Болест на Паркинсон
Болестта на Паркинсон (или БП) е заболяване, което бавно уврежда централната нервна система. Централната нервна система се състои от мозъка и гръбначния стълб. Когато човек получи болестта на Паркинсон, клетките, които произвеждат допамин в част от мозъка, умират. Допаминовите клетки изпращат информация до други клетки, което ни кара да извършваме действията, които извършваме. Поради тази причина болестта на Паркинсон засяга главно двигателната система на организма.
Болестта на Паркинсон е заболяване, което се влошава с течение на времето. Хората обикновено заболяват от болестта на Паркинсон, когато са на възраст над 50 години. Понякога за лекарите е много трудно да я открият.
Скица на сър Уилям Ричард Гауърс Паркинсън.
Причини
Лекарите проучват точните причини за появата на Паркинсон. Твърди се, че паркинсонът се развива чрез комбинация от генетични грешки и няколко възможни влияния, но не се знае много. Лекарите са открили някои улики за причината(ите). Причината е разрушаването на специализирани ганглии в мозъка. Намалява се производството на допамин, невротрансмитер. Паркинсонът може да бъде и генетично обусловен. Изследванията обаче показват, че генетичният Паркинсон не е нормален и се среща рядко. Болестта на Паркинсон се среща по-често сред хората, които работят с пестициди или са имали травми на главата.
Изследванията показват, че вероятността хората да се разболеят от болестта на Паркинсон е малко по-малка, ако пушат цигари.
Симптоми
Болестта на Паркинсон може да доведе до липса на реакция на мозъка. Пациентът може да се парализира. Заболяването може да доведе до забавяне на реакцията на пациента и лоша координация между ръката и мозъка.
То уврежда двигателните умения на пациента и неговия говор. Може да повлияе и на настроението, поведението и мисленето. Често срещан симптом на болестта на Паркинсон е треперенето. Треморът предизвиква треперене на ръцете, краката и мишците на хората. Някои симптоми включват кожни проблеми, депресия и затруднено преглъщане.
Симптомите на болестта на Паркинсон включват скованост на мускулите и проблеми с движението. При това заболяване пациентите имат забавени реакции. То затруднява извършването на прости неща като ходене и говорене. То също така причинява депресия и други емоционални промени.
Лечение
Болестта на Паркинсон все още не може да бъде напълно излекувана. Въпреки това хората са се опитвали да я лекуват с лекарства. Едно от леченията е да се възстанови загубеният допамин. Група лекарства, наречени агонисти на допаминовите рецептори, действат подобно на допамина, когато се поставят в мозъка. В тази група са включени четири различни лекарства. Много пациенти приемат едно от тях заедно с друго лекарство. Това друго лекарство се нарича L-допа. За разлика от допамина, Л-допа може да навлезе в мозъка. Допаминът не може да навлезе в мозъка. Ето защо много пациенти приемат Л-допа и допамин заедно. В началото L-dopa помага много. Но с развитието на заболяването L-dopa не действа толкова добре. Други две използвани лекарства са антихолинергиците и селегилинът. И двете помагат за намаляване на симптомите. Антихолинергиците помагат на пациента да спре да трепери. Селегилинът има за цел да предпазва нервите в централната нервна система. Селегилинът не се използва често. Това е така, защото няма реални доказателства, че той помага.
Дълбоката мозъчна стимулация (DBS) е хирургична операция, която се използва от някои хора, страдащи от болестта на Паркинсон.
