Тереза Мей бивш британски премиер (2016–2019) и ключова фигура на Брекзит

Тереза Мери, лейди Мей (родена като Бразиер; родена на 1 октомври 1956 г.) е британски политик, лидер на Консервативната партия (2016–2019) и министър-председател на Обединеното кралство от 2016 до 2019 г. Тя е известна като една от ключовите фигури, водили преговорите и законодателните усилия около процеса на Брекзит.

Ранен живот и образование

Тереза Мей е родена в Ийстбърн, Съсекс, и израства в Оксфордшир. Завършва география в Оксфордския университет (St Hugh’s College). Преди да влезе в парламента работи в частния сектор и в политическия апарат на Консервативната партия, включително като местен общински съветник в Лондон.

Политическа кариера

Мей е избрана за член на парламента (MP) за избирателен район Мейдънхед в Камарата на общините на изборите през 1997 г. В следващите години заема различни позиции във висшите структури на партията и в парламентарните комисии, преди да влезе в кабинета.

Министър на вътрешните работи (2010–2016)

В правителството на Дейвид Камерън Тереза Мей е министър на вътрешните работи от 2010 до 2016 г. Като вътрешен министър Мей води политики, свързани със сигурността, имиграцията, полицията и борбата с тероризма. Нейните решения и мерки в областта на имиграцията и обществената сигурност предизвикаха както подкрепа, така и критика.

Премиер и лидер на Консервативната партия (2016–2019)

След референдума за членството на Великобритания в ЕС през юни 2016 г. и оставката на Дейвид Камерън Тереза Мей спечели надпреварата за лидер на Консервативната партия и бе назначена за министър-председател през юли 2016 г. Като премиер нейният основен приоритет бе организираното излизане на Великобритания от Европейския съюз.

Ключови събития около Брекзит

  • През март 2017 г. кабинетът на Мей задейства процедурата по член 50 — официалното начало на процеса на излизане от ЕС.
  • На 8 юни 2017 г. тя обяви свикване на предсрочни парламентарни избори; изборите доведоха до загуба на категоричното мнозинство на Консерваторите и до създаване на условно споразумение за подкрепа с Демократичната юнионистка партия (DUP).
  • Преговорите с ЕС доведоха до т.нар. Споразумение за оттегляне (Withdrawal Agreement), което бе представено на британския парламент, но претърпя няколко тежки поражения при гласуванията в Камарата на общините.

На 12 декември 2018 г. 48 депутати от Консервативната партия изпратиха писма за недоверие до председателя на Комисията 1922 сър Греъм Брейди, с което предизвикаха вот на недоверие вътре в партията. Въпреки това Мей спечели вота на доверие сред консерваторите, като 200 депутати гласуваха за подкрепа на нейното ръководство, а 117 — против.

На 15 януари 2019 г., след като нейното предложение за Брекзит бе тежко отхвърлено в Камарата на общините с 432 срещу 202 гласа (едно от най-големите парламентарни поражения в съвременната британска история), лидерът на опозицията Джереми Корбин внесе вот на недоверие към нейното министерство. Вота бе отхвърлен — правителството оцеля с 325 срещу 306 гласа.

Кризата и оттеглянето

След поредица от неуспешни гласувания по сделката и значителен политически натиск Мей заяви през март 2019 г., че е готова да се оттегли като лидер на партията, ако парламентът приеме нейната сделка, за да даде възможност на нов лидер да води страната във втората фаза на преговорите и в изпълнението на Брекзит.

На 24 май 2019 г. тя официално обяви, че оставката ѝ като лидер на партията ще влезе в сила на 7 юни и че ще напусне поста си на министър-председател, когато бъде избран неин заместник. Впоследствие бе заменена от Борис Джонсън, който пое премиерския пост и завърши процеса по излизане от ЕС през 2019 г.

Наследство и оценка

Мандатът на Тереза Мей е оценяван поляризирано. Привържениците ѝ отдават значение на устойчивостта и опита ѝ в управлението, както и на усилията за поддържане на реда и сигурността. Критиците ѝ посочват трудностите при постигането на политически консенсус около Брекзит, тежките поражения в парламента и решения, които според много наблюдатели не успяха да преодолеят дълбоките разделения в страната и в партията.

След оставката си като премиер Тереза Мей продължава да е активна фигура в британската политика и като депутат, като нейната роля в периода на Брекзит остава важна част от съвременната политическа история на Обединеното кралство.


