Тереза Мери, лейди Мей (родена като Бразиер; родена на 1 октомври 1956 г.) е британски политик, лидер на Консервативната партия (2016–2019) и министър-председател на Обединеното кралство от 2016 до 2019 г. Тя е известна като една от ключовите фигури, водили преговорите и законодателните усилия около процеса на Брекзит.
Ранен живот и образование
Тереза Мей е родена в Ийстбърн, Съсекс, и израства в Оксфордшир. Завършва география в Оксфордския университет (St Hugh’s College). Преди да влезе в парламента работи в частния сектор и в политическия апарат на Консервативната партия, включително като местен общински съветник в Лондон.
Политическа кариера
Мей е избрана за член на парламента (MP) за избирателен район Мейдънхед в Камарата на общините на изборите през 1997 г. В следващите години заема различни позиции във висшите структури на партията и в парламентарните комисии, преди да влезе в кабинета.
Министър на вътрешните работи (2010–2016)
В правителството на Дейвид Камерън Тереза Мей е министър на вътрешните работи от 2010 до 2016 г. Като вътрешен министър Мей води политики, свързани със сигурността, имиграцията, полицията и борбата с тероризма. Нейните решения и мерки в областта на имиграцията и обществената сигурност предизвикаха както подкрепа, така и критика.
Премиер и лидер на Консервативната партия (2016–2019)
След референдума за членството на Великобритания в ЕС през юни 2016 г. и оставката на Дейвид Камерън Тереза Мей спечели надпреварата за лидер на Консервативната партия и бе назначена за министър-председател през юли 2016 г. Като премиер нейният основен приоритет бе организираното излизане на Великобритания от Европейския съюз.
Ключови събития около Брекзит
- През март 2017 г. кабинетът на Мей задейства процедурата по член 50 — официалното начало на процеса на излизане от ЕС.
- На 8 юни 2017 г. тя обяви свикване на предсрочни парламентарни избори; изборите доведоха до загуба на категоричното мнозинство на Консерваторите и до създаване на условно споразумение за подкрепа с Демократичната юнионистка партия (DUP).
- Преговорите с ЕС доведоха до т.нар. Споразумение за оттегляне (Withdrawal Agreement), което бе представено на британския парламент, но претърпя няколко тежки поражения при гласуванията в Камарата на общините.
На 12 декември 2018 г. 48 депутати от Консервативната партия изпратиха писма за недоверие до председателя на Комисията 1922 сър Греъм Брейди, с което предизвикаха вот на недоверие вътре в партията. Въпреки това Мей спечели вота на доверие сред консерваторите, като 200 депутати гласуваха за подкрепа на нейното ръководство, а 117 — против.
На 15 януари 2019 г., след като нейното предложение за Брекзит бе тежко отхвърлено в Камарата на общините с 432 срещу 202 гласа (едно от най-големите парламентарни поражения в съвременната британска история), лидерът на опозицията Джереми Корбин внесе вот на недоверие към нейното министерство. Вота бе отхвърлен — правителството оцеля с 325 срещу 306 гласа.
Кризата и оттеглянето
След поредица от неуспешни гласувания по сделката и значителен политически натиск Мей заяви през март 2019 г., че е готова да се оттегли като лидер на партията, ако парламентът приеме нейната сделка, за да даде възможност на нов лидер да води страната във втората фаза на преговорите и в изпълнението на Брекзит.
На 24 май 2019 г. тя официално обяви, че оставката ѝ като лидер на партията ще влезе в сила на 7 юни и че ще напусне поста си на министър-председател, когато бъде избран неин заместник. Впоследствие бе заменена от Борис Джонсън, който пое премиерския пост и завърши процеса по излизане от ЕС през 2019 г.
Наследство и оценка
Мандатът на Тереза Мей е оценяван поляризирано. Привържениците ѝ отдават значение на устойчивостта и опита ѝ в управлението, както и на усилията за поддържане на реда и сигурността. Критиците ѝ посочват трудностите при постигането на политически консенсус около Брекзит, тежките поражения в парламента и решения, които според много наблюдатели не успяха да преодолеят дълбоките разделения в страната и в партията.
След оставката си като премиер Тереза Мей продължава да е активна фигура в британската политика и като депутат, като нейната роля в периода на Брекзит остава важна част от съвременната политическа история на Обединеното кралство.
_02.jpg)

.jpg)
.jpg)