Бърз градски транспорт (метро): дефиниция, видове и принцип на работа
Бърз транзит е вид железница, чиито влакове, които се движат много често и превозват голям брой пътници наведнъж. Тези системи обикновено обслужват град или градска зона и свързват важни точки — жилищни квартали, работни зони и центрове на активност. Влаковете пътуват бързо, тъй като трасетата им не се смесват с другия трафик на улиците. Повечето линии нямат пешеходни или автомобилни прелези; релсите преминават над или под другите пътища, движат се в тунели или по мостове, така че маршрутите им да не се пресичат с друг транспорт.
На много места системите за бърз градски транспорт се наричат с различни думи: метро, subway, underground, U-Bahn или тежка железница. Тези наименования могат да отразяват и конструктивни особености: някои системи са предимно подземни, други — предимно надземни, а трети комбинират и двете решения.
Основни характеристики и принцип на работа
Ключовите характеристики на бързия градски транспорт включват:
- отделено трасе без смесване с уличното движение (grade separation);
- чести тръгвания (малки интервали между влаковете или headways), което намалява времето на чакане;
- висок пътникопоток — влаковете и платформите са проектирани за много хора наведнъж;
- станции, където пътниците могат да се качват, слизат и да правят преходи към други линии или видове обществен транспорт.
За да функционират гладко, системите използват електрификация (най-често трета релса или контактна мрежа), сигнализация и управление на движението (от класическа сигнализация до съвременни автоматизирани системи), както и контрол на достъпа и билетната система.
Видове системи
- Класическо метро (heavy rail) — подземни или смесени линии с големи влакове и висока пропускателна способност.
- Леко метро и трамвайни системи (light rail) — по-леки влакове, понякога със смесване с уличен трафик, но при бързия вариант имат отделено трасе.
- Монорелси и автоматизирани влакове (AGT) — често използвани за аерогари, тематични паркове или като допълнение към градските мрежи; някои са напълно без машинист.
- Приградски или регионални линии — свързват града с предградията; при някои градове тези линии функционират като продължение на метрото.
Елементи на системата и станции
Една система за бърз транспорт обикновено има много линии и множество гари, където пътниците се качват и слизат. Някои станции са с възможност за прекачване между линии — такива се наричат възлови станции (transfer hubs) и позволяват удобни връзки към различни посоки.
Други важни елементи са депата за обслужване и ремонт на влаковете, сигнални центрове, електроразпределителни възли и съоръжения за безопасност — вентилация, аварийни изходи, CCTV, противопожарни системи и понякога платформи с врати (platform screen doors) за допълнителна безопасност.
Технологии и управление
Съвременните системи използват различни технологии за управление: автоматична сигнализация (ATO), централно управление на трафика, системи за наблюдение на състоянието на инфраструктурата и предсказуема поддръжка. Това позволява да се поддържат кратки интервали между влаковете и висока надеждност.
Предимства и недостатъци
- Предимства: висока скорост и капацитет, отделено трасе (малко задръствания), намаляване на замърсяването и на трафика по улиците, надеждност и удобство за пътуване в пикови часове.
- Недостатъци: високи първоначални разходи за строеж и оборудване (особено при подземни участъци), продължителни срокове на реализиране, нужда от дългосрочна поддръжка и евентуално затруднен достъп при аварии или ремонти.
Планиране и интеграция
Добре проектираната система за бърз градски транспорт е интегрирана в градската мрежа: свързва се с автобуси, трамваи, влакове и велосипедни трасета, има ясна тарифна политика и обезпечава достъпност за хора с увреждания. При планирането се вземат предвид бъдещ растеж, междурегионални връзки и екологичните последствия от изграждането и експлоатацията.
Като резултат, бързият транзит (или метро) остава ключов инструмент за устойчиво градско развитие — намалява задръстванията, подобрява мобилността и подпомага икономическата активност в съвременните градове.
