Бърз градски транспорт (метро): дефиниция, видове и принцип на работа

Много хора смятат, че най-старата система за бърз транспорт от какъвто и да е вид е Metropolitan Railway в Лондон, столицата на Обединеното кралство. Първата част от това, което в крайна сметка ще се превърне в лондонското метро, започва да се строи през 1860 г., а първата част е открита през 1863 г. Първите подземни влакове са били задвижвани от локомотиви, които са изгаряли въглища, а димът е карал много хора да се задушават в тунелите. По-късно влаковете по линията се движат с електрическа енергия. Тази линия, която сега е част от линията Метрополитън, се експлоатира и днес. Друга железопътна линия в Лондон, City and South London Railway, е първата бърза линия, по която се движат влакове на електричество. Тази част е открита през 1890 г. и днес е част от Северната линия. В Лондон са построени още няколко подземни железници и днес метрото, което се нарича "тунел" заради малките си влакове и тунели, има единадесет линии, някои от които се движат по релси, използвани от влаковете на Националната железница.

Следващите два града, в които са изградени бързи транспортни линии, са Будапеща, Унгария (чиято първа линия на метрото е открита през 1896 г.) и Глазгоу, Шотландия (чието метро също е открито през 1896 г.). Скоро много други големи градове в Европа изграждат свои собствени метролинии, като например Берлин, Германия (Берлински U-Bahn); Париж, Франция (Paris Métro); и Москва, Русия (Московско метро). В редица линии на парижкото метро се използват влакове, които имат гумени гуми заедно със стоманени колела; това помага на влаковете да се движат по-добре и по-плавно, особено при стръмни наклони. Такава е и системата на метрото в Монреал, както и някои системи за придвижване на хора, които превозват по-малко хора, отколкото бързия транспорт.

Първото метро в Северна Америка е в Бостън. Строежът му започва през 1895 г., а първата отсечка е открита през 1897 г. Тунелите на това метро все още се използват от Зелената линия на Транспортната служба на Масачузетския залив (MBTA), която оттогава е построила и някои други метрополитени. През 1904 г. е открито нюйоркското метро, което обслужва Ню Йорк. То бързо се разраства и скоро се превръща в едно от най-големите в света. То все още има най-много станции от всички системи за бърз транспорт - над 400. Още няколко града в Съединените щати и Канада построяват свои собствени метрополитени, като Филаделфия (експлоатиран от SEPTA); Лос Анджелис (експлоатиран от METRO); Montreal Metro в Монреал, Toronto Subway в Торонто и Vancouver SkyTrain във Ванкувър, Канада.

Въпреки че повечето системи за бърз транспорт са изградени предимно в подземни тунели, има някои линии, които са изградени над улицата. Изграждането на тези "надземни" линии е по-евтино от това на метрото, тъй като не се налага прокопаване на тунели. Добре позната предимно надземна система за бърз транспорт е чикагската "L", която обслужва Чикаго от 1892 г. Метрото в Ню Йорк също има много надземни участъци, подобно на това в Чикаго. Системата Bay Area Rapid Transit в района на залива на Сан Франциско и Washington Metro в столичния район на Вашингтон, окръг Колумбия, две от по-новите системи за бърз транспорт, изградени в САЩ, започват да функционират през 1972 и 1976 г., в този ред. Въпреки че последните две системи имат дълги участъци от релси без станции и се движат предимно над земята, на някои места в средната лента на магистралите; всички линии преминават през подлези в централните градски части.

Първото метро в Южна Америка е открито в аржентинската столица Буенос Айрес през 1913 г. (метрото в Буенос Айрес). Най-старите влакове на метрото са използвани почти сто години и са заменени с нови вагони едва през 2013 г. Други градове в Латинска Америка с бърз транспорт са Сао Пауло, Бразилия (метро в Сао Пауло); Сантяго, Чили (метро в Сантяго); и Мексико сити, Мексико (метро в Мексико сити). Влаковете в Сантяго и Мексико Сити са като тези в Париж и Монреал, тъй като са с гумени гуми. Въпреки че няма толкова много градове с бързи железници, колкото има в Европа или на други места, в много големи градове функционират мрежи за бърз автобусен транспорт, които превозват много хора подобно на железниците и често имат собствена лента по пътищата, но използват автобуси вместо влакове. Тези системи често са проектирани така, че в бъдеще да бъдат преобразувани в бърз железопътен транспорт.

Първото метро в Азия е метрото в Токио, Япония. Първата отсечка, част от линията Гинза, е открита през 1927 г. Сега има 13 линии, управлявани от две различни компании (Tokyo Metro и Toei Subway), и много влакове по тези линии, наречени "транзитни влакове", се движат директно по редовните японски железници. Много други градове в Япония имат свои собствени метрополитени, като Осака, Киото и Нагоя. В Китай първото метро, Пекинското метро, е открито в Пекин през 1969 г. Други градове в Китай започват да строят метро, включително Тиендзин, Шанхай и Гуанджоу. Тези системи, особено в Пекин с неговите 18 линии, се превърнаха в едни от най-големите и най-дългите в света. Например при откриването си през 1993 г. метрото в Шанхай е имало само една линия, но днес те са 14. И пекинската, и шанхайската система имат над 500 км релсов път. Други градове в Азия с големи метросистеми са Тайпе, Тайван (метро в Тайпе), Сеул, Южна Корея (метро в Сеул), Делхи, Индия (метро в Делхи) и Сингапур (MRT). Три от линиите на MRT в Сингапур, както и три по-малки линии на LRT, се управляват автоматично без машинист. Още няколко метросистеми, които работят по този начин, са Docklands Light Railway в Лондон; SkyTrain във Ванкувър, Канада; и Dubai Metro, обслужващо Дубай в Обединените арабски емирства.

В Африка няма много градове с бърз транспорт. Сред тези, които разполагат с такъв, най-старият е в Кайро, Египет (Cairo Metro), който се използва от 1987 г. Някои градове в Южна Африка обаче имат крайградски железопътни мрежи с влакове, които се движат с висока честота като бърз транзит. Австралия е последният континент, който има система за бърз транспорт, въпреки че най-големите ѝ градове вече имат големи крайградски железопътни мрежи, някои от които се движат в тунели като бърз транспорт. Първата в историята на Австралия система за бърз транзит е открита в Сидни (Sydney Metro) през 2019 г. Тя също използва влакове без машинисти.

• Лека железница
• Трамвай