Множествената склероза (МС) е хронично заболяване на централната нервна система, при което собствената имунната система уврежда мастните обвивки, наречени миелинови, около нервните клетки (неврони). Това води до нарушаване на нормалната проводимост на нервните сигнали и може да причини разнообразни симптоми — от леки до тежки — в зависимост от това кои части на мозъка и гръбначния мозък са засегнати. Последствията и темпото на прогресиране са различни при отделните хора. Съвременните лечения значително подобряват прогнозата и много хора с МС живеят почти нормален живот и дължина на живота, въпреки че при някои заболяването може да доведе до трайна увреда и ограничение на функциите.

При здравите хора миелиновите обвивки подпомагат работата на невроните. Електрическите сигнали в невроните се движат бързо през дълги, тесни аксони като електричество в проводник. Миелинът е като изолатор около проводника, който поддържа сигнала силен, като не му позволява да се изнесе от проводника преди края. При хората с МС миелинът е твърде тънък или напълно изчезнал. Без защитната обвивка сигналите между невроните не се разпространяват добре. Поради това умът и тялото не могат да работят както обикновено.

Чести симптоми

  • Замайване, нарушение на равновесието и координацията
  • Слабост или изтръпване в ръцете или краката
  • Замъглено или двойно виждане, загуба на зрение (често едностранна и болезнена)
  • Умора (често нетипична и изнуряваща)
  • Мускулни спазми и спастичност
  • Проблеми с паметта, концентрацията и мисленето
  • Промени в речта и преглъщането
  • Проблеми с уринарната или чревната функция
  • Болка и невропатична чувствителност

Причини и рискови фактори

Причината за МС не е напълно изяснена, но се приема, че заболяването възниква при взаимодействие между генетична предразположеност и външни фактори. Някои известни рискови фактори включват:

  • Генетика — фамилна анамнеза повишава риска, но МС не е пряко наследствена болест
  • Инфекции — вируси (например Epstein–Barr) могат да бъдат свързвани с повишен риск
  • Ниско ниво на витамин D и ограничено излагане на слънчева светлина
  • Тютюнопушене — увеличава риска и ускорява прогресията
  • Географски фактори — по-висока честота в умерените ширини

Форми на заболяването

  • Рецидивно-ремитентна МС (RRMS) — най-честа форма; характеризира се с пристъпи (рецидиви) и периоди на частично или пълно възстановяване.
  • Вторично прогресивна МС (SPMS) — възниква след RRMS при някои пациенти; характеризира се с постоянно влошаване на функциите с или без рецидиви.
  • Първично прогресивна МС (PPMS) — прогресивно влошаване от началото, без ясно изразени рецидиви.

Диагноза

Диагнозата се поставя от невролог въз основа на клинична картина и образни и лабораторни изследвания:

  • Ядрено-магнитен резонанс (MRI) — показва плаки и демиелинизиращи огнища в мозъка и гръбначния мозък.
  • Ликвор (пункция) — изследване на спиналната течност за възпалителни маркери и олигоклонални ленти.
  • ЕVOKED potentials (провокирани потенциали) — измерват провеждането на нервните сигнали.
  • Кръвни изследвания — за изключване на други заболявания, които могат да имитират МС.

Лечение

Целта на лечението е да намали честотата и тежестта на рецидивите, да забави прогресията и да облекчи симптомите. Подходът е комплексен и индивидуализиран:

  • Лекарства, изменящи хода на болестта (DMTs) — включват инжекционни (интерферони, глатирамер ацетат), орални (финголимод, терифлуномид, клаDрибин и др.) и моноклонални антитела (напр. натализумаб, окрелизумаб). Те намаляват активността на имунната система и броя на рецидивите.
  • Лечение на рецидиви — при остър пристъп често се прилагат високодозови кортикостероиди (напр. метилпреднизолон). Понякога плазмафереза при тежки, резистентни пристъпи.
  • Симптоматична терапия — лекарства и терапии за болка, спастичност, умора, депресия, проблеми с уринирането и др.
  • Рехабилитация — физиотерапия, ерготерапия, логопедия и психологична подкрепа за поддържане на функционалността и качество на живот.

Живот с МС и превенция на влошаване

  • Прекратяване на тютюнопушенето и контрол на други съпътстващи заболявания.
  • Поддържане на активен начин на живот, умерено упражнение и физиотерапевтични програми.
  • Адекватен прием на витамин D при недостиг — обсъдете с лекаря подходящия режим.
  • Планиране за бременност — много пациенти с МС имат деца; лечението и проследяването се адаптират преди и по време на бременността.

Прогноза и подкрепа

Прогнозата при МС е високо индивидуална. Благодарение на модерните терапии много хора водят пълноценен живот и работят дълго време, но при някои заболяването може да прогресира и да доведе до сериозни ограничения. Важно е ранното поставяне на диагноза, започване на подходяща терапия и редовно проследяване при невролог.

Психологическата подкрепа, групите за взаимопомощ и социалните услуги са важни за емоционалното и практическото справяне с болестта. Ако имате симптоми или съмнения, потърсете консултация с лекар-невролог.