Паркинсонова болест: определение, причини, симптоми и лечение
Паркинсонова болест: причина, ранни симптоми и съвременно лечение. Разпознаване, диагностика и практични съвети за грижа — научете как да реагирате навреме.
Болестта на Паркинсон (или БП) е заболяване, което бавно уврежда централната нервна система. Централната нервна система се състои от мозъка и гръбначния стълб. Когато човек получи болестта на Паркинсон, клетките, които произвеждат допамин в част от мозъка, умират. Допаминовите клетки изпращат информация до други клетки, което ни кара да извършваме действията, които извършваме. Поради тази причина болестта на Паркинсон засяга главно двигателната система на организма.
Болестта на Паркинсон е заболяване, което се влошава с течение на времето. Хората обикновено заболяват от болестта на Паркинсон, когато са на възраст над 50 години. Понякога за лекарите е много трудно да я открият.
Какво причинява болестта на Паркинсон?
Точната причина не е напълно изяснена, но се смята, че Болестта на Паркинсон е резултат от взаимодействие между наследствени (генетични) и външни (околови) фактори. Основни механизми и рискови фактори:
- Загуба на допамин-произвеждащи неврони в областта на substantia nigra (част от мозъчния ствол) — това води до липса на допамин, който е необходим за нормалното контролиране на движението.
- Натрупване на белтъка алфа-синуклеин в клетките под формата на Lewy телца — това е характерен патологичен белег.
- Генетични варианти: при някои семейства са описани мутации (напр. в гените SNCA, LRRK2, PARK2 и други), които увеличават риска.
- Екологични фактори: излагане на пестициди, тежки метали и други токсини повишава риска; някои изследвания сочат и ефект от травми на главата.
- Възраст: рискът нараства с възрастта; болестта е по-честа над 50–60 години.
Симптоми
Симптомите на Паркинсон могат да бъдат разделени на моторни и немоторни. Характерът и тежестта варират при различните пациенти.
- Моторни симптоми:
- Тремор (тресене) — най-често в покой, обикновено започва в една ръка.
- Брадикинезия — забавени движения и намалена мимика.
- Ригидност — мускулна скованост при пасивно движение.
- Постурална нестабилност — проблеми с равновесието и падания в напредналите стадии.
- Промени в походката — малки крачки, замръзване при ходене (freezing).
- Немоторни симптоми:
- Депресия, тревожност, промени в настроението.
- Когнитивен спад и деменция при напредване на болестта.
- Нарушения на съня (напр. REM sleep behavior disorder).
- Запек, намалено обоняние, сексуални разстройства.
- Автономни нарушения — ортостатична хипотония, проблеми с уринирането.
Диагноза
Диагнозата на Паркинсон е главно клинична — базира се на анамнеза и неврологичен преглед. Няма универсален кръвен тест. Изследванията могат да включват:
- Обективен неврологичен преглед (оценка на тремор, сила, тонус, походка и др.).
- Изобразителни изследвания (MRI, CT) — за изключване на други причини като инсулт или тумор.
- Функционални скани (DAT-SPECT) — могат да покажат загуба на допаминергични неврони.
- Проследяване на отговора към леводопа — често помага за поставяне на диагнозата.
Лечение и управление
Болестта на Паркинсон към момента няма лечение, което да я излекува, но има ефективни методи за контролиране на симптомите и подобряване качеството на живот.
- Медикаментозно лечение:
- Леводопа (често комбинирано с карбидоба) — най-ефективно за контрол на моторни симптоми.
- Дофаминови агонисти (прамипексол, ропинирол и др.) — могат да се използват в по-млади пациенти или като допълнение.
- MAO-B инхибитори (сeлегилин, разагилин) и COMT инхибитори (ентакопон) — за удължаване на ефекта на леводопа или за забавяне на прогресията на симптомите.
- Амантадин — понякога помага за дискинезии и за симптоми на паркинсонова болест.
- Антихолинергични средства — при по-млади пациенти с предимно тремор.
- Хирургично лечение:
- Дълбока мозъчна стимулация (DBS) — електроди имплантирани в структурите на мозъка (напр. STN или GPi) за намаляване на моторните симптоми и флуктуации при подходящи пациенти.
- Лезиониращи процедури — използват се по-рядко след въвеждането на DBS.
- Рехабилитация и подкрепящи мерки:
- Физиотерапия — за подобряване на походката, баланса и силата.
- Трудотерапия — адаптиране на ежедневните дейности и подпомагане на независимостта.
- Логопедия — при проблеми с говора и преглъщането (методът LSVT може да бъде полезен).