  Среща на Тереза Мей с президента Владимир Путин в Москва, септември 2016 г.  Zoom
Среща на Тереза Мей с президента Владимир Путин в Москва, септември 2016 г.  

Ранен живот

Мей е родена на 1 октомври 1956 г. в родилния дом на улица Upperton Road 9 в Ийстбърн, Съсекс. Мей е единственото дете на Зайди Мери (родена Барнс; 1928-1982 г.) и Хюбърт Брасие (1917-1981 г.). Баща ѝ е свещеник от Англиканската църква. Мей получава образование в начални училища и гимназии в Оксфордшир в държавния сектор, а през 1977 г. завършва Оксфордския университет.


 

Ранна кариера

От 1977 г. до 1983 г. Мей работи в Английската централна банка, а от 1985 г. до 1997 г. е финансов консултант и старши съветник по международните въпроси в Асоциацията за платежни клирингови услуги. Родителите на Мей умират през този период - баща ѝ при автомобилна катастрофа през 1981 г., а майка ѝ - от множествена склероза година по-късно. От 1986 до 1994 г. Мей е съветник в лондонския район Мертън, където е председател на комисията по образование (1988-1990 г.) и заместник-ръководител на групата и говорител по жилищните въпроси (1992-1994 г.).


 

Ранна политическа дейност

За първи път става депутат от Консервативната партия на общите избори през 1997 г., а през 1999 г. е издигната в кабинета в сянка. Заема няколко длъжности в кабинета в сянка, включително председател на Консервативната партия (юли 2002 г. - ноември 2003 г.) и лидер в сянка на Камарата на общините (декември 2005 г. - януари 2009 г.).


 

Министър на вътрешните работи (2010-2016 г.)

На 12 май 2010 г. тя става министър на вътрешните работи и министър по въпросите на жените и равенството.

През декември 2010 г. Мей заявява, че използването на водни оръдия от полицейските сили в континентална Великобритания е оперативно решение, на което "досега са се противопоставяли висши полицейски служители". Тя отхвърли употребата им след мащабните безредици през лятото на 2011 г. През 2010 г. Мей обещава да сведе нивото на нетната миграция до по-малко от 100 000 души. През февруари 2015 г. "Индипендънт" съобщава: "Службата за национална статистика (ONS) обяви нетен поток от 298 000 мигранти към Обединеното кралство през 12-те месеца до септември 2014 г., което е повече от 210 000 през предходната година."

По време на конференцията на Консервативната партия на 4 октомври 2011 г., докато твърди, че Законът за правата на човека трябва да бъде изменен, Мей дава пример с чуждестранен гражданин, за когото съдът е постановил, че може да остане в Обединеното кралство, "защото - и не си измислям - имал домашна котка".

През май 2012 г. тя заяви, че подкрепя еднополовите бракове. Тя записа видеоклип за кампанията Out4Marriage.

През юли 2013 г. май реши да забрани стимуланта кат, противно на съвета на Консултативния съвет по злоупотребата с наркотици (КСЗН). Съветът заяви, че има "недостатъчни доказателства", че то причинява здравословни проблеми.


 

Министър-председател на Обединеното кралство (2016-19 г.)

Избори за лидер на Консервативната партия през 2016 г.

Мей беше кандидат в предстоящите избори за лидер на Консервативната партия. Мей се описва като кандидат, който ще обедини партията след "разделящия" референдум (Brexit). Тя спечели първото гласуване на 5 юли 2016 г. с голяма разлика - 50 % от гласовете. На 7 юли Мей спечели гласовете на 199 депутати, като се изправи пред вота на членовете на Консервативната партия в съревнование с Андреа Лийдсъм.

Оттеглянето на Лийдсъм от конкурса на 11 юли доведе до назначаването на Мей за лидер на партията, а оттам и за министър-председател - пост, който тя зае на 13 юли 2016 г.

Ранни дни

След като е назначена от кралицата на 13 юли 2016 г., Мей става втората жена министър-председател на Обединеното кралство след Маргарет Тачър. Тя е първата жена министър-председател на XXI век.

На 12 юли 2016 г. Мей заяви пред медиите, че за нея е "чест и смирение" да бъде лидер на партията и да стане министър-председател. В отговор на някои призиви за провеждане на общи избори (за които съобщават информационните медии), за да се потвърди нейният мандат, "източници, близки до г-жа Мей", заявиха, че според Би Би Си такива избори няма да има.

