Лондонското метро (London Underground) — най-старата подземна железница

Начала

Линията Метрополитън е първата част от метрото, която е изградена. Тя е открита през 1863 г. Тогава тя се движи между Падингтън и Фарингдън. По нея са пътували 40 000 пътници на ден. По-късно тя е удължена. Линията District Line е построена от друга компания. През 1884 г. е завършена линията Circle Line. Първоначално всички тези линии използват парни машини.

През 1890 г. е открита линия с електрически влакове. Тя е разположена много по-дълбоко под земята, отколкото останалите линии. Сега тя е част от Северната линия. Открити са още подобни линии. Хората ги харесали, така че през 1905 г. линиите, които използвали парни локомотиви, били променени на такива с електрически влакове.

В началото на 20-ти век

Тъй като различните линии се управляваха от различни компании, смяната на линиите беше трудна. Между 1900 г. и 1902 г. Чарлз Еркес купува повечето от компаниите и създава компания, наречена Underground Electric Railways of London Company Ltd, съкратено UERL.

През 30-те и 40-те години на миналия век

През 1933 г. е създадено дружество на всички автобусни, трамвайни и метрополитен компании, наречено London Passenger Transport Board (LPTB). Тя планира да разшири мрежата, но Втората световна война спира това. По време на войната някои станции на метрото са използвани като убежища срещу бомби.

След войната

След войната все повече пътници използват метрото. Направени са незначителни промени: През 60-те години е открита линията "Виктория", а през 1977 г. линията "Пикадили" е удължена до летище Хийтроу. Линията Jubilee е открита през 1979 г., а 20 години по-късно е удължена до Стратфорд. Нощното метро е въведено през 2016 г.

Влакове

В системата се използват два вида влакове - голям тип, наречен "sub surface trains", и по-малък тип - "deep level trains". Големите влакове се използват за правоъгълните тунели (District Line, Metropolitan Line, Circle Line), а малките - за кръглите тунели. Повечето линии имат различни влакове, въпреки че попадат в една от двете категории.

Станции

Влаковете на метрото обикновено пътуват до 270 станции. 14 станции са извън Лондон.

Редове

Метрото използва зони за събиране на таксите. Съществуват 9 зони. Зона 1 е най-централната зона. Единствените станции на лондонското метро в зони от 7 до 9 са по линията Метрополитън отвъд Moor Park, извън Голям Лондон. Някои станции се намират в две зони и за тях се прилага най-евтината тарифа.

За пътуване може да се използват хартиени билети или безконтактната карта Oyster. Картата Oyster е пластмасова карта, в която се съхранява кредит (пари и карти Travelcards), с който притежателят ѝ плаща за пътуване с метрото. Потребителят трябва да "зареди" (да постави пари на картата) на автомат за билети. След това той докосва картата до жълт четец, за да плати за пътуването си. След въвеждането си през 2002 г. тя стана много популярна сред редовните пътници, тъй като цените са много по-ниски, ако използвате карта Oyster.

Има билетни каси, някои от които работят само в час пик, и автомати за билети, които могат да се използват по всяко време. Някои от тях приемат само монети, а други с тъчскрийн приемат монети и английски банкноти и обикновено дават ресто. Тези машини приемат и кредитни и дебитни карти: някои по-нови машини приемат само карти.

Обобщение на видовете билети

От билетните каси на лондонското метро и TfL можете да закупите следните билети за пътуване с метрото:

Когато са строени повечето станции на лондонското метро, не е помислено за достъпа на хора с увреждания и инвалидни колички. Докато много от надземните станции имат само няколко стъпала до перона, почти всички станции на метрото разполагат с 410 ескалатора и 112 асансьора. По-новите станции включват достъп за хора с увреждания, а много от по-старите станции са оборудвани с достъп за хора с увреждания, когато са ремонтирани или преустроени. От 2004 г. насам картите във влаковете показват кои станции имат достъп без стъпала от нивото на улицата. Транспортът за Лондон планира до 2020 г. да разполага с мрежа от над 100 напълно достъпни станции, което означава, че 75% от пътуванията с метрото могат да се извършват с достъп без стъпала.

Ескалаторите в лондонското метро са едни от най-дългите в Европа. Работят по 20 часа на ден, 364 дни в годината и се използват от 13 000 души на час, като 95% от тях работят едновременно.

Инциденти

В историята на метрото има сравнително малко произшествия. Повечето от тях се случват при случайно падане на хора върху релсите. На някои станции в средата на релсовия път има ями, за да се предотврати нараняването на хора при падане върху релсите. В новоизградените части на системата, особено по линията Jubilee, има перонни врати. Тези врати се отварят само при спиране на влака и предпазват хората от падане или скачане върху релсите.

Врати на платформи

На подземните гари на продължението на линията Jubilee (от Уестминстър до Северен Гринуич) са монтирани плъзгащи се врати на перона, за да се предотврати падането на хора от перона върху релсите и да се възпрепятстват/предотвратят самоубийствата.

Бомбени нападения

През 30-те, 70-те и 90-те години на миналия век метрото е било многократно бомбардирано от ИРА и поради тази причина до неотдавна, когато в някои части на системата бяха въведени прозрачни пластмасови чували, на станциите и около тях не е имало кошчета за отпадъци. На 7 юли 2005 г. са извършени три нападения от радикални ислямски терористи в два влака по линията Circle Line и в един по линията Piccadilly Line.

Пушене

Пушенето е забранено в която и да е част на метрото. То е забранено след пожар на станция Кингс Крос през 1987 г.

Пътуващите в Лондон често се оплакват от метрото. Дори вестниците, особено Evening Standard, често критикуват системата.

Обикновено оплакванията са от закъснения, пренаселеност и цени на билетите. Понякога се провеждат стачки на персонала на лондонското метро.

Такси

Цените на билетите за лондонското метро понастоящем са най-скъпите от всички железопътни системи в света, включително и за луксозния Ориент Експрес, и продължават да нарастват с много високи темпове. Беше изразена загриженост и по отношение на огромната разлика между цените на билетите с карти "Ойстър" и тези в брой, като се критикуваше, че високите цени на билетите в брой ще обезкуражат туристите и еднодневните посетители на Лондон да пътуват из града.

Забавяния

Тъй като подземната железница е много стара система, често се налагат инженерни дейности, които често водят до забавяния. Възможно е да има и други причини, например повреди в сигнализацията или други аварии. Клиентите могат да поискат да им бъде възстановена сумата, ако пътуването им с метрото е закъсняло с повече от 15 минути поради проблеми, които са под контрола на Transport For London.

Пренаселеност

Тъй като метрото се използва от много повече пътници, отколкото е планирано, често се стига до пренаселеност. Това може да доведе до стрес и неудовлетвореност от системата на метрото сред пътуващите. Според доклад на депутатите пътуващите са изправени пред "ежедневна травма" и често са принудени да пътуват в "непоносими условия".

Протестни действия

Тъй като всеки ден по мрежата на лондонското метро пътуват много пътници, стачките или стачните действия в мрежата на метрото оказват много голямо въздействие върху трафика в Лондон и могат да повлияят на лондонската икономика. Лондонското метро и профсъюзите на железничарите твърдят, че са подложени на силен натиск от страна на работещите, частния бизнес и правителствените служби.

Стачките в лондонското метро се провеждат по редица причини, включително здравословни и безопасни условия на труд, условия на труд и ниво на заплащане. В края на 70-те години на миналия век имаше няколко такива стачки.