Остеогенезис имперфекта — болест на чупливите кости: причини, симптоми, типове

Osteogenesis imperfecta е генетично заболяване. Обикновено се нарича болест на чупливите кости. Това е автозомно-доминантно заболяване, което означава, че човек може да се разболее, ако само един от родителите му има анормален ген. ОИ засяга част от костите, наречена колагенова пръчка, която осигурява здравината на костите. Анормалният ген отслабва или дори унищожава колагеновата пръчка. Това заболяване е идентифицирано за първи път от Вролик през 1854 г.

Osteogenesis Imperfecta е заболяване, което се проявява при слаби кости и е генетично заболяване. При това заболяване е много вероятно костите да се счупят. За съжаление остеогенезис имперфекта не може да се излекува. Това заболяване се разделя на четири вида: Първият тип е най-често срещаният случай и често причинява чупливи зъби и наранявания, свързани с костите. Тип две е по-тежка версия на тип едно и има повечето от същите симптоми, само че в по-тежки случаи. Хората с трети тип Osteogenesis Imperfecta могат да имат повече от 100 фрактури преди пубертета. Очите им често придобиват лилав, син или сив оттенък, а хората с този случай често имат и загуба на слуха. 50% от хората с Osteogenesis Imperfecta имат загуба на слуха, докато станат възрастни. Тип 4 е по-тежък случай на повечето симптоми, посочени по-горе.

Причини

Основната причина за остеогенезис имперфекта е генетична мутация, която засяга синтеза или структурата на колаген тип I — основен протеин, който придава здравина на костите, кожата, зъбите и други тъкани. Най-често засегнатите гени са COL1A1 и COL1A2. В повечето случаи наследяването е автозомно-доминантно, но съществуват и по-редки форми с автозомно-рецесивно наследяване или случаи, възникнали в резултат на нова (де ново) мутация при индивида без фамилна анамнеза.

Симптоми

Симптомите варират в широки граници — от почти безсимптомни форми до тежки, животозастрашаващи състояния. Най-често срещаните прояви включват:

• Чести фрактури след леки травми или без очевидна причина
• Намалена минерална плътност на костите (остеопения/остеопороза)
• Деформации на костите и ставите (особено при по-тежките форми)
• Синикав или лилав отблясък на склерите (blue sclerae)
• Дентиногенезис имперфекта — крехки и недоразвити зъби
• Загуба на слуха (постепенно, може да бъде проводна, невросензорна или смесена)
• Хипермобилност на ставите и мускулна слабост
• Проблеми с дихателната система при тежки деформации на гръдния кош

Класификация и типове (кратко)

Класическият Sillence модел разделя остеогенезис имперфекта на четири основни типа:

• Тип I — лека форма: най-често срещана, малко деформации, фрактури в детството, характерни сини склери и проблеми със зъбите при някои пациенти; често с нормална височина или леко понижена.
• Тип II — перинатално тежка и обикновено летална форма: тежки множествени фрактури още в утробата, тежки деформации, често смърт в неонаталния период вследствие белодробни усложнения.
• Тип III — тежка прогресираща форма: множество фрактури, значителни костни деформации и нисък ръст; функционирането е силно ограничено; чести ортопедични операции.
• Тип IV — умерена до тежка форма: между типовете I и III по тежест; променлива клинична картина.

Освен тези четири, в литературата са описани и други по-редки типове (V, VI, VII и др.), които имат различни генетични причини и клинични особености.

Диагноза

• Клинична оценка: анамнеза за фрактури, фамилна анамнеза, физикален преглед (склери, зъби, форма на костите).
• Рентгенови изследвания и измерване на костна плътност (DEXA) за оценка на костната маса и деформациите.
• Генетично тестуване: търсене на мутации в COL1A1, COL1A2 и други свързани гени — помага за потвърждаване на диагнозата и планиране на проследяване/консултация.
• Допълнителни изследвания: аудиометрия (за слух), стоматологичен преглед, респираторна оценка при тежки форми.
• При съмнение за наследствен риск — възможни пренатални тестове (хорионни вилусни проби, амниоцентеза) или предимплантационна генетична диагноза при инвитро оплождане.

Лечение и дългосрочно управление

Няма радикално лечение, което да излекува заболяването, но съществуват ефективни методи за управление и подобряване на качеството на живот:

• Медикаментозно: бисфосфонати (напр. памидронат, золедронова киселина) се използват за увеличаване на костната плътност и намаляване на риска от фрактури при деца и възрастни; терапията се прилага и проследява от специалист.
• Ортопедична хирургия: поставяне на интрамедуларни стержни (rods) за корекция на деформации и за стабилизиране на дълги кости; операции за намаляване на честотата на фрактурите и подобряване на функцията.
• Физиотерапия и рехабилитация: укрепване на мускулатурата, подобряване на мобилността, адаптиране на ежедневните дейности, превенция на падания.
• Ортези и помощни средства: шини, столчета, помощни устройства за ходене — за намаляване на риска от фрактури и подпомагане на мобилността.
• Стоматологична грижа: ранни и редовни прегледи; лечение на дентиногенезиса; профилактика на кариеси и запазване на дъвкателната функция.
• Отоларингологична помощ: проследяване на слуха и адаптиране с помощни слухови устройства при необходимост.
• Психосоциална подкрепа и мултидисциплинарен подход: включване на ортопеди, генетици, физиотерапевти, зъболекари, оториноларинголози и психолози.

Прогноза

Прогнозата зависи силно от типа и тежестта на заболяването. При тип I повечето хора водят относително активно и пълноценен живот, макар с повишен риск от фрактури. Тип II често е несъвместим с живота след раждането, докато при тип III и IV се изисква продължително медицинско наблюдение и чести интервенции. Съвременните терапии и оперативни техники значително подобряват функционалността и качеството на живот.

Генетично консултиране и превенция

За семейства с история на остеогенезис имперфекта е препоръчително генетично консултиране при планиране на бременност. Генетичните тестове могат да определят носителство и риск за потомството, а при асистирани репродуктивни технологии е възможна предимплантационна генетична диагноза (PGD).

Съвети за ежедневна грижа

• Минимизиране на рисковете от падания в дома и училище; адаптация на средата.
• Поддържане на добра устна хигиена и редовни стоматологични контролни прегледи.
• Ранно включване в програми за физиотерапия и упражнения, съобразени със специфичните нужди.
• Проследяване на слуха и своевременно използване на слухови апарати при необходимост.
• Информирано родителство и обучение за безопасно пренасяне и манипулация на децата с ОИ.

Ако имате подозрение за остеогенезис имперфекта или имате фамилна анамнеза, консултирайте се със специалист — генетик или ортопед — за правилна диагноза, генетично тестване и план за лечение и проследяване.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява остеогенезис имперфекта?

В: Как се наследява остеогенезис имперфекта?

В: Кой пръв идентифицира остеогенезис имперфекта?

В: Има ли лечение за остеогенезис имперфекта?

В: Кои са четирите вида остеогенезис имперфекта?

В: Какви са симптомите на остеогенезис имперфекта тип три?

Въпрос: Колко често се среща загубата на слуха при хора с остеогенезис имперфекта?

Търсене по буква