Големият проблем, с който Мей трябваше да се справи по време на премиерския си мандат, е Брекзит, след като Великобритания гласува да напусне Европейския съюз. Мей води преговори с Европейския съюз, за да планира как ще се случи раздялата.

Мей се занимава и с войната в Ирак и Сирия. Тя използва британската армия за борба с ИДИЛ в двете страни. Британски войски участваха в битката за Мосул, като помагаха на иракската армия и на кюрдските сили.

Общи избори, 2017 г.

На 18 април 2017 г. Тереза Мей изненада хората, като заяви, че иска да проведе предсрочни парламентарни избори на 8 юни. На следващия ден Камарата на общините гласува в подкрепа на провеждането на общи избори през юни.

В началото на кампанията консерваторите имаха голяма преднина в социологическите проучвания. С напредването на кампанията Лейбъристката партия получи по-голяма подкрепа и започна да се издига в проучванията. В деня на изборите консерваторите се представиха по-зле от очакваното и Мей загуби мнозинството си в Камарата на общините.

Вот на недоверие

На 12 декември 2018 г. председателят на комисията от 1922 г. получи достатъчно официални писма с искания, за да оправдае това, което в някои страни от Уестминстърската система се нарича Leadership spill, което беше незабавно насрочено за следващата вечер. Мнозина казват, че това се дължи на сделката за Брекзит и на начина, по който Мей се справя с нея. Преди гласуването Мей заяви по-късно същия ден, че няма да води партията си на следващите общи избори. Мей ще продължи да печели вота на доверие.

Поражението на Brexit

На 15 януари 2019 г. правителството на Тереза Мей беше отхвърлено в Камарата на общините с мнозинство от 203 гласа при гласуването на сделката ѝ за напускане на Европейския съюз. Това е най-голямото мнозинство срещу правителство на Обединеното кралство в историята.

Подаване на оставка

На 24 май 2019 г. Мей обяви, че ще подаде оставка като лидер на Консервативната партия, считано от 7 юни, и че ще остане министър-председател, докато бъде избран неин заместник.

На парламентарните избори през 2019 г. тя е преизбрана в избирателния си район Мейдънхед.



 Мей обявява оставката си пред Даунинг стрийт 10, май 2019 г.  Zoom
Мей обявява оставката си пред Даунинг стрийт 10, май 2019 г.  

Мей с президента Доналд Тръмп във Вашингтон, януари 2017 г.  Zoom
Мей с президента Доналд Тръмп във Вашингтон, януари 2017 г.  

Личен живот

Омъжва се за Филип Джон Мей на 6 септември 1980 г. Тя няма деца.

През 2013 г. тя е диагностицирана с диабет тип 1.

Мей е член на Англиканската църква и редовно посещава църквата в неделя.


 

Почести

Стилове

  • Мис Тереза Брасие (1956-1980)
  • Г-жа Philip May (1980-1997 г.)
  • Депутат Тереза Мей (1997-2003 г.)
  • Високопоставената Тереза Мей, член на парламента (2003 г. - понастоящем)


 

Въпроси и отговори

Въпрос: Коя е Тереза Мей?


О: Тереза Мей е британски политик и министър-председател на Обединеното кралство от 2016 до 2019 г.

В: Къде е родена?


О: Тя е родена в Ийстбърн, Съсекс.

В: Каква длъжност заемаше в правителството на Дейвид Камерън?


О: Тя беше министър на вътрешните работи в правителството на Дейвид Камерън.

Въпрос: Кога 48 депутати от Консервативната партия изпратиха писма на недоверие до сър Греъм Брейди?


О: На 12 декември 2018 г. 48 депутати консерватори внесоха писма на недоверие до председателя на Комисията 1922 г. сър Греъм Брейди.

Въпрос: С колко гласа се провали предложението ѝ за Брекзит в Камарата на общините?


О: Нейното предложение за Брекзит се провали в Камарата на общините с 432 на 202 гласа.

Въпрос: Кога обяви, че оставката ѝ като лидер на партията ще влезе в сила?


О: На 24 май 2019 г. тя обяви, че оставката ѝ като лидер на партията ще влезе в сила на 7 юни.

Въпрос: Кой я замени на поста министър-председател?


О: Тя беше заменена от Борис Джонсън.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3