Мускулна атрофия: какво е, причини, симптоми и лечение

Мускулната атрофия или "загуба на мускулна маса" е медицински проблем, при който човек губи мускулна тъкан. Това прави мускулите на човека по-слаби. При мускулната атрофия мускулите могат да се загубят напълно или само частично.

Много възрастни хора имат мускулна атрофия. Мускулна атрофия може да се получи и при хора с определени заболявания или медицински състояния, като рак, СПИН, застойна сърдечна недостатъчност, хронична обструктивна белодробна болест и бъбречна недостатъчност (когато бъбреците не работят правилно). Мускулите могат да атрофират (или да станат по-малки и по-слаби), когато тези мускули не се използват толкова много, колкото обикновено - например, когато човек трябва да носи гипс за счупена ръка или крак или когато трябва да бъде на легло за дълго време по време на продължително заболяване. Мускулната атрофия може да бъде причинена и от синдрома на Деджерин Сотас, кахексия, изгаряния, чернодробна недостатъчност и глад.

Мускулната атрофия може да доведе до сериозни проблеми в живота на човека. Тъй като човек губи мускулна сила, той губи способността си да прави все повече и повече неща. Когато се опитва да върши нещо, вероятността от злополуки е по-голяма. Мускулната атрофия също така увеличава рисковете от падане сред хората с определени медицински състояния, като например IBM (inclusion body myositis).

Не винаги е напълно ясно кои механизми водят до атрофия при всеки отделен пациент. Вероятно това включва постепенно намаляване на активността и броя на сателитните клетки, които помагат за регенерацията на скелетните мускулни влакна, както и промени в наличието и действието на растежни фактори, необходими за поддържане на мускулната маса и оцеляването на тези клетки.

При мускулна атрофия нормалният баланс между синтеза и разграждането на протеини се променя. Налице е понижена регулация на пътищата за синтез на протеини и активиране на пътищата за разграждане на протеини. В АТФ-зависимия път на убиквитин/протеазома определени протеини се насочват за унищожаване чрез свързване на поне четири копия на малък пептид, наречен убиквитин, върху субстратния протеин. По-късно субстратът се насочва за унищожаване от протеазомата.

Причини за мускулна атрофия

• Неизползване (disuse) – продължително обездвижване след фрактура, операция или продължителен болничен престой.
• Нервна (денервационна) атрофия – при заболявания, които засягат мотоневроните или периферните нерви (напр. травма, компресия на нерв, полиневропатия, заболявания като ALS).
• Системни заболявания – хронични инфекции, рак, хронични органни недостатъчности (сърце, бял дроб, бъбреци), метаболитни и ендокринни нарушения.
• Възрастова атрофия (саркопения) – свързана със стареенето, загуба на мускулна маса и сила при възрастни хора.
• Възпалителни и автоимунни миопатии – напр. полимиозит, дерматомиозит, inclusion body myositis.
• Недохранване и кахексия – недостатъчен прием на белтъчини и калории, както и метаболитни промени при тежки болести.
• Генетични мускулни заболявания – някои наследствени дистрофии и миопатии могат да доведат до прогресивна загуба на мускулна маса.

Симптоми

• Забележимо намаляване на обема на мускула (мускулна "западналост").
• Умора и бърза отпадналост при физическо натоварване.
• Слабост при извършване на ежедневни дейности (изкачване по стълби, ставане от стол, вдигане на предмети).
• Намалена издръжливост и баланс — повишен риск от падания.
• При неврогенни причини: изтръпване, мравучкане, болка или липса на рефлекси.

Как се поставя диагнозата

Диагнозата се основава на:

• Подробна анамнеза и преглед: оценка на мускулната маса, сила и функционални умения.
• Клинични тестове за сила и походка.
• Лабораторни изследвания: креатинфосфокиназа (CK), общи кръвни изследвания, хормонални и метаболитни тестове.
• Електромиография (ЕМГ) и изследване на проводимостта на нервите – помагат да се разграничи дали проблемът е мускулен или нервен.
• Образна диагностика: ултразвук или ЯМР на мускулите при нужда.
• В някои случаи – биопсия на мускула и по-специфични генетични тестове.

Лечение и рехабилитация

Лечението зависи от причината и тежестта на атрофията. Основните подходи включват:

• Физическа активност и физиотерапия – системни упражнения за сила (резистентни тренировки) и функционална рехабилитация са най-важни за възстановяване на мускулната маса и сила при дисуза и саркопения.
• Лечението на основното заболяване – контрол на инфекция, лечение на рак, корекция на ендокринни нарушения, хирургично лечение при компресия на нерв и др.
• Нутриционна поддръжка – достатъчен прием на протеини и калории, в някои случаи добавки с витамин D, омега-3 мастни киселини или специфични хранителни продукти при кахексия.
• Медикаментозно лечение – при възпалителни миопатии могат да се използват кортикостероиди и имуносупресори; при някои състояния се прилага интравенозен имуноглобулин (IVIG). Антихиперкатаболитни или анаболни средства (напр. тестостерон при мъже с дефицит) могат да се обсъдят, но винаги под лекарски контрол.
• Електростимулация – при неспособност за активно движение (например след неврологично увреждане) функционалната електростимулация може частично да поддържа мускулна маса.
• Оперативни интервенции – в отделни случаи, когато има компресия или структурен проблем, хирургичното лечение на причината може да възстанови функцията и да спре прогресията.
• Профилактика на усложнения – балансни тренировки, използване на помощни средства и адаптиране на дома за намаляване на риска от падания.

Прогноза

Прогнозата зависи силно от причината. При атрофия вследствие на неизползване (напр. след обездвижване) и при адекватна рехабилитация възстановяването може да бъде значително или почти пълно. При неврогенни или някои прогресивни мускулни заболявания възстановяването често е частично и прогресията може да бъде забавена, но не винаги обратима.

Как да се предпазим

• Редовни физически упражнения, включително силови тренировки за поддържане на мускулна маса.
• Достатъчен прием на белтъчини и калории, особено при възрастни хора и болни пациенти.
• Бързо лечение на остри състояния и ранно възстановяване на мобилността след травма или операция.
• Контрол на хронични заболявания и редовни медицински прегледи при симптоми на слабост.

Кога да потърсите лекар

Обърнете се към лекар, ако забележите необяснима и прогресивна мускулна слабост, бърза загуба на мускулна маса, затруднения при ежедневни дейности, внезапна неврологична симптоматика (изтръпване, загуба на рефлекси) или след продължителен период на обездвижване без подобрение. Колкото по-рано се установи причината, толкова по-ефективно може да бъде лечението.

Мускулната атрофия може да се лекува или поне да се забави при много състояния, особено ако причината се установи и подходяща рехабилитация и лечение започнат рано.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява мускулната атрофия?

В: Кой може да бъде засегнат от мускулна атрофия?

В: Какви са последиците от мускулната атрофия?

В: Какво се смята, че причинява мускулната атрофия?

Въпрос: Има ли някакво лечение на мускулната атрофия?

Търсене по буква