Метростанция в Москва
Надземна линия на метрото в Париж
Мрежи за бърз транспорт по света: Бърз транзит в един град Бърз транзит в два или повече града Бърз транзит в процес на изграждане Планиран бърз транзит Няма бърз транзит
Метростанция в Чанша, Китай
Европа
Много хора смятат, че най-старата система за бърз транспорт от какъвто и да е вид е Metropolitan Railway в Лондон, столицата на Обединеното кралство. Първата част от това, което в крайна сметка ще се превърне в лондонското метро, започва да се строи през 1860 г., а първата част е открита през 1863 г. Първите подземни влакове са били задвижвани от локомотиви, които са изгаряли въглища, а димът е карал много хора да се задушават в тунелите. По-късно влаковете по линията се движат с електрическа енергия. Тази линия, която сега е част от линията Метрополитън, се експлоатира и днес. Друга железопътна линия в Лондон, City and South London Railway, е първата бърза линия, по която се движат влакове на електричество. Тази част е открита през 1890 г. и днес е част от Северната линия. В Лондон са построени още няколко подземни железници и днес метрото, което се нарича "тунел" заради малките си влакове и тунели, има единадесет линии, някои от които се движат по релси, използвани от влаковете на Националната железница.
Следващите два града, в които са изградени бързи транспортни линии, са Будапеща, Унгария (чиято първа линия на метрото е открита през 1896 г.) и Глазгоу, Шотландия (чието метро също е открито през 1896 г.). Скоро много други големи градове в Европа изграждат свои собствени метролинии, като например Берлин, Германия (Берлински U-Bahn); Париж, Франция (Paris Métro); и Москва, Русия (Московско метро). В редица линии на парижкото метро се използват влакове, които имат гумени гуми заедно със стоманени колела; това помага на влаковете да се движат по-добре и по-плавно, особено при стръмни наклони. Такава е и системата на метрото в Монреал, както и някои системи за придвижване на хора, които превозват по-малко хора, отколкото бързия транспорт.
Северна и Южна Америка
Първото метро в Северна Америка е в Бостън. Строежът му започва през 1895 г., а първата отсечка е открита през 1897 г. Тунелите на това метро все още се използват от Зелената линия на Транспортната служба на Масачузетския залив (MBTA), която оттогава е построила и някои други метрополитени. През 1904 г. е открито нюйоркското метро, което обслужва Ню Йорк. То бързо се разраства и скоро се превръща в едно от най-големите в света. То все още има най-много станции от всички системи за бърз транспорт - над 400. Още няколко града в Съединените щати и Канада построяват свои собствени метрополитени, като Филаделфия (експлоатиран от SEPTA); Лос Анджелис (експлоатиран от METRO); Montreal Metro в Монреал, Toronto Subway в Торонто и Vancouver SkyTrain във Ванкувър, Канада.
Въпреки че повечето системи за бърз транспорт са изградени предимно в подземни тунели, има някои линии, които са изградени над улицата. Изграждането на тези "надземни" линии е по-евтино от това на метрото, тъй като не се налага прокопаване на тунели. Добре позната предимно надземна система за бърз транспорт е чикагската "L", която обслужва Чикаго от 1892 г. Метрото в Ню Йорк също има много надземни участъци, подобно на това в Чикаго. Системата Bay Area Rapid Transit в района на залива на Сан Франциско и Washington Metro в столичния район на Вашингтон, окръг Колумбия, две от по-новите системи за бърз транспорт, изградени в САЩ, започват да функционират през 1972 и 1976 г., в този ред. Въпреки че последните две системи имат дълги участъци от релси без станции и се движат предимно над земята, на някои места в средната лента на магистралите; всички линии преминават през подлези в централните градски части.
Първото метро в Южна Америка е открито в аржентинската столица Буенос Айрес през 1913 г. (метрото в Буенос Айрес). Най-старите влакове на метрото са използвани почти сто години и са заменени с нови вагони едва през 2013 г. Други градове в Латинска Америка с бърз транспорт са Сао Пауло, Бразилия (метро в Сао Пауло); Сантяго, Чили (метро в Сантяго); и Мексико сити, Мексико (метро в Мексико сити). Влаковете в Сантяго и Мексико Сити са като тези в Париж и Монреал, тъй като са с гумени гуми. Въпреки че няма толкова много градове с бързи железници, колкото има в Европа или на други места, в много големи градове функционират мрежи за бърз автобусен транспорт, които превозват много хора подобно на железниците и често имат собствена лента по пътищата, но използват автобуси вместо влакове. Тези системи често са проектирани така, че в бъдеще да бъдат преобразувани в бърз железопътен транспорт.
