерото Лугано.

Река Тичино е най-голямата река в кантона. Тя отводнява по-голямата част от кантона, като тече от северозапад през долината Бедрето и долината Левентина, за да се влее в езерото Маджоре близо до Локарно. Основните ѝ притоци са река Брено в долината Бленио и река Моеса в долината Месолчина в Граубюнден. Земите на кантона са оформени от реката, която в средната си част образува широка долина, известна като Ривиера.

Западните земи на кантона обаче се отводняват от река Маджия. Долината Верзаска е разположена между реките Тичино и Маджия. Съществува и по-малка област, която се отводнява директно в езерото Лугано. По-голямата част от територията се счита за част от Алпите, но малка част от нея е част от равнината на река По, която отводнява северната част на Италия.

Езерото ЛуганоZoom
Езерото Лугано

История

В древни времена районът на днешния град Тичино е бил заселен от келтското племе лепонти. По-късно, вероятно по времето на Август, тя става част от Римската империя. След падането на Западната империя е управлявана от остготите, лангобардите и франките. Около 1100 г. от н.е. е център на борбата между свободните общини Милано и Комо: през XIV в. е окончателно придобит от Висконти, херцози на Милано. През XV в. швейцарските конфедерати завладяват долините на юг от Алпите в три отделни завоевания.

Кантонът Ури завладява долината Левентина през 1440 г. Между 1403 г. и 1422 г. някои от тези земи вече са присъединени от сили на Ури, но впоследствие са загубени. При второто завладяване Ури, Швиц и Нидвалден получават град Белинзона и Ривиерата през 1500 г. Част от земите и самият град Белинзона са присъединени от Ури през 1419 г., но са загубени отново през 1422 г. При третото завладяване воюват войски от цялата Конфедерация (по това време съставена от 12 кантона). През 1512 г. са анексирани Локарно, долината Маджа, Лугано и Мендризио. Впоследствие горната част на долината на река Тичино, от Сен Готард до град Биаска (долината Левентина), е част от кантон Ури. Останалата територия (Baliaggi Ultramontani, Ennetbergische Vogteien, Байливите отвъд планините) е администрирана от дванадесетте кантона.

Земите на кантона Тичино са последните, които са завладени от Швейцарската конфедерация. (След битката при Мариняно през 1515 г. френският крал Франциск I разгромява конфедератите и те се отказват от по-нататъшни завоевания.) През февруари 1798 г. опитът за анексиране от страна на Цизалпийската република е отблъснат от доброволческа милиция в Лугано. Между 1798 г. и 1803 г., по време на Хелветската република, областите Белинзона и Лугано са отделни кантони, но през 1803 г. те са обединени в кантона Тичино, който през същата година се присъединява към Конфедерация Швейцария като пълноправен член. По време на Наполеоновите войни много тичинци (както и други швейцарци) служат в швейцарските военни части, съюзени с французите.

До 1878 г. трите най-големи града - Белинзона, Лугано и Локарно - се редуват като столици на кантона. През 1878 г. обаче Белинзона става единствената и постоянна столица.

Настоящата конституция [1] е от 1997 г. Предишната конституция, силно променена, е от 1830 г., почти 20 години преди създаването на действителната Конфедерация Швейцария.

Правителство

Кантоналният парламент е Големият съвет (на италиански: Gran Consiglio) с 90 членове, а правителството (Consiglio di Stato) има 5 членове (Consiglieri di Stato). И в двата съвета членовете се избират по пропорционалната избирателна система. Кантонът изпраща двама депутати в Швейцарския държавен съвет (горна камара) и осем депутати в Националния съвет (долна камара). Столицата на кантона е Белинзона.

Селско стопанство

Основната селскостопанска продукция е вино, най-вече мерло, вид червено вино. Следват градинарството, производството на мляко и сирене.

Икономика

Хълмистите склонове на кантона се използват широко за производство на електроенергия от ВЕЦ. Произведената електроенергия се използва в страната и се продава за износ. В северните райони се развива животновъдство. Производството на вино е важно за кантона и се изнася предимно в други райони на Швейцария. Лозовите насаждения са съсредоточени предимно в южната половина на кантона, където климатът е по-топъл. Друга селскостопанска продукция включва царевица (царевица), картофи, тютюн и зеленчуци.

