Кислородна терапия: какво е, показания, видове и начини на приложение

Кислородна терапия: кога и как се прилага, показания и видове (назална канюла, маска, хипербарна), ползи при ХОББ, муковисцидоза и остри хипоксии.

Кислородната терапия, наричана още допълнителен кислород, се използва за медицинско лечение, като на пациента се дава кислород за вдишване (O₂ ). Тя може да се използва при заболявания като хипоксия, токсичност от въглероден оксид и клъстерно главоболие. Може да се използва продължително време за хора, страдащи от заболявания, които понижават нивата на кислород в кръвта, като ХОББ и муковисцидоза. Може да се прилага по няколко различни начина, например чрез назална канюла, маска за лице или в хипербарна камера. Нивата на кислород трябва да са достатъчно високи за дишането, за да се поддържа здравето на пациента и за нормалния метаболизъм на клетките.

Какво представлява кислородната терапия

Кислородната терапия е медицинско лечение, при което се подавa чист или обогатен въздух с повишено съдържание на кислород. Целта е да се повиши кислородното насищане в кръвта (SpO2) и да се осигури достатъчен кислород за органите и тъканите. Използва се краткотрайно при остри състояния или дългосрочно при хронична белодробна недостатъчност.

Основни показания

• Остра хипоксемия (ниско насищане на кръвта с кислород).
• Хронични белодробни болести (като ХОББ, муковисцидоза) при показания за дългосрочна кислородотерапия.
• Интоксикация с въглероден оксид (изисква високи концентрации 100% O₂).
• Клъстерни и някои видове мигрена — спасителна терапия с висока концентрация кислород.
• Сърдечно-диабетни и други състояния с остра или хронична дихателна недостатъчност.
• Хипербарна кислородна терапия за декомпресионна болест, аргаземи и някои рани — при специфични индикации.

Видове устройства и начини на приложение

• Назална канюла: най-често използвана при леки до умерени нужди. Удобна за дългосрочно ползване и мобилност.
• Проста кислородна маска: за умерени до по-високи потоци (обикновено до 10–15 л/мин).
• Маска с резервоар (non-rebreather): позволява подаване на много висока FiO2 — използва се при тежка хипоксемия.
• Venturi маска: осигурява точно контролирана концентрация кислород — полезна при пациенти с риск от задържане на CO2.
• High-flow назален канюлен апарат (HFNC): доставя загрят и овлажнен кислород с висок дебит, подпомага дишането и намалява работата на дихателните мускули.
• Неинвазивна вентилация (CPAP/BiPAP): дава поддържащо налягане и допълнителен кислород при дихателна недостатъчност.
• Инвазивна вентилация: при тежки случаи, когато пациентът е интубиран и на механична вентилация.
• Хипербарна кислородна терапия: в специални камери под повишено атмосферно налягане — при декомпресионна болест, сериозни отравяния с CO и др.
• Кислородни концентратори и бутилки: концентраторите извличат кислород от въздуха (подходящи за домашно ползване), а бутилките/цилиндрите съдържат сгъстен кислород за преносимост и спешни случаи.

Цели за насищане с кислород (SpO2)

• За повечето възрастни: целево SpO2 около 94–98% (при остри хипоксемии се целят обикновено поне 90–92%).
• Пациенти с риск от задържане на CO2 (напр. хронични обструктивни белодробни заболявания): целево SpO2 88–92% — по-висок кислород може да предизвика хиперкапния.
• Точните цели се определят от лекаря и се следят с пулсов оксиметър и кръвни газове при необходимост.

Дългосрочна кислородна терапия (LTOT)

LTOT се предписва, когато хроничната хипоксемия е значима (напр. PaO2 ≤55 mmHg или SpO2 ≤88% в покой) и се е показало, че подобрява преживяемостта, качеството на живот и намалява усложненията. Решението взема лекар въз основа на кръвни газове, симптоми и функционален статус.

Потенциални рискове и усложнения

• Оксигенова токсичност: продължителна експозиция на много високи концентрации O₂ може да увреди белия дроб (особено при FiO2 >60% за дълги периоди).
• Задържане на въглероден диоксид (хиперкапния): при някои пациенти с хронична белодробна болест даването на прекалено много кислород може да доведе до повишаване на CO2.
• Изсушаване и дразнене на лигавиците: особенно при високи потоци; овлажняване често е необходимо.
• Пожарен риск: кислородът не гори, но усилва горенето — стриктно забранено пушене около кислородни източници.
• Ретинопатия на недоносени: при новородени и недоносени трябва внимателно дозиране на кислорода.

Предпазни мерки и практични съвети за пациенти

• Спазвайте точно предписания дебит (л/мин) и типа апаратура, указан от лекаря.
• Не пушете и не позволявайте на други да пушат близо до кислородни източници.
• Осигурете правилна вентилация в помещенията — избягвайте открити пламъци и запалими материали в близост.
• Поддържайте апаратурата чиста и обслужвайте регулярно концентраторите и бутилките според инструкциите.
• Носете портативна кислородна бутилка при излизания, ако това е предписано, и планирайте зареждането/попълването ѝ.
• Ако почувствате влошаване на дишането, главоболие, сънливост или други тревожни симптоми — потърсете лекарска помощ.

Кога да потърсите лекар

Незабавно потърсете помощ при внезапно влошаване на дишането, падане на нивото на съзнание, значителна бледност или синкав оттенък на кожа и лигавици (цианоза). Ако сте на домашна кислородна терапия и забележите промяна в параметрите или оборудването, консултирайте се със своя лекар или доставчик на медицинска техника.

Кислородната терапия е важен и животоспасяващ инструмент, но трябва да се прилага правилно и под лекарски контрол, за да се постигнат ползите и да се минимизират рисковете.

Търсене по буква