- Редовни упражнения — аеробика, ходене, силови тренировки и баланс упражнения подобряват функцията и забавят прогреса.
- Лечение на немоторни симптоми: лекарства и интервенции за депресия, безсъние, запек и автономни нарушения; при когнитивен спад може да се използват холинестеразни инхибитори.
Прогноза и качество на живот
Ходът на болестта е индивидуален. При много пациенти лечението осигурява години на добро качество на живот. С напредване на болестта могат да възникнат усложнения — моторни флуктуации, дискинезии, тежки немоторни симптоми и деменция. Ранното диагностициране, адекватната медикаментозна схема, рехабилитацията и социалната подкрепа подобряват дългосрочната перспектива.
Какво може да направи пациентът и близките?
- Редовни контролни прегледи при невролог.
- Физическа активност и упражнения по програма, препоръчана от специалист.
- Обучение и подкрепа за семейството — групи за самопомощ и пациенти.
- Адекватно медикаментозно придържане и документиране на ефектите и страничните действия.
Профилактика
Не съществува сигурен начин за предотвратяване, но някои мерки могат да намалят риска или да подобрят общото здраве: редовни упражнения, здравословна храна, избягване на излагане на токсини. Някои изследвания показват асоциации с кофеин или други фактори, но тези данни не са причина за препоръка без консултация с лекар.
Кога да потърсите лекар
Свържете се с невролог, ако забележите постоянен тремор, забавяне на движенията, скованост или промени в походката, особено ако тези симптоми влияят на ежедневието. Ранната оценка и лечение могат да забавят влошаването и да подобрят качеството на живот.
Ако желаете, мога да добавя информация за конкретни медикаменти, странични ефекти или да опиша процедурите за дълбока мозъчна стимулация по-подробно.


Скица на сър Уилям Ричард Гауърс Паркинсън.
Причини
Лекарите проучват точните причини за появата на Паркинсон. Твърди се, че паркинсонът се развива чрез комбинация от генетични грешки и няколко възможни влияния, но не се знае много. Лекарите са открили някои улики за причината(ите). Причината е разрушаването на специализирани ганглии в мозъка. Намалява се производството на допамин, невротрансмитер. Паркинсонът може да бъде и генетично обусловен. Изследванията обаче показват, че генетичният Паркинсон не е нормален и се среща рядко. Болестта на Паркинсон се среща по-често сред хората, които работят с пестициди или са имали травми на главата.
Изследванията показват, че вероятността хората да се разболеят от болестта на Паркинсон е малко по-малка, ако пушат цигари.
Симптоми
Болестта на Паркинсон може да доведе до липса на реакция на мозъка. Пациентът може да се парализира. Заболяването може да доведе до забавяне на реакцията на пациента и лоша координация между ръката и мозъка.
То уврежда двигателните умения на пациента и неговия говор. Може да повлияе и на настроението, поведението и мисленето. Често срещан симптом на болестта на Паркинсон е треперенето. Треморът предизвиква треперене на ръцете, краката и мишците на хората. Някои симптоми включват кожни проблеми, депресия и затруднено преглъщане.
Симптомите на болестта на Паркинсон включват скованост на мускулите и проблеми с движението. При това заболяване пациентите имат забавени реакции. То затруднява извършването на прости неща като ходене и говорене. То също така причинява депресия и други емоционални промени.
Лечение
Болестта на Паркинсон все още не може да бъде напълно излекувана. Въпреки това хората са се опитвали да я лекуват с лекарства. Едно от леченията е да се възстанови загубеният допамин. Група лекарства, наречени агонисти на допаминовите рецептори, действат подобно на допамина, когато се поставят в мозъка. В тази група са включени четири различни лекарства. Много пациенти приемат едно от тях заедно с друго лекарство. Това друго лекарство се нарича L-допа. За разлика от допамина, Л-допа може да навлезе в мозъка. Допаминът не може да навлезе в мозъка. Ето защо много пациенти приемат Л-допа и допамин заедно. В началото L-dopa помага много. Но с развитието на заболяването L-dopa не действа толкова добре. Други две използвани лекарства са антихолинергиците и селегилинът. И двете помагат за намаляване на симптомите. Антихолинергиците помагат на пациента да спре да трепери. Селегилинът има за цел да предпазва нервите в централната нервна система. Селегилинът не се използва често. Това е така, защото няма реални доказателства, че той помага.
Дълбоката мозъчна стимулация (DBS) е хирургична операция, която се използва от някои хора, страдащи от болестта на Паркинсон.
обискирам