Азия, Африка и Австралия
Първото метро в Азия е метрото в Токио, Япония. Първата отсечка, част от линията Гинза, е открита през 1927 г. Сега има 13 линии, управлявани от две различни компании (Tokyo Metro и Toei Subway), и много влакове по тези линии, наречени "транзитни влакове", се движат директно по редовните японски железници. Много други градове в Япония имат свои собствени метрополитени, като Осака, Киото и Нагоя. В Китай първото метро, Пекинското метро, е открито в Пекин през 1969 г. Други градове в Китай започват да строят метро, включително Тиендзин, Шанхай и Гуанджоу. Тези системи, особено в Пекин с неговите 18 линии, се превърнаха в едни от най-големите и най-дългите в света. Например при откриването си през 1993 г. метрото в Шанхай е имало само една линия, но днес те са 14. И пекинската, и шанхайската система имат над 500 км релсов път. Други градове в Азия с големи метросистеми са Тайпе, Тайван (метро в Тайпе), Сеул, Южна Корея (метро в Сеул), Делхи, Индия (метро в Делхи) и Сингапур (MRT). Три от линиите на MRT в Сингапур, както и три по-малки линии на LRT, се управляват автоматично без машинист. Още няколко метросистеми, които работят по този начин, са Docklands Light Railway в Лондон; SkyTrain във Ванкувър, Канада; и Dubai Metro, обслужващо Дубай в Обединените арабски емирства.
В Африка няма много градове с бърз транспорт. Сред тези, които разполагат с такъв, най-старият е в Кайро, Египет (Cairo Metro), който се използва от 1987 г. Някои градове в Южна Африка обаче имат крайградски железопътни мрежи с влакове, които се движат с висока честота като бърз транзит. Австралия е последният континент, който има система за бърз транспорт, въпреки че най-големите ѝ градове вече имат големи крайградски железопътни мрежи, някои от които се движат в тунели като бърз транспорт. Първата в историята на Австралия система за бърз транзит е открита в Сидни (Sydney Metro) през 2019 г. Тя също използва влакове без машинисти.
Свързани страници
- Лека железница
- Трамвай
Въпроси и отговори
В: Какво представлява бързият транзит?
О: Бързият транзит е вид железница, която има влакове, които се движат много често и превозват много пътници едновременно в градските райони.
В: Каква е ползата от системите за бърз транзит?
О: Системите за бърз транзит позволяват на влаковете да се движат между различни места много бързо, тъй като не се смесват с другия трафик.
В: Как са построени повечето железопътни линии за бърз транзит?
О: Повечето бързи железопътни линии нямат железопътни прелези, а релсите минават над и под други пътища или се движат в тунели или по мостове.
В: Какви са другите наименования на системите за бърз транзит?
О: Други наименования на системите за бърз транзит са метро, метро, метро, тръба, надземна или тежка железница.
В: Как се изграждат бързите транзитни системи?
О.: В различните части на света системите за бърз транзит се различават по своята конструкция, като някои от тях са изцяло подземни или надземни, докато други могат да имат както подземни, така и надземни участъци.
В: Какво предлагат системите за бърз транспорт на пътниците?
О: Системите за бърз транспорт често имат много линии, които се движат на различни места, и много гари, където хората могат да се качват и слизат от влаковете, а понякога и да сменят други видове обществен транспорт.
В: Какво представлява междинната станция?
О: Междинната станция е вид станция в системите за бърз транспорт, където хората могат да преминат от една линия на друга, за да отидат в различна посока, и много от най-големите системи за бърз транспорт имат няколко такива станции.