Времето в кантона често е противоположно на това на север от Алпите. Това, както и по-топлият климат като цяло, привлича много туристи от други швейцарски кантони. Езерата, заедно със слънчевата светлина, се считат за привлекателни. Туризмът е най-важният икономически фактор в кантона.

Има и лека промишленост, съсредоточена предимно около трите най-големи града Лугано, Локарно и Белинзона.

Кантонът е добре свързан с останалата част на Швейцария. Под масива Готард има тунели, както за железопътен, така и за автомобилен транспорт. Кантонът Гризон (Граубюнден) е свързан с директна автобусна връзка, докато кантонът Вале е свързан с железница чрез тунел в прохода Симплон. Има добри железопътни връзки с Милано и Рим в Италия, както и с Германия през Базел и Цюрих.

Заради туристическия трафик има редица малки железопътни линии в живописни райони в планините. Зимните спортове са важни, въпреки че са по-слабо развити.

В кантон Тичино се намират два големи образователни и изследователски центъра. Университетът на италианскоговоряща Швейцария (USI, Università della Svizzera Italiana) е единственият швейцарски университет с преподаване на италиански език. Университетът за приложни науки на италианскоговоряща Швейцария (SUPSI, Scuola Universitaria Professionale della Svizzera Italiana), от друга страна, е професионален колеж, фокусиран върху практическия метод на преподаване в областта на приложното изкуство, икономиката, социалната работа, технологиите и производствените науки.

В Тичино се издават три всекидневника: Corriere del Ticino, La Regione и Giornale del Popolo. Това са единствените италиански ежедневници в Швейцария.

Език

Официалният език, на който се води писмената комуникация, е италианският. В устното общуване западноломбардските (тичински) разновидности, въпреки че отстъпват пред италианския (особено в градовете Лугано, Аскона и Локарно и сред по-младите поколения), все още са добре запазени. Те се разделят на местни варианти, като в северните долини се говори на диалект, по-близък до романския, четвъртия официален език на Швейцария. Съществува известно количество популярна литература (стихотворения, комедии и др.) на тичински език, а националното радио и телевизиите trasmit редовно излъчват програми на тичински език (предимно комедии).

Религия

Населението е предимно римокатолическо (75%) или протестантско (7%). Около 2 % от тях са православни или мюсюлмани.

Окръзи

Кантон Тичино е разделен на 8 района (distretti) и 38 околии (circoli):

  • Distretto di Mendrisio
  • Distretto di Lugano
  • Distretto di Locarno
  • Distretto di Vallemaggia
  • Distretto di Bellinzona
  • Distretto di Riviera
  • Distretto di Blenio
  • Distretto di Leventina
Стара снимка на Лугано от 1905-1910 г., направена от Прокудин-ГорскиZoom
Стара снимка на Лугано от 1905-1910 г., направена от Прокудин-Горски

Общини

В кантона има 195 общини (към февруари 2006 г.). Тези общини (comuni) са групирани в 38 circoli (кръгове или подкръгове), които на свой ред са групирани в districti (окръзи). От края на 1990 г. тече проект за обединяване на някои общини (тъй като те са малки).

Изглед към MorcoteZoom
Изглед към Morcote

Въпроси и отговори

В: Какво представлява кантон Тичино?


О: Кантон Тичино е най-южният кантон на Швейцария.

В: Какъв език се говори в кантон Тичино?


О: В почти целия кантон се говори италиански език, с изключение на община Валзер, Боско Гурин, където се говори немски език.

Въпрос: Говори ли се все още някакъв ломбардски диалект в кантон Тичино?


О: Да, все още се говорят ломбардски диалекти (тичински), особено в долините, но те нямат официален статут.

В: Съдържа ли кантон Тичино някакви ексклави?


О: Да, той заобикаля италианския ексклав Кампионе д'Италия.

В: Има ли река, която минава през кантон Тичино?


О: Да, той носи името на река Тичино, която минава през него.

В: Как кантон Тичино се отнася към италианска Швейцария?


О: Заедно с районите на кантон Граубюнден той съставлява така наречената Svizzera Italiana или Италианска Швейцария.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2023 - License CC3